Декоративните паравани - очарованието на непостоянството

На пръв поглед трудно можем да наречем паравана - мебел, тъй като той е по-скоро декоративен и може да се каже - малко функционален. Но това не е съвсем така. Думата mobiel (мебел) произхожда от mobiele - подвижен, преносим. Така, че коя друга част от обзавеждането, ако не героят на нашия разказ - параванът, е по-достоен да бъде наречен мебел?
В крайна сметка, цялата негова същност е в движението, в промяната, в способността да се преобрази цялото пространство. С негова помощ големите помещения могат лесно да се разделят на няколко зони. А ако стаята не е голяма, параванът е излишен - тъй като ще отнеме голяма част от площта. Но не и в случаите, когато той е снабден с огледала. Огледалният параван визуално разширява помещението и същевременно може да прикрие участъци, които в даден момент бихте желали да не се виждат. Например - вратата на стаята, особено ако сте в състояние, в което искате да забравите за околния свят... :) Освен това параванът е изключително деликатна вещ - той може бързо да изчезне, ако случайно Ви се е приискало за момент да разнообразите обстановката и не заема много място, когато е в сгънато състояние.
Параванът винаги е загадка, дори и за собственика си: все крие нещичко зад гърба си, но и не съвсем, особено ако е изработен по ажурен начин - от дървесина, плетиво или други материали, даващи възможност за известна прозрачност.  Господар на интригите, параванът по своята същност е като родственик на изкусния флирт. Полусъблечен силует зад неговите прозрачни крила и тихото шумолене възбуждат интереса, подклаждат въображението, заставят наблюдателя да се загледа и заслуша с притаен дъх....

Този изискан предмет се е появил през VIIв. в Китай. Там са използвали паравани с най-различни размери: от големи, поставени в залите, до миниатюрни настолни. Те можели да се състоят от безброй крила, но най-голямо разпространение получили шест- и осемкрилните. Всяко крило от китайския параван представлява изработена от бамбук или специално дърво рамка, която е облечена от двете страни  с рисувана или бродирана коприна, а по-късно с хартия или брокатен плат. Елементите са рисувани с мастило, украсени с пейзажни мотиви, калиграфия, откъси от поетични произведения...
За изработката на параван са използвали и лакова техника. В този случай параванът е представлявал лакирано пано, инкрустирано с перли, цветни камъни или мидени черупки. Между другото лаковата техника "насиджи" е крайно трудоемък процес. Представлява 'вграждане' на късчета златно фолио в масива на лака (вискозно покритие от смола от смрадлика) на различна дълбочина. Повърхността може да бъде покрита с до 30 лакови слоя. Така майсторите са постигали изискана, блестяща и гладка текстура. Древните методи за изработка на паравани (на японски - шоджи) са станали традиционни и се използват и до днес.

В Европа параваните попадат през XVIIIв. заедно с модата на всичко китайско, когато преситеният вкус на европееца в търсенето на изящество и грация се е обърнал към източната екзотика.
За собствениците на съвременен интериор, изпълнен в духа на Рококо, може би ще бъде интересно да узнаят, че за създаването на много по-завършен и цялостен интериор в този стил през XVIIIв. специално са се сдобивали с китайски лакирани паравани или изработени от т.нар. стенна хартия, която е била рядкост. Именно тогава са възникнали и всевъзможни стилизации на китайските паравани, ползващи се с популярност и до днес.
В края на XIX - началото на ХХв. в европейското изкуство настъпва епохата на преимущественото влияние на Япония. И разбира се, в интериорите в стил ар-нуво са се появили рисувани японски паравани. Трябва да отбележим, че традиционните пейзажи и изкусно изписаните йероглифи са били истинско творческо вдъхновение за майстори като Тулуз-Лотрек, Дега, Ван Гог, а малко по-късно, и Марк Шагал.
В наши дни също има немалко интериори, изпълнени в духа на ар-нуво, където японските паравани и до днес са специален детайл отобзавеждането.