Баленсиага... или стремежът към съвършенството

"Той е единственият творец в пълния смисъл на думата, всички останали са само дизайнери" - тези думи на Коко Шанел, известна с пренебрежението си към своите колеги, се отнасят до Кристобал Баленсиага. Великата Мадмоазел очевидно е имала право - и днес формите и силуетите, създадени от прочутия испанец, продължават да вдъхновяват модните стилисти, които ги пресъздават до безкрайност, доказвайки, че са наистина непреходни.

Баленсиага е роден на 21 януари 1895г. в баското селце Хетария. Баща му е моряк, майката - шивачка. Въпреки че произхожда от семейство на съвсем обикновени хора от низините, той съумява да се превърне в олицетворение на аристократизма в модата и модния бизнес.
Прави изумително впечатление с първата си парижка колекция, показана през 1937г.
Още тогава става ясно, че неговите пълни с драматизъм и величие творения ще осъществят истинска революция в света на елегантността. Подобно на гениалните испански живописци, Баленсиага не се бои от крайностите, дори напротив - стреми се към тях! Обича старинните дантели, блестящите бродерии, строгите комбинации на кафяво с черно, суровата графичност на бялото и черното. На всичко отгоре като материя признава само тежката коприна, способна да запази формата на дрехата и да отрази по безподобен начин светлината.
Често го обвиняват в увлечение по историческите костюми, но истината е, че той черпи вдъхновение от тях, създавайки принципно нова линия. През 30-те години лансира костюми с невталени сака, свободни рокли, блузи в етно стил, комфортни туники. Днес тези шокиращи за времето си решения се приписват на други дизайнери, но първи ги показва именно Баленсиага, като същевременно отказва да тиражира моделите си чрез конфекциозно производство. "Моето изкуство не се продава", ще твърди чак до смъртта си гордият испанец.
Той определено възприема модата като нещо свято и превръща ателието си в подобие на манастирска обител. Неговите ученици Унгаро и Куреж и до днес си спомнят за царящата там атмосфера на омиротворение, за изключителната дисциплина. Баленсиага държи да работи в пълна тишина, а помощниците му го разбират без думи, също като асистентите на някой хирург по време на операция. И демонстрацията на колекциите минава без музика, на манекенките пък е забранено да се усмихват.
Самият Баленсиага полага големи усилия, за да избегне публичността, мрази да го снимат, не дава интервюта.
Към всичко в живота, и най-вече към работата, той се отнася с почти патологична сериозност.
А в перфекционизма си достига направо до смайващи крайности. Случвало се е да разпори напълно готова рокля, за ушиването на която са отишли стотина часа и да я преправя до безкрайност, търсейки желания резултат. В същото време, принудени да се оправдават пред клиентите, продавачите изпадат в паника, това обаче ни най-малко не вълнува маестрото.
Той не вярва в съществуването на идеална женска фигура, но е убеден, че с помощта на дрехата тя почти може да се постигне. Затова и никога не рисува идеите си, а драпира тоалета направо върху женското тяло. Толкова е вманиачен в търсене на съвършенството, че както казва Грета Гарбо, първата проба е последната при някой друг.
Баленсиага си служи еднакво добре и с дясната, и с лявата си ръка и освен, че може да скрои дрехата е в състояние да я ушие по-добре от най-сръчната шивачка - нещо рядко срещано сред моделиерите.
По традиция във всяка колекция на дизайнера има поне една рокля, ушита лично от него. Той е "побъркан" и по отношение на ръкавите - най-сложната за изпълнение част от дрехата. И днес се смята, че никой не е надминал ръкавите на испанеца, отнесъл тайната на тяхното 'изчисляване' и прикачване в гроба си.
Баленсиага определя обемите и пропорциите на дрехата като архитект, строящ удобен за живеене дом. Точно по тази причина свободните му сака са ненадминато комфортни, а роклите, които не притесняват тялото, но все пак очертават съблазнителните му извивки, не само се възпроизвеждат до безкрайност, но и се носят с огромно удоволствие от всички жени.
Ясно защо той е един от най-копираните дизайнери на миналия век. За разлика от Коко Шанел обаче, не се гордее, че го имитират, а се отнася крайно болезнено към този факт. Широко известен е случаят, когато виждайки как някакъв човек се опитва да скицира негов модел по време на ревю, Баленсиага прекъсва шоуто и със силни викове прогонва нахалника, защитавайки от посегателство любимите си творения.
Последната му колекция е показана през 1968 - година на студентски вълнения и социални катаклизми. Вестниците определят тоалетите му като неподходящи за новия етап от живота на обществото и ги пращат в музея. Дори Шанел забива нож в раната с твърдението, че Баленсиага не обича жените - упрек, който тя рано или късно отправя към всички дизайнери от мъжки пол: "Защо е махнал яките? Защо под саката му няма шемизети? Да не би да иска да покаже бръчките по шиите на клиентките си?!" , пита Шанел. Потресен и огорчен от критиките, Кристобал Баленсиага решава да се оттегли, подобно на император, предпочел изгнанието пред неразбирането. След няколко години си отива и от живота, давайки възможност на света да осъзнае, че без него модата няма да е същата.
http://www.balenciaga.com


comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign