Грелин: Хормонът на глада или укротяване на "опърничавия"

Понякога сте гладни, а в други случаи сте зверски гладни. Случвало Ви се е да се храните и да сте заситени, но да продължите да ядете, без да може да си обясните защо...Оказва се, че виновен за това е Грелин - хормонът на глада. Откритието му отдавна не е новина, дори вече се знае как се контролира. Но грелинът има все по-голямо значение в диетологията. Най-новите диети и режими за отслабване са свързани с “опитомяването” на хормона на глада.

Колкото и стриктни да сте в спазването на определен режим за отслабване, пак може да не постигнете никакви резултати. И главният виновник вероятно ще бъде грелинът. Хормонът на глада, който се отделя в стомаха и пряко влияе на апетита. Той е открит през 1999 година от японски учени, подробно изследван няколко години по-късно от американски специалисти и “опитомен” от български диетолози.

Как действа грелинът?

След подробни изследвания американският диетолог Дейвид Къмингс от Вашингтонския университет открива, че грелинът действа като будилник на усещането за глад. След напускането на храната от стомаха, клетките започват да синтезират хормона на глада.

Обмяната на веществата се забавя, а докато организмът пести калории и си пази ресурсите от подкожни мазнини, ние изпитваме неконтролируем глад.

Грелинът се свързва с нервните клетки на главния мозък и така създава усещането за глад. При ниски нива на хормона в кръвта, съзнанието на хората непрекъснато е ангажирано с мисли за храна, а когато в организма постъпват по-големи количества, тогава чувството за глад се притъпява.

Нивото на грелина в кръвта нараства непосредствено преди хранене.

При хората, спазващи диета за отслабване, нивото на грелина рязко се повишава преди всяко хранене и предизвиква постоянно мъчително усещане за глад. Веднага щом спрат диетата, нивото на хормона на глада се понижава и постепенно възвръща стойностите си отпреди диетата.

Освен това до няколко месеца след края на ограничителния режим на хранене, хората все по-често започват да се отдават на хранителни изкушения. Така не само си връщат свалените килограми, но и качват допълнителни, т.е. настъпва т.нар. “йо-йо ефект”, за който главен виновник се оказва именно грелинът.

Хормонът на глада е пряко свързан с още един хормон, който влияе на апетита – лептин (хормонът на ситостта). След хранене нивото на грелина пада, а на лептина се повишава. При страдащите от затлъстяване грелинът е с по-ниски стойности поради повечето мазнини в тялото. Заради нарушения баланс между двата хормона те поглъщат все повече храна, дори и да не усещат глад.

Как да контролираме хормона на глада?
    * Тайната на трайното отслабване е в похапването на полезни храни, а не в гладуването.

    * Приемът на храни с нисък гликемичен индекс (всички бобови растения – леща, грах, зрял боб, зелен фасул, ядки, кисели плодове като ябълки, вишни, джанки и т.н., пълнозърнест хляб, особено ръжен и други) води до увеличаване нивата на грелина и възстановяване на равновесието между него и лептина.

    * Хранете се бавно със зеленчуци за гарнитура и плодове за десерт.

    * За да предотвратите резки скокове на хормона на глада не правете големи паузи между храненията. Яжте често и по малко!

    * Грелинът може да се използва за производство на медикаменти за отслабване.