Безмилостен палач е любовта
лирика, любов, любовна поезия, стихотворение, lubov1, poeziq1 4:43 ч.
Не мога да заспя, духът ми пак се рее,
опиянен от твойта красота.
Очи затварям — чакам образа ти да изгрее,
и да запълни тази страшна самота.
Боли, понякога така боли…
когато си до мен, а всъщност си далеч от мене...
Ти мислиш си за другия, нали?
А аз — за мен ти просто нямаш време.
Така завиждам на човека,
за който чувствата са някаква шега.
Щастлив е той — със участ лека,
а любовта за него е игра.
Физическата болка лесно преминава.
Душевната понякога те мъчи до смъртта.
И след нея нищо не остава —
безмилостен палач е любовта!
Марио Кроненберг
Марио Кроненберг
