На пианото Шопен омайва всички, които го слушат. Той е новатор, изтръгващ от инструмента романтично звучение. Обезсмъртен е и като композитор на малки пиеси за пиано, сладко-горчиви, с измамна простота...
Негова е първата полска музика, свирена в цял свят.
Житейски събития:
Шопен се проявява като виртуоз още на 8-годишна възраст, а като изключителен музикант той става известен във Варшава на 10 години. Но по това време Полша не може да му предложи никакво бъдеще. През 1830 г. Шопен напуска страната завинаги, за да следва съдбата си на гениален музикант, въпреки че крехкото здраве не му позволява да изнася публични концерти. Установява в Париж, където припечелва с даване на уроци по пиано на богати ученици, композира музика, която се продава добре, и изнася солови концерти.
Надарен едновременно и като добър имитатор, той става веселякът на събиранията на отбраното общество. Но светският живот го изтощава и той се разболява от туберколоза. Революцията от 1848 г. пропъжда учениците му от Париж и Шопен се вижда принуден, въпреки че храчи кръв, да се препитава, като свири при богати английски и шотландски собственици.
В Париж се връща напълно инвалидизиран от болестта и след три месеца умира в болезнена агония...
Жените в живота му:
Повечето от жените са очаровани както от неговата романтична привлекателност, така и от музиката му. От своя страна Шопен е привличан от жените, но не физически: тяхното нежно обожание му напомня за майка му и за неговите сестри.
Майката на Шопен
Малко след като навършва 20 години, той ядосва своя приятел, Титус Войчиешовски, изпращайки му бележка с нежно, женствено съдържание. Младият виртуоз е преследван от желанието да целуне Титус по устните, а той се измъква. Шопен му пише: "Дай ми устата си". Веднъж в очакване на един обед му казва: "След малко ще поднесат торта с грис, но докато чакаме, дай ми устата си!"
Пианото, на което Шопен композира през последните 2 години от живота си
Към момичетата не показва същия порив. Въобразява си, че е влюбен в една от своите съученички по музика, Констанца Гладковска, но не събира кураж да й напише писмо. Младата дама скоро се омъжва за друг и остава изумена, когато много години по-късно научава за значението, което е имала за Шопен.
Парижките съблазни не го привличат, но той, изглежда, се заразява от венерическа болест от някоя си Тереза, същата може би, която го отвращава от нежния пол.
След неговата смърт се разпространява слух за тайна еротична кореспонденция, за връзка между него и една от първите му ученички, твърде лекомислената графиня Делфина Потоцка.
В писмо, което му се приписва и от което днес се пази само копие, Шопен пише: "Бих желал да хлъзна още нещо във Вашата малка дупка в до диез мажор (един черен клавиш между два бели)".
Дефина Потоцка
Шопен мечтае за собствено семейство. През 1836 г. той иска ръката на Мария Водзинска, красивата музикална дъщеря на един полски граф. Мария приема, но графинята, смущавана от лошото здраве на композитора, настоява да запазят годеничеството си в тайна. Шопен пренебрегва предупреждението на графинята да вземе мерки за здравето си и скоро Мария престава да му пише. Дали защото е неспособен да протестира срещу това изоставяне, или защото той самият се отказва, но оттогава го напуска всякаква надежда за женитба.
Мария Водзинска
В такова състояние на духа той среща Жорж Санд (родена Амандин Дюпен), която се възхищава от него и желае да го съблазни. Шопен не е веднага привлечен и изповядва на един приятел: "Колко грозна е тази жена Санд! Наистина ли е жена? Готов съм да се усъмня". Накрая обаче отстъпва на ухажванията.
Жорж Санд
Но докато се оплаква, че 'девствеността' ще го убие, тя, изглежда слага край на всякакви физически отношения помежду им (след като са изминали една или две от общо деветте години на връзката им). "В интимността, ще каже по-късно тя, той проявява порив колкото един труп и въобще не се интересува от любовта".
Жорж Санд и Шопен
Санд има да отглежда две деца и се готви да прибави трето към тях - Шопен. Същият цени това временно семейство, особено Соланж - малката дъщеря. Пораствайки, тя започва да флиртува с него, наричайки го същевременно 'безполовия Шопен'. Когато Санд научава, я омъжва в негово отсъствие за един съмнителен скулптор, известен със своите едри голи фигури. Шопен е ужасèн. Между съпруга на Соланж и Санд избухва свада. Зетят на писателката успява да настрои Шопен да застане срещу жена си и тогава тя окончателно прекратява връзката им. Шопен запазва бащински чувства към Соланж...или поне такива са те в съзнанието му.
Жан Стирлинг
Последната, която се опитва да съблазни, е неговата богата ученичка и финансова покровителка, Жан Стирлинг, за която той казва: "Пò бих предпочел да се оженя за смъртта". Това му откровение не достига до дамата, която пък питае топли чувства към композитора и го величае: "Той има толкова благородна идея за това, каква трябва да бъде една жена!"
В своята музика Шопен вплита цялата любов на мечите, която животът му отказва...
Надарен едновременно и като добър имитатор, той става веселякът на събиранията на отбраното общество. Но светският живот го изтощава и той се разболява от туберколоза. Революцията от 1848 г. пропъжда учениците му от Париж и Шопен се вижда принуден, въпреки че храчи кръв, да се препитава, като свири при богати английски и шотландски собственици.
В Париж се връща напълно инвалидизиран от болестта и след три месеца умира в болезнена агония...
Парижките съблазни не го привличат, но той, изглежда, се заразява от венерическа болест от някоя си Тереза, същата може би, която го отвращава от нежния пол.
