Месеците на годината и произходът на техните имена

Както много неща от познатия ни съвременен свят, имената на месеците идват от древния Рим. Оригиналният римски календар има 10 месеца до 8 в. пр. Хр., когато Нума Помпилий, полумитичният наследник на Ромул и Рем, вероятно добавя два допълнителни месеца – януари и февруари. (Чувството да добавяш цели нови месеци сигурно е страхотно!) Целта е годината да се изравни с лунната година и да стане 355 дни (дотогава е била 304). Преди този акт римляните считали зимата за период, в който няма месеци. Същият този период бил разделен между януари и февруари.

Изминали шест века, преди януари официално да заеме мястото си на първи месец от годината – преди това, в стария римски календар от преди Нума Помпилий, пръв е бил март. Причината за това разместване в месеците била съвсем прагматична. По това време (2 в. пр. Хр.,) започнали да избират двамата консули – това е най-висшата военна и гражданска длъжност в Римската република – на 1 януари. Избирането им било насрочвано именно по средата на зимата, за да имат те време да извършат всички необходими церемонии по встъпването си в длъжност и да са се освободили от тези формалности преди началото на военния сезон (който започвал със затоплянето през пролетта – римляните може и да са били големи воини, ама никой не обича да воюва, докато навън е под нулата. В такова време се правят други работи.)
Монета с изображение на Янус

Януари

Името на месеца идва от римския бог Янус, който е свързван с прехода, с прага, с вратата; с началото и края. Името му идва от латинската дума за врата „ianua”. Бог Янус е изобразяван с две лица, които гледат в две различни посоки – по подобен начин през януари хората „поглеждат” и в новата, и в старата година. Месецът е „врата” към новата година.

Февруари

Името му идва от латинското „februum”, което значи „пречистване”. С идеята за пречистването е свързан езическият обичай Februa, който се провеждал на 15 февруари (което може би има връзка с по-късната поява на празника на Свети Валентин.)
"Раждането на Венера" - Сандро Ботичели

Интересно е, че още по това време учените се сблъсквали с проблем, който щял да бъде решен едва през 16 век – разминаването на месеците и сезоните (все едно постепенно да се окаже, че зимата започва през април). За да се справят с проблема, римляните отвреме навреме „вмъквали” по средата на февруари един междинен месец, който по-късно (1 век пр. Хр.) бил премахнат от Юлианския календар на Юлий Цезар. Проблемът бил окончателно решен през 16 век с въвеждането на Грегорианския календар, който използваме и до днес.

Март


У нас наричаме март женски месец не само заради 8 март, но и заради факта, че това е месецът с най-променливо време в годината. А каква по-подходяща дума за настроението на една жена от „променливо”?

Да, но всъщност името на месеца идва от бога на войната, свързван в културата с мъжкото начало – Марс за римляните, Арес за древните гърци. Март бил наричан от римляните Martius. Дали заради военната символика или заради асоциацията с мъжкото, римляните дълго време държали март на първо място сред месеците, докато не решили да добавят януари и февруари, а после и да ги преместят в началото на годината, както вече стана дума.

Април

Тук вече не сме много сигурни откъде идва името. Според някои учени името на месец април (Aprilis на латински) идва от „aperire” – „отварям” (лат.), заради асоциацията с „отварянето” на дърветата и цветята по това време на годината.
"Раждането на Венера" - Сандро Ботичели

Друга идея е свързана с това, че римляните смятали април за месеца на богинята на красотата и любовта Венера. Именно през април се чествали нейните празници. Затова се предполага, че името на месеца може би е било Aphrilis, от гръцкото име на богинята – Афродита (Aphrodite). Това предположение съвпада и с очевидния факт, че повечето месеци от Римския календар са наречени на божества.


Май

При него също има съмнения за произхода на името. Може би то идва от Мая – богиня, почитана от древните гърци. Мая била една от Плеядите, считани за планински божества. Тя самата се асоциира с полетата, а празникът й е бил през май.

Юни

Изненада! Той е наречен на древноримската богиня Юнона (вляво), съответстваща на гръцката Хера. Не го очакваше, нали? Хера (Юнона) е съпругата на главния гръцки бог Зевс (римския Юпитер). Друг е въпросът, че според гръцката митология тя му е и сестра – древните явно не се впечатляват от такива подробности.

Юли

Това е месецът, в който е роден Юлий Цезар и затова римляните са му дали това име. Преди Цезар месецът се е наричал Quintilis – пети (лат.), тъй като бил номер пети сред месеците (тогава те започвали от март, както споменахме). Това е почти единственият от месеците, такива, каквито ги знаем днес, който е наречен на простосмъртен.

Август

Той е другият такъв. Както и юли, август преди Август си имал само номер – шести (Sextilis – лат.) През 8 г. пр. Хр. Римляните го нарекли Augustus на първия си император Октавиан Август, тъй като някои от най-важните събития от неговото управление се случили през този месец – например идването му на власт.

Септември, октомври, ноември, декември

Оттук нататък имената на месеците са буквален превод на латински числителни редни. Преди вмъкването на януари и февруари септември бил седмият месец и оттам идва името му – septi (седем – лат.) и septem (седми – лат.) Съответно октомври бил осмият (octo – осем), ноември – деветият (novem – девет) и декември – десетият (decem – десет).

Източник: www.vratovrazka.bg








comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign