Люляк: Аромат и великолепие от цветове....

Преди 446 години един европейски император получава дар красив храст. Само след половин век великолепният храст започва да краси всеки дом и парк. Siringa Vulgaris L. - това е неговото латинско наименование, но всички го познаваме като Люляк!

Любопитно е, че най-обилно и разкошно цъфти в Скандинавия,а родината му е Персия, днешен Иран. Символ на различни настроения е люлякът. Казват, че колкото по на Изток отиваш и ти подарят люляк, толкова по-искрено желаят повече да не те видят. Затова тръгни на запад, защото подаряването на лилавото великолепие може да значи само и единствено „Обичам те!” Както се казва „Свят като цвят!” Между другото може би не е случайно, че Lilas са нарекли персийците люляка, което в превод означава...”цвете”!

То е от семейство Маслинови. Ароматът му напомня горчиви бадеми, но е приятен и нежен. ”Горчивината” в аромата идва от синилната киселина.Достатъчни са само 0.05 грама, за да се отрови човек.Но в люляка е в много малки количества и затова лекува трудно задравяващи рани. Налагат се с пресни листа. Не е претенциозно растение и издържа на студ и суша. Най-доброто време да се засади е между Малка и Голяма Богородица - от 15 август до 8 септември. Според цветния хороскоп /има и такъв/ родените от 14 до 23 октомври са под знака на Люляка. Хората родени през този период казват излъчвали свежест и младост независимо на колко години са. Старателни и целеустремени, обичали да помагат на другите.

А ако сънуваш люляк, наяве те очаква любовно пробуждане! Дори и да продължиш „да спиш” си за завиждане, защото имаш люлякови сънища!

Съществува легенда за това цвете “храст”. Веднъж през април, когато земята очаквала с нетърпение небесните дарове, богинята на цветята и младостта тръгнала да буди Слънцето, за да види по-бързо вълшебната промяна на дърветата, да чуе песента на птиците, да потъне сред уханните цветя. Чувайки призива и, Слънцето съпровождано от своята неизменна спътница, богинята на дъгата Ирида, слязло на земята. Размесила разноцветните лъчи на дъгата си със златистите лъчи на Слънцето, богинята започнала да ръси с тях ливади, поля и дървета. В местата, където попадали лилави багри, ту по-светли, ту по-тъмни се появили люляковите храсти. Люлякът е особено красив привечер, когато ти се струва, че самата пролет се къпе в ухаещо море, заливащо задрямалата градина.

Освен красотата и незабравимия си аромат, люлякът има и приложение в народната медицина. Действието му е потогонно, температуропонижаващо и стимулиращо секрецията на стомаха, апетитовъзбуждащо. В българската народна медицина листата на люляка се използват при малария, цветът – при епилепсия, семената – при оскъдна менструация.