Любовният живот на великите: Мария Калас "Непредсказуемата примадона"

Мария Калас
( 3 декември 1923 - 16 септември 1977 )
Мария Калас е едно от най-великите сопрана на оперната сцена през ХХ век, на която в продължение на повече от десет години е неоспорваната царица. Тя е особено известна с жаждата си да усвоява нови роли и следователно с разнообразието на своя репертоар.


Тя е родена в Манхатън (Ню Йорк) и е дъщеря на Георгес и Евангелия Калогеропулос, скорошни гръцки преселници. Баща й променя името си, щом започва да се занимава с търговия. Оттогава той се нарича Калас.

Семейството на Мария Калас

 Семейство Калас имат вече едно момиче - Джаки, и се надяват на момче, за да замести първото, което са загубили. Затова Мария не се чувства никога истински обичана.
Може би и наистина не е била. Тя е дебело, късогледо, срамежливо и не твърде симпатично дете. В началото на икономическата криза в 1929 г. баща й е принуден да затвори магазина си. Майка й, като си дава сметка, че тя и сестра й са музикално надарени, решава, че нейните дъщери ще станат знаменити, и ги завежда в Гърция.

Сградата в Гърция, където се намира апартаментът, в който е живяла Мария през периода 1937 - 1945 г.

 Майката и момичетата живеят в Гърция по време на Втората световна война и проявяват симпатии към италианските офицери.
Мария ги очарова, пеейки ми от време на време италиански оперни арии, докато те в замяна я научават да говори техния език. По същото време тя добива известни музикални познания, като учи при знаменитото сопрано Елвира де Хидалго.

Мария Калас с Елвира де Хидалго

 Истинската й кариера започва с триумфалното представление на "Джокондата" във Верона през 1947 година. През 50-те години успехът никога не й изменя.
Когато е на върха на световната слава, Мария Калас е относително висока ( 1,73 м), тежи не повече от 51 кг и здравето й е твърде крехко. Нейният глас е един от най-забележителните в съвременната опера.


Въпреки рекламния шум, създаден около нейния частен живот, тя няма връзки с повече от двама мъже. Когато пее във Верона през 1947 г., среща Джовани Батиста Менегини - милански индустриалец, страстен почитател на операта, с 30 години по-възрастен от нея, който не се смущава от факта, че тогава Мария тежи 104 кг. По-късно тя разказва: "Пет минути, след като го бях срещнала, аз знаех, че това е Той. Ако Батиста бе пожелал, бих оставила без никакво съжаление кариерата си. Мисля, че в живота на една жена любовта е по-важна, отколкото славата".

Мария и Менегини

 Проектите им за сватба срещат неодобрението на двете семейства. Менегини се боят той да не се посвети на кариерата на любимата си и да изостави своите сделки. Майката на Мария е шокирана от разликата във възрастта им и от това, че Менегини не е грък. Никой от родителите не присъства на сватбата, състояла се във Верона на 21 април 1849 година. Съпругът на Мария веднага се ангажира да ръководи нейната кариера. Под негово настойничество младоженката бързо загубва своята прекалена закръгленост и става стройна и елегантна.
 През 1950 г. нейните прояви в Миланската скала се увенчават с триумф. Менегини не желае жена му да има деца, защото майчинството би попречило на кариерата й. Но бракът им изглежда щастлив до съдбоносното пътешествие през лятото на 1959 година...
То се състои на борда на яхтата "Кристина", притежание на Аристотел Онасис. Семейство Менегини отплават в компанията на гърка и неговата съпруга Тина, на Уинстън и лейди Чърчил.

Аристотел Онасис на яхтата си "Кристина"

 По време на двете и половина седмици, през които трае пътуването, Менегини е прицел на на гневните изблици и променливите настроения на Мария, докато отношенията им с Онасис стават все по-интимни. Те организират екскурзионни посещения по средиземноморските пристанища, изоставяйки другите на яхтата. В края на пътуването бракът на семейство Менегини, както и този на Онасис, е разстроен.
 Мария и Менегини се разделят един месец по-късно. Той заявява: "Аз създадох Калас, а тя отговори на любовта и грижите ми с удар в гърба". Декларацията на Мария е също рязка: "Да се маха!". Скоро след това обаче дипломатично позира: "Разтрогването на моя брак е най-голямото самопризнание за неуспеха ми".
Тина Онасис иска развод, но не името на Калас е цитирано при обвинението, а това на Жан Ринеландер - личност, известна на висшето общество от Лазурния бряг, с която Ари ( А. Онасис) има връзка много по-рано.
Калас е срещнала Онасис преди това пътуване. Той е чичо на една от нейните съученички. Въпреки откровенията й, че е "нейният най-добър приятел", караниците им са всеизвестни. Той се възхищава от нейния талант, но заспива, докато тя пее. Те, разбира се, стават и любовници. Щом Калас получава свободата си през 1966 г., започват да обсъждат бъдещата сватба. Две години по-късно, обаче, не Калас, а Жаклин Кенеди се омъжва за Аристотел Онасис. Калас е сразена.

Жаклин Кенеди и Аристотел Онасис

 Тя е убедена, че бившата първата дама на САЩ ни най-малко не е жената, която трябва на Онасис. Така обяснява тя по-късно на своя акомпанятор Робърт Съдърланд: "Търсачката на злато (Джаки Кенеди) не го разбира. Тя постоянно присъства на една или друга церемония. Той се ожени за американския исторически момент!... Тя се опита да промени напълно начина на живот на Ари. Например пожела да обнови навсякъде обзавеждането, включително и на яхтата! Това е голяма грешка. Все едно се опитва да му отнеме миналото. Аз никога не бих направила това, не бих дръзнала да го сторя".
Осем дни след сватбата на Онасис с Жаклин, Калас разказва: "Младоженецът почука отново на вратата ми, но аз не му отворих".
 Малко по-късно тя се успокоява и подновява връзката си с Онасис. Снимката, на която те двамата се виждат прегърнати под един чадър, прави сензация в пресата. Говорейки за годините, през които живее с Онасис, Калас веднъж заявява: "Ние бяхме прокълнати любовници, но пък колко бяхме богати!"

Мария и Онасис

 Своите последни години Калас прекарва в самота.
В известна степен тя изоставя певческата си кариера и отхвърля предложенията за помирение, които й прави Менегини след смъртта на Онасис.
 До самата си смърт през септември 1977 г. Калас продължава да бъде легендарна фигура на оперната сцена и изпълва публиката с възторг.
Поздравяваме Ви с едно любимо на целия ни екип изпълнение на тази невероятна жена: