Как да "убиете" неудачницата в себе си?
депресия, здраве, късмет, лечение, нагласа, подсъзнание, психология, съвети, Medicine1 3:12 ч.
Реагираме на подобни случки по различен начин. Някои изразяват съжаление, започват с утешенията, милването по косите и съчувственото бърборене: "Да... да... всички те са толкова неблагодарни, ти правиш всичко заради тях, а те?! Стъпили са ти на врата и натискат. Горкичката ми, дръж се!" Обектът на нашата жалост притихва, заслушва се, изхлипва и... оплакването плавно преминава в истерия. Тогава хукваме за успокоителни капки и чаша студена вода, проклинайки собствената си състрадателност и поттискайки раздразнението си.
Други пък спокойно изслушват целия поток от жалби, подават кърпичка, за да може нещастната страдалка да избърше сълзите си и след това питат: "Как така допусна да ти се случи всичко това?"
Самосъжалението е една от най-лошите форми на жалост. То ни прави безсилни. Изключително удобен параван, благодарение на който можеш да обясниш защо си сам, не ти върви и тъпчеш на едно място, а в слепотата си обвиняваш за страданията си всеки друг само не и себе си.
А истината е много проста: всичко, което правим в живота си, го правим заради самите нас. Не заради родителите, не заради децата, приятелите, гаджетата, партньорите, шефовете, любимите... За себе си! Човек винаги следва своите желания.
Кривото огледало
"Отдадох му младостта си, погубих най-хубавите си години, направих го човек..." Работя, грижа се за детето, за дома... а той? Той си седи зад компютъра, ходи на сауна и се задява със секретарката... Не мога повече!!!"
Търпите всичко това заради него? Не! Това Ви е нужно. Заради запазването на вече познатото, а оттам и комфортното, състояние. От страха към неизвестността. От подсъзнателното Ви желание да се чувствате като великомъченица и да се възхищавате на собствената си жертвоготовност и всеоопрощение. За да поддържате илюзиите си и увереността в силата на своята любов. Или пък по силата на навика? Кой е виновен за това, че Вие все още сте тук и тихичко плачете в кухнята/банята през нощта от съжаление към себе си? Естествено, този човек не е Той, защото в този момент той спокойно си спи в леглото.
"Ставам в 6ч., бързам да приготвя на майка си топла закуска, мъча се да се справя с домашните задължения, отказвам се от срещи и излизания, тотално съм забравила за себе си - а от нея - нито една добра дума, нито капка благодарност, само упреци или мълчание. Като че ли не ми е майка!"
Не правите всичко това заради нея, а заради страха да не изглеждате в собствените си очи като лоша дъщеря. Заради това, защото хората наричат подобни действия 'синовен дълг'. Заради искриците топлина и детските спомени, които все още живеят в душата. Заради правото да се наречете Човек. И това далеч не е причина за самосъжаление.
"Работя по 10 часа, не помня кога съм имала свободна събота, нося на гърба си целия отдел, върша и техните задачи. Аз съм тази, която нося една камара листи вкъщи и стоя над тях по цели нощи, а шефът ми дори и една добра думичка не казва, само се заяжда. За повишение не мога дори и да си помечтая, въпреки че знам, че в партньорска кантора, за длъжност като моята, заплатата е почти два пъти по-висока... Защо с мен става така?"
Защото се страхувате да промените нещо в живота си. По-лесно бихте преместили скала, отколкото да се изправите пред шефа си и открито да говорите с него. По-леко Ви е да продължавате да бъдете там, където не Ви ценят, отколкото да направите стъпка в неизвестното.
Да обобщим - стоим в 'листата' на неудачниците, защото сме заседнали в блатото на собствените си страхове.
Как да убиете в себе си неудачницата?
Ясното разбиране и трезвото осъзнаване на действителността - с всичките разбити надежди, нереализирани планове и несбъднати мечти може да бъде невероятно болезнено, защото заставаме пред факта, че сме се проявили като бездарни стратези, приложили най-неудачната тактика в собствения си живот.
Но ако не позволите на своето Аз да започне да се самосъжалява, а прецените реално плюсовете и минусите, ще откриете изход от създалата се ситуация. Намерете смелост и направете решаващата крачка! Скоро след това ще се появят и хора, готови да Ви помогнат и съдействат да продължите напред, а не такива, галещи Ви по главичката и подсмърчащи заедно с Вас заради нещастията в живота Ви. Спомнете си следното: "Помогни си сам, за да ти помогне и Бог!" - сами ще се убедите, че това не е просто глупаво клише. Вярата в собствените сили е верният път към успеха и победата! Никой не обича депресирани хора, които сами не се харесват.
Представете си, че сте влезли в най-голямата, дълбока и кална локва. Ако в този момент започнете да мислите за това колко струва новото Ви палто и обувки и още, че кракът Ви се е изкълчил, то от тези мисли вещите Ви няма да станат по-чисти или сухи, болката няма да изчезне. Така или иначе ще се наложи да излезете от локвата. Вдигнете глава и продължете напред с усмивка, без да поглеждате горко назад! Колкото по-бързо го осъзнаете, толкова по-бързо ще започнат да се подреждат нещата.
Разбира се, преходът от едно състояние към друго не винаги е бърз и лек. Трудно е да се усмихваш, когато се налага да се опреш в калната, студена земя, за да се изправиш, а след това се налага да тичаш до вкъщи с мокри обувки, нали? И значителните промени, които трябва да направим сами, изискват огромни дози героично самообладание и желязна самодисциплина.
Но най-важното е да повярвате, че тези промени няма да разрушат живота Ви, а тъкмо напротив!
Когато самосъжалението е полезно
И само в един-единствен случай самосъжалението може да се окаже полезно за Вас...
...Ако Вие сте дали много от себе си, но просто сте се уморили и светът Ви изглежда сив и Ви се иска да поплачете - нека! Направете го! Нека е за здраве! Но не повече от 10 минути! В този миг погледнете на себе си като на дете - с всичките му заблуждения, грешки, драскотини и сининки. Поплачете си и се погледнете отстрани, а сълзите си приемете като атмосферно явление. Все едно са летен дъжд - кратки и леки. Поплакахте ли си? Отлично. а сега нека се усмихнем и продължим напред - към покоряването на света! :)
