В пиринския резерват "Джинджирица" дъхът секва от допира с вечността

Природният резерват "Джинджирица" е един от двата ценни с изключителното си разнообразие на животински и растителни видове райони на територията на Националния парк Пирин, които са включени в червената книга на България и в европейски и световни списъци.
 
Името е съставено от "джин" - лош дух, и "джир" - въртя, завъртам. В тукашния диалект "джиркам се" означава "мяркам се". В този смисъл Джинджирица може да се разбира като "свърталище на духове" или място, в което се явяват, "мяркат се".

Намира се между върховете Пирин и Бански суходол и включва циркусите Баюви дупки, Разложки суходол, Каменитица, връх Окаден, Сегмен тепе, Даутов връх, местността Конярника и долината на Бяла река. Със статута на резерват се ползва още от 1934г., а през 1977г. е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО - човек и биосфера. През 1983г. паркът е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в Европа.

Първите сведения за местността - една от най-интересните в ботаническо отношение в България, са от произведенията на Август Гризебах, написани през първата половина на XIX век. Това са първите писмени сведения, в които се съобщава за вида бяла мура на територията на Балканския полуостров. Основни проучвания на природното богатство на Пирин са правени през края на XIX век и началото на ХХ век.

"Баюви дупки" - "Джинджирица" се намират на височина от 1100 до 2820м. Повече от половината от площта е покрита с разнообразна високопланинска растителност , останалата - с иглолистни видове. В Европа има само двадесетина подобни обекта. Резерватът е сред осемнадесетте представителни иглолистни екосистеми в света.
 
Гората в "Баюви дупки" е изумително красива и интересна - тук са се смесили бялата и черната мура, смърчът и елата, белият и черният бор и бука. Надали има друго място в България с такова естествено изобилие от иглолистни видове.
 
Някои от муровите дървета са хилядолетници - такава е и Байкушевата мура, връстница на първото българско царство, а в преобладаващата си част горските масиви са 200-300 годишни. В парка има над 114 вида растения, които се срещат само у нас или само на Балканския полуостров. Тук е едно от най-големите български местообитания на дива коза.

За опазването на уникалната природа е въведен строг режим . Забранени са всякакви дейности с изключение на охрана, посещение с научна цел и преминаване по международния маршрут Е4 с водач и без отклоняване. Посетителите трябва стриктно да спазват указанията на информационните табла за безопасност и поведение, изискващо тишина и забрана за посегателство над растения, животни и птици.

Най-близкият град до резервата "Баюви дупки" - "Джинджирица" е Разлог.