Любовният живот на великите: Пол Гоген "Всичко в цветове"

Пол Гоген
( 7 юни 1848 - 8 май 1903 )

Смятан от мнозина за най-добрия художник на френския постимпресионизъм, Анри Йожен Пол  Гоген получава посмъртно слава и почести, благодарение на своите силно субективни, наситени с цветове произведения, изобразяващи непокътнатата самобитност на живота в Полинезия. Измежду най-забележителните му картини са "Пробудена мечта", "Две таитянки" и знаменитото платно "Откъде идваме, какво сме и къде отиваме?"

"Две таитянки"

"Откъде идваме, какво сме и къде отиваме?"

Роден в Париж, с три четвърти френска и една четвърт перуанска креолска кръв, младият Пол напуска Франция през 1851г. в момента на държавния преврат на Наполеон III, за да отиде да живее в Лима.
Голотата по онова време е нещо обикновено за Южна Америка и преждевременните връзки, с които изкушеният художник запълва младините си оставят в живота му незаличим отпечатък. През цялото си съществуване той ще се чувства особено добре сред голи жени...
Когато през 1865 г.  17-годишният Пол се връща във Франция с майка си, той става моряк, следвайки силното си желание да пътува и завладее света. Шест месеца по-късно изоставя бурния свят на морето за по-уважавания, но не по-малко рискован живот на борсов посредник. Анри Йожен забогатява за известно време, но при краха на борсовия пазар през 1883 г. решава да изостави всичко и да се посвети изцяло на това, което вече се е превърнало в любимото му свободно занимание - рисуването. Това решение ще доведе до разруха на неговия брак и ще го обрече на мизерно съществуване, но то ще подари на света скъпоценни живописни творби. Живите и първични платна на Гоген се различават от традиционното изкуство. Той отказва да възпроизвежда образа с фотографска точност и предпочита да проектира върху него своето вътрешно виждане... както и да търси вдъхновение в по-примитивните култури. Тези му предпочитания обаче ни най-малко няма да го обогатят финансово....
Гоген се сприятелява с някои художници от онова време като Писаро, Сезан, Ван Гог и участва в изложбите на импресионистите от 1880 г. и по-нататък. В края на 1888 г. той  прекарва 10 седмици с Ван Гог в знаменитата "Жълта къща" в Арл.

Ван Гог рисува "Слънчогледи" (Гоген)

Vincent's house at Arles (La Maison jaune)

Несъвместимостта на техните настроения става причина за завръщането на Гоген в Париж. Чувствайки се все по-отчужден от жена си, през 1889 г. той продава трийсет от платната си, за да си купи билет за Таити. С изключение на кратък престой в Европа през 1893 г. Гоген прекарва остатъка от живота си из Южните морета, отдавайки се изцяло на рисуване и скулптура. Огорчен и без средства за препитание, той умира на Ива Оа, един от Маркизките острови.

Остров Ива Оа

Любовни вълнения:
От началните си опити като моряк до последните години от живота си (умира болен от сифилис) Гоген разгръща изключително богата сексуална активност, напук на щръкналия си нос и ъгловато лице, които му придават неблаговидна външност.

Неговият брак през 1873 г. с Мете Софи Гад - едра и руса датчанка, като че ли поставя началото на достоен и удобен живот, но в един прекрасен ден на 1883 г. Гоген се връща от борсата и обявява: "Подадох си оставката. Отсега нататък всеки ден ще рисувам". Изумена и възмутена Мете за известно време се надява, че това ще бъде само преходен етап в живота на Гоген. Но когато нейните родители в Копенхаген, при които двойката живее известно време, започват да се присмиват на намеренията му, се създава напрежение, към което се прибавят и финансовите им затруднения. Това довежда до развод. Все пак Гоген продължава, дори след своето заминаване за Таити, да се надява, че неговата съпруга и петте им деца един ден ще го последват. Напразно. Те никога не отиват там.

Two Women of Tahiti

В Таити Гоген намира в женското тяло цялото артистично вдъхновение и утеха, които търси, възползвайки се преди всичко от местния обичай, разрешаващ му да приютява в колибата си всяка нощ различна жена...
Скоро обаче закопнява да намери своята истинска туземка. В съседно село му предлагат ръката на млада индонезийка. Тя е напъпила, зряла за любов девойка на име Теура. Гоген веднага усеща влечение към нея. След като се убеждава, че тя доброволно приема да го последва и не страда от никаква болест, той я завежда в колибата си. След една пробна седмица тя се съгласява да остане там за постоянно. Подпомаган от присъствието на Теура, която същевременно често му служи и за модел, артистът се посвещава на работата си. Неговото знаменито платно "Духовете на мъртвите бдят" очевидно е вдъхновено от страха на Теура, който тя изпитва една нощ пред "типапау", или злия дух.

През 1893 г. Гоген все пак заминава за Франция, оставяйки след себе си бременната Теура и своите платна. В Париж той възстановява връзката с отколешната си метреса Жюлиет Юе - скромна шивачка със сдържан нрав. Успоредно живее и с едно изоставено 13-годишно момиче, известно под псевдонима Ана Явайката, с полуиндианска и полумалайзийска кръв. Ана се оказва истинска катастрофа за него. Тя му пречи да работи и когато заминават заедно за Бретан, нейната способност да настройва зле хората му спечелва многобройни неприятели сред жителите на селото, в което отсядат. Един следобед тя се изплезва на група деца, които се подиграват на дрехите ѝ. Това довежда до общо сбиване и Гоген, нападнат от петнайсетина рибари, остава на земята в несвяст. Той едва се е съвзел от тежкия побой, когато Ана го изоставя, и то без да пропусне предварително да го лиши от всичките му вещи с изключение на картините...

Annah the Javanese

Завръщайки се в Таити през 1895 г., Гоген се надява, че ще подхване отново съвместния си живот с Теура. Но тя междувременно се е омъжила за един островитянин и приема да остане при художника само за седмица в знак на приятелско посрещане. Изплашена от раните по неговото тяло, причинени от сифилиса, веднага се връща при настоящия си съпруг. Гоген загубва своята приятелка, но много други желаят да запълнят празнотата, оставена след нея. Търсейки друга, той се задържа известно време с Паура, хубаво 14-годишно момиче, което обаче  не е така стимулиращо за художника както Теура. Новата жена в живота му служи като модел за неговото знаменито платно "Арии Вахине" ( "Благородната" ), което той смята за най-хубавата си творба.

"Арии Вахине" ( "Благородната" )

През 1901 г. става притежател на половин хектар земя на един от Маркизките острови и там си построява колиба, която украсява с порнографски фотоси. Леглото му, върху чието дърво той резбова еротична сцена, ще приема всички местни жени, които могат да пренебрегнат гнойните рани, покрили краката му....
Когато жена, която той все още не познава, влиза в неговата колиба, следва един и същ задължителен ритуал: той опипва тялото под дрехите ѝ, казвайки, че иска да я рисува.
Въпреки напредналия сифилис Гоген умира от сърдечна криза през 1903 година.

Негови мисли:
" В Европа отношенията между мъжа и жената са следствие на любовта, а в Океания любовта е следствие от техните отношения. Кое е по-добро? Мъжът или жената, които предлагат тялото си са обвинявани, че извършват грях. По това може да се спори... Истинският грях е извършен от мъжа или жената, които продават тялото си!"