Готова ли сте да станете майка?

Защо жените раждат деца? Как защо, ще се учуди всеки. Въпросът обаче не е толкова глупав, колкото ни се струва на пръв поглед. А и невинаги целта оправдава средствата... Мисълта да направи всичко възможно, за да бъде наследникът й щастлив, завладява майката веднага след появата му на бял свят, понякога и още със зачеването. Има обаче жени, които смятат, че съдбата на новороденото е някакво допълнение към тяхната с всички произтичащи от това последствия. Те все не могат да устроят собствения си живот, все не успяват да преодолеят трудностите на битието, все са недоволни от отношението на околните. И един хубав ден предприемат най-крайната мярка - раждат дете. Какви проблеми трябва да реши невинното човече?

Той и Тя

Довчера те са се обичали страстно и не са могли да си представят живота един без друг. Днес Той се прибира от работа все по-късно, не й обръща внимание, рядко демонстрира желание за секс. Много често в семействата, които не могат да се похвалят с особено топли взаимоотношения, жената решава да роди дете, защото иска да възстанови изгубената близост с мъжа си. Въображението й рисува сияйна картина: щастливият татко чака под прозорците на родлния дом, после се грижи всеотдайно за наследника си, чувствата му към партньорката се разгарят отново... С две думи - пълна идилия...
Разбира се, случва се появата на малкото същество да промени отношенията в семейството, но уви, невинаги към по-добро. Отново ще попитаме защо? Дори само затова, че мъжът не е в състояние да се отнася към бебето така, както съпругата му, отговарят психолозите. Детският плач, виковете, безсънните нощи, безкрайните грижи могат и да го вбесят. А ако прибавим към това постоянното майчино безпокойство за здравето на детето и почти пълното игнориране на таткото - кой ще е доволен от подобна ситуация? Още повече, че до появата на бебето отношенията вкъщи съвсем не са били идеални.


То

Нека за момент оставим на мира двамата зрели членове на семейството и да поговорим за третия участник в психологическия експеримент, наречен 'искам да родя дете'. Дори когато все още се намира в корема на майка си, плодът подсъзнателно усеща всичко, убедени са специалистите. Той някак си разбира, че го използват с определена цел - на него се възлага да манипулира околните и да привлича вниманието им към себе си. По-късно подобни деца ще боледуват много често (тогава всички се грижат за тях) или ще се опитват отчаяно да сдобрят родителите си (нещо, което не е по силите им). В резултат на цялото това емоционално натоварване психическото здраве на малкия човек ще бъде нарушено. За щастие подобен мрачен сценарий невинаги се осъществява, но впускащите се в авантюрата на раждането жени не бива да пренебрегват възможността той да стане действителност.
Едно наум трябва да имат и тези, които съзнателно забременяват, за да се омъжат за своя избраник. Към подобно изпитано през вековете средство обикновено прибягват решителните особи, уморили се да чакат някой да им поиска ръката. Тяхната решителност обаче невинаги бива възнаградена, а и дори всичко да завърши със сватба, множество изпитания очакват създаденото насила семейство.

"Аз по-лоша ли съм от другите?"

Майчините или роднински натяквания към дъщерите, че е дошло време да се омъжат и да родят, са наистина досадни. В един момент към тях се присъединява и хорът на приятелките, които вече тикат детски колички пред себе си и разговарят главно за качеството на памперсите. Със съвети се намесват и колегите, съчувстващи на глас на бездетните. Резултатът от всичко това е лесно предвидим - нераждалите, ако не са достатъчно уверени в стойността си като личности, имат комплекс за малоценност или физиологичен проблем, поради който не могат да забременят, започват да се самосъжаляват, да усещат живота си непълноценен и да се чудят как по-бързо да заченат.
След като най-после това се случи и родят, тези жени продължават да се вълнуват най-вече от мнението на околните и тяхната оценка, не толкова от детето си. Затова и с радост се завръщат към предишния си живот, оставяйки бебето на някоя от бабите му. При това не чувстват душевен дискомфорт, тъй като не са успели да установят емоционална връзка с него. То пък страда от липсата на майчини грижи, нещо, което не може да не се отрази впоследствие на психиката и здравето му. Трябва да знаете, че лекарите приписват куп сериозни болести на отделителната система и на стомашно-чревния тракт именно на нищожното количество нежност и внимание, получено в детството от страна на майката.
От само себе си се разбира, че любящият баща може да компенсира липсата на обич и тогава детето ще израсне силно, дейно, борбено. Това с най-голяма сила важи за момиченцата, които непременно успяват да направят главозамайваща кариера и да достигнат върхове в професията си. Личният им живот обаче куца, а дори и да е наред, тежко и горко на отрочетата, които ще родят. Те ще бъдат под постоянната и досадна опека на майка си, решила на всяка цена да компенсира неполученото в нейното собствено детство любов. Тази крайност с нищо не е по-добра от другата.

Доц. Михаил Главчев