Мит или реалност е вечната любов?

" Всяка любов в самото си начало е любов за 'цял живот'. И въпреки че има единични двойки, които наистина се радват на на взаимна хармония до дълбока старост, все пак учените са на друго мнение. Според тях страстната любов не може да продължи вечно, а причините за това са от биохимичен характер. Действието на биологически активните вещества, определящи емоционалното отношение към даден човек или предмет, с времето става по-слабо изразено, а това води и до намаляване на влечението. По мнението на различни изследователи този процес се развива след 2-4 години съвместен живот - период, през който според статистиката се случват и голяма част от разводите. Установени са няколко етапа на емоционална привързаност.


Първи етап


В този период определящо значение за избора на партньор, според учените, има отделянето на специфични миризми - т.нар. феромони. В животинския свят феромоните сигнализират кога потенциалният партньор е настроен за чифтосване. При хората действието на тези химични вещества, отделяни от мозъка, е по-слабо, но не по-малко важно. По тази причина в състава на мъжката пот влиза химичното вещество андростенол, което действа притегателно на жените. А в състава на женския организъм има вещества, наречени копулини . Както показват изследванията, те повишават сексуалната привлекателност на жените в очите на мъжете. Освен това е открито, че мъжете реагират по-активно на мириса, отделян от жените, когато те са в овулация. Това се проявява в повишаване на нивото на тестостерона в кръвта на мъжете.

Втори етап

По мнението на различни учени той продължава от 1 до 3 години. На този стадий стимулиращо въздействие на мозъка оказва фенилетиламинът, а също така и допаминът и норепинефринът. Фенилетиламинът ускорява процесите на метаболизъм в човешкия организъм и понижава апетита. Всъщност той присъства и в някои природни вещества, като какаото и розовата вода. Другият невротрансмитер - допаминът, повишава сексуалната възбуда и потребността от секс.
Изредените вещества са в една група с така наречените амфетамини - възбуждащи средства, под въздействието на които се проявяват приповдигнато настроение и еуфория. Затова безпокойството, възбуденото състояние, безсънието, загубата на апетит, неспособността за концентрация и резките промени на настроението са често срещани признаци при влюбените. Интересно е, че концентрацията на допамин се повишава под въздействието на алкохола. Така че, ако поради излишък на чувства ви се е повишил допаминът, това може да предизвика усещане за реално опиянение.
По мнението на учените безумната романтична любов е свързана точно с изработката на допамин и може да продължи не повече от 30 месеца. След това човек или преминава в друг стадий на любовта, или емоционално деградира.

Трети етап

След влюбването, както твърдят биохимиците, настъпва следващият етап - периодът на привързаност. Той също се определя от действието на различни химични вещества в главния мозък. Привързаността на еъзниква изведнъж, а в течение на времето поради адаптацията на организма към амфетамините. Горе-долу две години след акта на влюбването в главния мозък започват да се изработват група химични вещества със седитично действие, наречени ендорфини, за да противостоят на високото ниво на фенилетиламина. Успокояващото действие на ендорфините дава възможност на човека да се отпусне и да се почувства по-комфортно и уверено. Освен това при прегръдка, докосване и физическа близост се отделя окситоцин, с което е свързано изразяването на такива преживявания като оргазъм и сексуално удовлетворение. Но някои хора предпочитат състоянието на еуфория при по-високото ниво на фенилетиламина, така че се опитват да са постоянно влюбени, сменяйки партньорите си. Понякога наричат окситоцина "хормонът на верността". Както установяват учените, той играе важна роля за поддържането на устойчиви отношения между съпрузите. Доказано е, че окситоцинът се изработва в големи количества по време на раждане и оргазъм.
И така, с помощта на учените спокойно можем да заключим, че преминава не самата любов, а необузданата страст и буйните емоции. Възможно е те да прерастнат в по-дълбоко чувство, което също може да се нарече любов, обич, преданост, привързаност или навик от съвместното съжителство. Все пак това е абсолютно естествен химичен процес, казват учените. Или 'любов, докато смъртта ни раздели' , както го определят обикновените лаици.