Кралицата на водата: Най-голямата водна лилия - Victoria amazonica
амазонка, ботаника, градина, градинарство, любопитни факти, оцветявай, flowers1, liliq, lubopitno1, Victoria amazonica, vodna 7:30 ч.
Природата е най-великият творец. Чудесата й са неизброими и изненадващи в своето великолепие.
Ето още едно нейно чудно творение - най-голямата водна лилия в света. Тя се казва Виктория амазоника (Victoria amazonica) - многогодишно водно тревисто растение от семейство покритосеменни. Вирее в басейна на река Амазонка, а листата и достигат гигантските размери от 3 м. в диаметър и могат да издържат натоварване от 30 кг. Тази водна лилия образува мощни коренища, чрез които прекарва неблагоприятните периоди и се размножава. Листата и са плаващи върху водната повърхност или потопени, разположени на дълги дръжки, достигащи до 7-8 м. Плаващите листа са цели, кожести със силно изпъкнали жилки от долната им страна. Повърхността им е покрита с восъчен налеп, който ги предпазва да не се мокрят.
Виктория амазоника (Victoria amazonica) е открита от немският пътешественик Робърт Шомбург (Robert Schomburgk) през 1836 г. по време на първата му експедиция в Британска Гвиана. Първоначално гигантската лилия е наречена Victoria regia – кръстена на името на английската кралица Виктория, но в последствие е заменено със звучното Victoria amazonica. Интересна особеност на този красив гигант е, че в два последователни дни променя цвета си от бял на розов.
И една легенда...
...която разказва, за младо индианско момиче, което чуло своя баща да разказва стара история за воин, който се превърнал в бог. Той бил изключително силен и красив.Живеел на Луната.
Момичето силно вярвало ви историята и постепенно се влюбило в легендарния воин.Много млади мъже искали ръката й, ала тя отблъсквала всекиго. Родителите й желаели да се омъжи, но тя не искала и да чуе.
Всяка вечер, когато луната разкриела тайнствения си облик, младото момиче прекарвало часове наред, без да откъсне поглед от него. То се надявало да зърне лицето на своята бленувана любов.Често момичето бягало през джунглата с отворени обятия, мечтаейки да докосне лунните лъчи с ръце и да прегърне любовта на живота си, ала това никога не ставало и така надеждата да зърне своята голяма любов се превърнала в недостижима мечта. Баща й, нейните роднини и приятели отчаяно се опитвали да я убедят, че любовта й била просто илюзия.
Годините минавали, а момичето продължавало да гледа луната, вярвайки, че някъде там е нейният любим.
Една вечер луната била необикновено ясна и чиста, както никога преди.Момичето намерило решение как да отиде завинаги при своя любим.
То избягало в гората – далеч от своите близки и приятели.Стигнало до една лагуна, където лъчите на красивата луна се отразявали във водата, прилични на златни капки. ”Накрая - казало то, - моят възлюбен е слязъл на Земята, за да се изкъпе” и скочило във водата, без да се замисли, ала това било само илюзия. То осъзнало своята грешка, но било твърде късно. Огорченото момиче изгубило живота си в лагуната заради една мечта, далеч от приятели и роднини.
Историята, обаче не свършва тук. Легендата разказва, че войнът от Луната наистина съществувал. Той съжалил за красивото младо момиче, което умряло заради любовта си към него. Разкаял се, ала нямал силата да й върне живота, затова я превърнал в красиво растение – за живее във водите, където се отразява лунната светлина, за да може всяка вечер да гледа Луната, а той да й се усмихва оттам. Това растение било наречено Виктория амазоника и наистина – всяка нощ неговите цветове се разтварят и гледат към Луната.
В наши дни водната лилия е национално цвете на Бангладеш, а Victoria Amazonica е част от герба на Гвиана.
Ето още едно нейно чудно творение - най-голямата водна лилия в света. Тя се казва Виктория амазоника (Victoria amazonica) - многогодишно водно тревисто растение от семейство покритосеменни. Вирее в басейна на река Амазонка, а листата и достигат гигантските размери от 3 м. в диаметър и могат да издържат натоварване от 30 кг. Тази водна лилия образува мощни коренища, чрез които прекарва неблагоприятните периоди и се размножава. Листата и са плаващи върху водната повърхност или потопени, разположени на дълги дръжки, достигащи до 7-8 м. Плаващите листа са цели, кожести със силно изпъкнали жилки от долната им страна. Повърхността им е покрита с восъчен налеп, който ги предпазва да не се мокрят.
И една легенда...
...която разказва, за младо индианско момиче, което чуло своя баща да разказва стара история за воин, който се превърнал в бог. Той бил изключително силен и красив.Живеел на Луната.
Момичето силно вярвало ви историята и постепенно се влюбило в легендарния воин.Много млади мъже искали ръката й, ала тя отблъсквала всекиго. Родителите й желаели да се омъжи, но тя не искала и да чуе.
Всяка вечер, когато луната разкриела тайнствения си облик, младото момиче прекарвало часове наред, без да откъсне поглед от него. То се надявало да зърне лицето на своята бленувана любов.Често момичето бягало през джунглата с отворени обятия, мечтаейки да докосне лунните лъчи с ръце и да прегърне любовта на живота си, ала това никога не ставало и така надеждата да зърне своята голяма любов се превърнала в недостижима мечта. Баща й, нейните роднини и приятели отчаяно се опитвали да я убедят, че любовта й била просто илюзия.
Годините минавали, а момичето продължавало да гледа луната, вярвайки, че някъде там е нейният любим.
Една вечер луната била необикновено ясна и чиста, както никога преди.Момичето намерило решение как да отиде завинаги при своя любим.
То избягало в гората – далеч от своите близки и приятели.Стигнало до една лагуна, където лъчите на красивата луна се отразявали във водата, прилични на златни капки. ”Накрая - казало то, - моят възлюбен е слязъл на Земята, за да се изкъпе” и скочило във водата, без да се замисли, ала това било само илюзия. То осъзнало своята грешка, но било твърде късно. Огорченото момиче изгубило живота си в лагуната заради една мечта, далеч от приятели и роднини.
Историята, обаче не свършва тук. Легендата разказва, че войнът от Луната наистина съществувал. Той съжалил за красивото младо момиче, което умряло заради любовта си към него. Разкаял се, ала нямал силата да й върне живота, затова я превърнал в красиво растение – за живее във водите, където се отразява лунната светлина, за да може всяка вечер да гледа Луната, а той да й се усмихва оттам. Това растение било наречено Виктория амазоника и наистина – всяка нощ неговите цветове се разтварят и гледат към Луната.
В наши дни водната лилия е национално цвете на Бангладеш, а Victoria Amazonica е част от герба на Гвиана.
