Есенна поезия

Загиващи листа

Оранжево е някак си около мене,
и е пълно с топла доброта.
В сърцето ми тупти унесен
духът смирен на есента.

Тя пристъпва леко и напевно,
и дарява ме с безброй искри.
Всяко клонче, лист и цвете
проблясва – охладено от слана.

Въздухът е повече пречистен,
ухае тъжно – на загиващи листа.
В слабите отблясъци на слънцето
ражда се и плаче есенната красота.

Спомени и време днешно, сливат се,
в небивал – луд екстаз, всеки дъх и
всеки миг е лудост от емоция –
от радост и от плач.

Трепетно посрещаме сезона,
който ни прибира у дома.
Хем тъгуваме за миналото лято,
хем се радваме на тихата му самота.

Мартина Кирилова

comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign