Любовният живот на великите: Ф. Достоевски "Закъснялото щастие"

Дребен, крехък и непохватен, Достоевски е толкова нервен, че устните и цялото му лице често треперят. Юношеските нервни кризи се превръщат към 20-годишната му възраст в епилептични... По време на една от тях дясното му око получава неизлечимо увреждане, причиняващо кривогледство. Когато нещо го вълнува, той жестикулира буйно, с пяна на уста. Личните му преживявания засилват неговия интерес към страданието и престъплението. Когато е на 13 години, майка му умира от туберколоза, а пет години по-късно алкохолизираният му и похотлив баща е убит от крепостни селяни. Достоевски изоставя кариерата си на военен инженер, за да се посвети на писателството. "Бедни хора", неговият първи роман, който публикува 25-годишен, е добре посрещнат от читатели и критици. След няколко години Достоевски е обвинен в революционна конспиративна дейност заради участието си в един социалистически кръжок и е изправен пред екзекуционен взвод. В последния момент смъртното му наказание е заменено със заточение в Сибир. Десет години минават, докато успее да се завърне в Санкт Петербург и да хване отново перото, и още седем, преди да публикува главните си произведения. Въпреки крехкото си здраве и трагичната си съдба, напук на любовните си неуспехи и на своята бедност, Достоевски живее 59 години. Той умира семеен и доволен, прочут творец, разполагащ с достатъчно средства и със слава, равна на неговото дело.

Любовни вълнения

Назоваван 'руския маркиз Дьо Сад" от Тургенев, Достоевски няма сериозни любовни връзки преди 34-годишната си възраст... всъщност той почти няма такива. Едва към края на 40-те си години познава истинското любовно щастие. Липсата на сексуални връзки дотогава може би се дължи на малшанс или на недостатъчна самоувереност. Някои автори твърдят, че е прекарвал нощите си с проститутки, но това са само предположения, без никакви доказателства. Като войник в Сибир Достоевски води по-активен сексуален живот. Забавлява се с няколко съблазнителни млади жени, преди да започне да посещава привлекателната и наското овдовяла Мария Исаева, за която по-късно се оженва.

Достоевски е трогнат повече от страданието на Мария ( тя е болна от туберколоза, а мъжът ѝ е бил алкохолик с буен нрав...), отколкото от женския ѝ чар. Писателят преживява тежка епилептична криза по време на медения им месец и това дава тон на техните по-нататъшните отношения. Те са много нещастни (веднъж той казва, че колкото повече страда, толкова повече я обича) и не получават никакво сексуално удоволствие от своя брачен съюз. Мария умира след седем години и Достоевски продължава една вече започнала любовна авантюра с Аполинария Суслова. Гордата, пламенна, червенокоса "Полина" е еманципирана жена, 20 години по-млада от него, надарена с интелигентност и с изключителен характер. Но след едногодишен съвместен живот тя държи Достоевски на разстояние, надсмива му се и го измъчва в продължение на няколко години, преди да сложи край на тяхната връзка. По-късно става ясно, че тя е фригидна, със садомазохистични наклонности. Твърде чувствителният Достоевски намира някакво утешение в комара. Страстта му се разраства до такава степен, че пътувайки с Полина, той трябва да заложи всичките ѝ скъпоценни предмети и да иска пари от семейството си. Само щастието, което познава по време на втория си брак, го окуражава да престане да залага.

След Полина Достоевски решава да си създаде истинско семейно огнище, което да му даде възможност, ако не да нормализира, поне да стабилизира сексуалните си нужди. След две неуспешни авантюри щастието се усмихва на този 'търпелив любовник'.
Достоевски е на 45 години, когато се оженва за своята 20-годишна секретарка Ана Сниткина. Тя го обожава и пише, че е 'готова да прекара целия си живот в краката му'. Млада и неопитна, Ана не намира нищо странно в буйността и в любовното насилие от страна на съпруга си, който понякога изпада в състояния на френетична треска, подобна на епилептичните му кризи. След тях той остава вцепенен като труп. Неговите еротични фантазии са толкова разнообразни, че понякога включват симулация или телесни наказания. За нещастие Ана изтрива с гума извънредно похотливите места в адресираните до нея писма. Още преди техния брак излиянията на Достоевски показват, че необикновените форми на любов са му добре познати.

Писмата са доказателство, че писателят преживява голямо сексуално щастие с Ана. Щом макар и за малко се разделят, той умира от желание по нея и се бои от изневяра (тя му остава винаги вярна). Страстта и възбудата му допълнително се увеличават от мисълта, че неговата млада и съблазнителна съпруга го задоволява сексуално, и той изисква тя често и открито да говори за това. По време на техния 14-годишен брак любовта и копнежът на Достоевски по Ана се разрастват. На 57 години той може да каже, че неговият екстаз и възторг са неизчерпаеми.