Лечебна стойност на плодовете и зеленчуците

Лекарите от древността са използвали плодовете и зеленчуците под различни форми за лекуване на болести. Например соковете от свежи плодове (особено от малини) са били предписвани като подкрепителни питиета при повишена температура. Ягодите са намирали приложение при подагра, заболявания на бъбреците и на пикочната система. Сушените боровинки са били познати като средство против чревни катари, а сокът им се е препоръчвал при заболяване на дихателните органи. Плодолечението се е прилагало при болести на обмяната на веществата, при състояние на слабост, анемия и други. Плодовете и зеленчуците са били препоръчвани особено при липса на апетит, при силна жажда и повишена температура, при остри инфекциозни заболявания. Освежаващият вкус и лесната смилаемост на плодовете и днес се предпочитат при храненето на болни.
Благодарение на своя състав и особено на витамините и солите, плодовете и зеленчуците имат мощно предпазно и лечебно действие. Те поддържат алкално-киселинното равновесие в клетките, влияят върху храненето на органите, променят положително или отрицателно реактивността на организма. Пектинът и калиевите соли успокояват лигавицата на храносмилателната система и влияят върху перисталтиката. Зелето, хрянът, ряпата и др. чрез сярата, която съдържат, влияят върху образуването и секретирането на жлъчния сок и върху процесите на обезвреждане на токсичките вещества в черния дроб. Спанакът, зелето, салатата и листните зеленчуци съдържат много хлорофил и фолиева киселина. Плодовете и зеленчуците съдържат ензими (оксидаза и пероксидаза), нужни за окислително-редукционните процеси.
Плодовите киселини стимулират дейността на храносмилателните органи, спомагат за рационалното оползотворяване на храните, подобряват апетита, намаляват приемането на излишни големи количества вода. Така те действат положително при болестни смущения в храносмилателните органи.
Най-голямо значение имат плодовете и зеленчуците като дарители на витамини и преди всичко като основен източник на витамин С. Този витамин подпомага изграждането на костите и зъбите, подобрява еластичността на съединителната тъкан, мобилизира защитните сили на организма, потиска и разрушава болестотворните микроорганизми и с това предпазва от инфекциозни и простудни заболявания. Витамин С повишава дееспособността и силите при пролетна умора.
Минералните соли също имат голямо значение за жизнените процеси. Калият заедно с натрия регулират осмотичните процеси в организма. Двата елемента играят съществена роля за регулиране на водното съдържание на организма. Калиевите соли предизвикват по-обилно отделяне на течности чрез бъбреците.
Калцият, фосфорът и магнезият взимат участие в изграждането на костите и на зъбите. Липсата на калций в организма довежда до повишена дразнимост на нервната система.
Желязото, медта, кобалтът и някои други по-редки елементи, макар и в по-малки количества, са много необходими за синтезирането на хемоглобина и за образуването на червените кръвни клетки. Хлорните йони са абсолютно необходими за образуването на солната киселина, а йодът участва в образуването на хормоните на щитовидната жлеза.
Калиевите соли имат голямо значение за правилното съкращаване на мускулите, включително и на миокарда. Те са нужни за нормалната дейност на нервната система, за предаването на нервните импулси.
След тежко заболяване на стомаха или когато храносмилателните органи не са в състояние да се справят със суровата плодово-зеленчукова храна, абсолютно необходимо е да се употребяват пресни сокове. Те подобряват обмяната на веществата, спомагат за отделянето на вода от организма и улесняват храносмилането.
Пресните сокове са особено ефикасни, когато се употребяват като единствена храна през определени дни на седмицата - сокови дни. В такъв период трябва да се приемат по възможност разнообразни плодови и зеленчукови сокове. В състава им може да влизат домати, моркови, целина, ябълки, ягоди и други.
Няколко сокови дни са в състояние да намалят нервното напрежение, да подобрят общото състояние на кожата, кръвообращението и обмяната на веществата.
Плодовите и зеленчуковите сокове са същински извор на здраве, бодрост и дълголетие. Ако се научим да употребяваме тази полезна храна редовно, ще запазим здравето си до преклонна възраст.
Според специалистите концентрираните въглехидрати могат да бъдат причислени към най-вредната храна на съвременното общество. В природата никога не се допуска претоварване на храносмилателните органи с процеси, които да превръщат тези продукти в храна на клетките и тъканите.
Очевидно е, че независимо от режима на хранене със сурови или преработени храни, приемането на голямо количество и разнообразни зеленчукови и плодови сокове е необходимо. Трябва винаги да се помни, че зеленчуковите сокове са ценен строителен материал за организма, а плодовите сокове спомагат за отделянето на продуктите от разграждането на храната и на токсините.
Плодовите и зеленчуковите сокове имат специфично въздействие върху многобройните функции на организма. Това въздействие е не само хранително, но и предпазно и лечебно.
Хранителната стойност на плодовите сокове се дължи главно на високото съдържание на захари, а лечебната - преди всичко на богатия витаминен и минерален състав.
Плодовите сокове оказват добро слабително и диуретично действие. Изпиването на 2-3 чаши сок от кайсии, сливи или грозде регулира дефекацията. Сокове от дини, пъпеши, круши, ягоди, грозде, увеличават чувствително диурезата, ускоряват и увеличават изхвърлянето на урея.
Плодовите сокове имат силно жлъчогонно действие и се препоръчват при лекуването на чернодробни и жлъчни болести. Това се дължи на ябълчената, винената, оксаловата, лимоненатаи сукционовата киселина, които образуват алкални соли с жлъчогонно действие.
Има сокове (от дюли, мушмули, боровинки и малини), които действат леко запичащо. съдържанието на танин в тези плодове ги прави адстрингентни (противовъзпалителни) и отлични антидиарични средства, особено при някои форми на катарални колити.