Седя си. Сред остатъците на своята Вселена. Разхвърляни, някои по-близки, още пазещи топлината ми, други - вече чужди и забравени. Части от бившия ми свят. Седя, хленча си, самосъжалявам се и пробвам достижимите дъна на депресията. Толкова е модерно да си депресиран!
Ако трябва да съм откровена - не обичам депресираните хора. В случая - не обичам и себе си. Но явно съм все още в списъка на Добрите момичета, защото отново като че ли по поръчка в живота ми се появява ненадеен Гостенин.
Порядъчно вкиснат. По вкиснатост се доближава до концентрирана киселина, рН някъде под 3. Поради тази си особеност съвсем естествено се вписва в моето настроение и нагласа на духа.
Появява се, каква изненада! - искайки помощ! От мен! Сега!
"Наглец, и то какъв!" - мисля си...
Хубаво - настанявам го до себе си. Вече сме двама и зяпаме руините на Вселената (ми). От няколкото разменени изречения става ясно, че и неговата Вселена е в същото състояние. Не ми е по-весело, но пък вече има с кого да си злобея. Постепенно откривам калко разтоварващо е да си имаш другарче в злобеенето. Ако кажеш открито, че имаш нужда да си злобно и хапливо копеленце, защото току-що целият ти свят се е сринал и ти самият си в рани, хората те гледат с презрение, погнуса и ужас. Гостенинът - не. Напротив - радва се и стимулира изливането на жлъч и отрова от мен. Толкова много я имам насъбрана. Аз - винаги добричката, винаги усмихната, винаги тооооолкова учтива към хора, които са ме наранявали. А болката се е трупала вътре, постепенно затлачвайки всичко в мен. И така - с десетки години...
"Защо?" - мига насреща Гостенинът, прави театрално кръгли очи и пърха с мигли. "Дължиш ли някому по подразбиране непоискана доброта? О, я стига!"
Добре зададен въпрос. Не съм се замисляла - толкова дълбоко е вкоренен модерният лозунг "Бъди добричък - заслужи обичта на околните!"
Гостенинът се подхилква кисело - "Да, бе да! А те какво направиха за теб?"
--------------------


Скорпионът
Естествено състояние - пред-разпад. Емоционален, духовен, материален - всякакъв. Специалистът по разпадащи се или разпаднали се светове. Спокойният военен хирург, който ще мине през руините, за да открие нещо живо и имащо сили да живее, да го отдели от вече негодното за живот и да го съхрани. Останалото - не го интересува. Или го интересува бегло, само като нежива материя, която да се трансформира в нещо полезно. Евентуално.
Всъщност - единствената форма на живот, която ще посмее да се приближи, когато си толкова зле, че чак от теб избива радиация. И която форма на живот, вместо да те доубие, съсредоточено ще се заеме да издирва живота в теб, за да го спаси. Е, ще поизреже немалко, но ако са необходими рентгенов поглед и здрава ръка, която да реже по границата между живото и мъртвото, когато ги дели само една клетъчна мембрана - ръката ще е Скорпионска.
След подобна среща, за познатите си вероятно ще си "нов човек". Всъщност, ще си истинският себе си, освободен от бремето на собствените си страхове, комплекси, кошмари, както и от вменените ти от средата вини и чужди очаквания. И ще пазиш завинаги спомена за онази крива, кисела усмивка, която те е съпровождала когато никой друг не е посмял да бъде с теб...

 Sibil Ramkin

Още от Сибил:

Пролетно (и смешно) за зодиите