Любовният живот на великите: Оскар Уайлд

Оскар Уайлд
( 16 октомври 1856 - 30 ноември 1900 )

Уайлд е най-известният хомосексуалист в целия Западен свят, един от авторите, за които най-много е писано, един от най-бляскавите духове на всички времена. Автор е на много пиеси, сред които "Колко е важно да си сериозен"; на стихове, есета, истории, приказки и на култовия роман "Портретът на Дориан Грей".

Уайлд е роден в Дъблин, Ирландия, от ексцентрични родители. Огромното желание на майка му е да има момиче и когато се ражда вторият ѝ син, Оскар Фингъл О'Флеърти Уилс Уайлд, тя облича детето като госпожица. В младостта си Оскар е висок, дори прекалено, но е миловиден и при всички обстоятелства учудващ с външността си или със своето облекло. Напускайки Дъблин, за да учи в Оксфорд, той постепенно си изработва свой уникален стил, осанка и костюм, които по-късно ще станат отличителна характеристика на членовете на "естетското" движение. След като напуска Оксфорд, той развива своята теория "изкуство за изкуството" и скоро става шлагерът на Лондон. Всички представители на висшето общество желаят да имитират неговата излъчваща чувственост външност и блестящите му афоризми. Оскар е върхът на изискаността и предизвиква особен интерес на всички светски събирания. Както пише един от неговите съвременници: "Това бе, без никакво съмнение, най-блестящият приказливец, който някога съм срещал. Никой не би могъл да бленува да го засенчи или поне малко да блесне в негово присъствие".

Уайлд се издържа, пишейки изкуствоведски статии и литературна критика за женски и други списания и изнасяйки лекции в Англия и Съединените щати. По-късно той пише театрални пиеси и става знаменит английски драматичен автор. Оскар Уайлд е екстравагантен, щедър, скандален и на всичко отгоре напълно щастлив. Историята на неговия упадък изглежда невероятна в наши дни, но остава една от големите съвременни трагедии.

Като млад мъж Уайлд е съвсем определено хетеросексуален, с влечение към жените, въпреки неговите предвзети маниери. Дори самата мисъл за хомосексуалност леко го шокира. Първата му любов е Флори Балком. Тогава е 21-годишен. Тя му причинява първото сантиментално разочарование, решавайки да се омъжи за Брем Стоукър, който веднага след това написва "Дракула". Няколко години по-късно Уайлд ухажва без успех една красавица от висшето общество - актрисата Лили Лангтри, която по това време е омъжена. По-късно той става един от нейните добри приятели. Свързва се и със Сара Бернар.
Извън няколкото младежки авантюри Уайлд намира понякога убежище и при проститутки. Една вечер той обявява на приятеля си Робер Шерар, че отива при луксозна уличница. На следващия ден, срещайки го, му казва: "Какви животни сме ние, Робер!". Приятелят му го пита дали някой не го е обрал. Уайлд му отговаря: "Давам им всичко, което имам в джобовете".

Констанс със сина си Сирил

През 1881 г. Оскар среща Констанс Лойд, млада, кротка и хубава жена, която ухажва с поетични и пламенни писма. Лудо влюбени, те с радост сключват брак през 1884 г. Прекарват медения си месец в Париж. На сутринта след първата им брачна нощ, разхождайки се с приятеля си Шерар, Оскар с такъв патос описва радостите, преживени през нощта, че Робер се чувства ужасно неудобно. Констанс ражда двама сина на Уайлд - Вивиан и Сирил, но въпреки че обожава децата си, Оскар не изпитва особено предразположение към семейния живот.
Историята с преминаването на Уайлд от хетеро- към хомосексуалност не е съвсем установена. Вероятно още в Оксфорд той хваща сифилис от някоя проститутка. По онова време болестта се лекува с живачни съединения, а това причинява тежка промяна в цвета на зъбите, от което Оскар очевидно страда.
Преди да поиска от Констанс да се омъжи за него, той се съветва с лекар, който го уверява, че е излекуван. Две години по-късно Уайлд разбира, че спящите спиротехи са се 'събудили'. Изоставя сексуалните си отношения с Констанс и започва да се интересува от момчета.
Роберт Рос, блестящ млад и културен мъж, който през целия си живот изпитва възхищение от Оскар, се ласкае, че е неговото първо момче. Тогава той е на 17, а Оскар - на 32 години. Но едва през 1891 г. Уайлд среща голямата любов на живота си в лицето на Алфред Дъглас, млад, 22-годишен лорд, когото приятелите на семейството му наричат "Боси". Привличането е моментално. Боси е млад (13 години по-млад от Оскар), той е поет, от добро семейство, изумително хубав, страстен, импулсивен и горд, притежава всичко, от което Уайлд се възхищава. А за Боси е невероятна тръпка да бъде харесван от най-високо ценения драматичен автор на Лондон . Те и двамата обожават лукса и започват своето мълниеносно приятелство , обядвайки всеки ден в най-добрите английски ресторанти, винаги напълно неразделни. Самата Констанс много обича Боси.

Оскар и Боси

По самопризнанията на Боси, по-късно, той свежда сексуалните си отношения с Уайлд до възможния минимум. Шест месеца не отговаря на ухажванията на Оскар и когато го прави, тяхната връзка не стига по-далеч от орален секс. "Уайлд се отнасяше към мен както по-възрастен към своя ученик." (Преди да срещне Оскар, Боси е имал връзки с мъже и жени.) Сдържаността на Боси несъмнено се дължи на факта, че той също предпочита момчета.Това показват техните авантюри по време на пътуването им в Алжир. Поради чиста случайност в хотела им в малкия град Блида се намира и един познат на Уайлд, по-младият от него писател Андре Жид. В продължение на цели пет години Жид се бори със своята хомосексуалност и когато разбира, че Оскар и Боси са се настанили в същия хотел, без малко да го напусне. Когато Жид се готви да замине, Боси го хваща за ръката и му казва: "Надявам се, че Вие сте като мен. Изпитвам ужас от жените. Обичам само момчета. Предпочитам да Ви го кажа веднага, за да прекараме нощта заедно". Твърде нервен, Жид ги придружава при едно посещение в Казбата, което завършва в публичен дом за хомосексуалисти. Мъжете танцуват заедно под звуците на еротична музика. Точно тогава Уайлд весело произнася фразата, която определя съдбата на Жид: "Желаете ли малкия музикант, скъпи?" Падението на Жид е пълно. В края на тяхната ваканция Боси прави планове да забегне с млад арабин, когото той е купил от неговото семейство, но момчето го изоставя заради една жена.
В Лондон Уайлд и Дъглас са представени на алфред Тейлър, приятен господин, прокурор, който обича да носи женствени дрехи и да гори есенции в полусянката на своя апартамент.
Той осигурява на Уайлд много млади момчета - безработни чиновници, хотелиери или продавачи на вестници, готови да търгуват с телата си, като при това се озовават на обеди в най-добрите лондонски ресторанти, пият шампанско в компанията на Уайлд и Боси, всичко без съмнение би продължавало все така весело, ако не е бащата на Боси. Осмият маркиз Куинсбъри е дребен, груб, отдаден на спорта мъж. Той е този, който формулира правилата на Куинсбъри при боксовата игра. От години едва търпи съмнителното приятелство на сина си с Уайлд. Гневът му нараства и се излива в обидни писма до сина му. Веднъж той занася в клуба на писателя визитна картичка с надпис: " За Оскар Уайлд, който се занимава със содомия". Бесен на свой ред от намесата на маркиза, Уайлд прави погрешна стъпка. Поддържан от Боси, той изпраща оплакване за клевета против Куинсбъри, твърдейки пред адвоката си, че обвиненията на маркиза са безпочвени. Но за най-голяма изненада на тъжителите Куинсбъри добре си е подготвил нещата. Ангажирайки частни детективи и плащайки на информатори, той е купил показанията на голяма част от момчетата, с които Уайлд се е срещал чрез посредничеството на Тейлър. Когато става ясно, че момчетата ще се явят да свидетелстват, обвиненията са изоставени и маркизът е оправдан. Приятелите на Оскар го умоляват да напусне страната, преди да е станало твърде късно (дори и съпругата му желае това), но той отказва. Месец по-късно Уайлд е задържан, обвинен от Куинсбъри, че е извършвал най-непристойни актове с различни момчета. Прокурорът Тейлър също е арестуван, защото е отказал официално да свидетелства против Уайлд.
По време на второто дело, едно от най-сензационните в историята на Англия, Уайлд се държи с мярка и интелигентност, но това не е достатъчно, за да бъде оправдан. Едно от момчетата свидетелства: "Уайлд поиска от мен да си представя, че съм жена и че той е мой любовник... Аз седнах на коленете му и той си играеше с интимните части, както мъж би го правил с жена... Той няколко предложи да му разреша да ми "го" сложи в устата, но никога не му позволих" и прочие... Чистачките в хотела свидетелстват, че са открили съмнителни петна по чаршафите, но това не е прието като убедително доказателство. От тези обсъждания може да се заключи, че неговата предпочитана форма на сексуални връзки са взаимно онаниране и орален секс, при което Уайлд е активната страна. (Той казва на един приятел, че това го вдъхновява.)
Уайлд е принуден да защитава и своите лични книги, например "Портретът на Дориан Грей", и личните си писма, в които се намират хомосексуални намеци. Такъв е контекстът на знаменитата му реч върху "Любовта, която не дръзва да се назове" (това е стих от една поема на Боси). Той е толкова покъртителен, че предизвиква спонтани аплодисменти сред публиката. Съдът не успява да вземе решение и е назначено трето дело. Между делата Уайлд отказва да избяга. Третото дело завършва зле: на двмаата, Уайлд и Тейлър, е дадена най-тежка присъда - две години принудителен труд.
Затворническите условия в Англия по това време са изключително тежки и ужасните преживявания се отразяват на душевното му равновесие. Той пише до Боси дълго и изпълнено с омраза разобличение, публикувано под заглавие "Де профундис", в което го обвинява, че го е довел до разруха. Въпреки всичко обаче Боси остава напълно лоялен (за разлика от много от неговите стари приятели) и пише: "Въпреки че е още в затвора, той продължава да бъде съдът, журито и съдията на моя живот".
След освобождението си Уайлд живее разбит и в изгнание (във Франция и Италия) под псевдонима Себастиан Малмот.
Констанс Уайлд, семейството на Боси и многобройните му приятели интригантстват, за да разделят двамата мъже, но тяхното приятелство и любов се оказват по-силни. Трите последни години от живота на Уайлд минават във временни раздели с Боси, тъй като и двамата се подчиняват отново на интереса си към млади момчета.
По време на престоя си във Франция Оскар се подлага на опит за промяна. Поетът Ърнест Доусън го завежда в публичен дом с надеждата, че ще му повлияе да се върне "към по-здрави вкусове". Когато Уайлд излиза, заявява: "Това бе първият път от десет години и ще бъде последният. Приличаше ми на студен овен". Но той моли Доусън "да разгласи случая в Англия, защото това напълно ще го реабилитира".
Опитвайки се да обясни пред съда тази "любов, която не дръзва да се назове", Уайлд заявява: "Тя е хубава и деликатна, това е най-благородната форма на привързаност. Няма нищо противоприродно. Тя е интелектуална и винаги е между по-възрастен и по-млад мъж. По-възрастният има интелекта, а по-младият има радостта, надеждата и всички житейски успехи са пред него. Той трябва да бъде такова същество, за да не разбира света, който му се подиграва и понякога го приковава на позорния стълб".

"Щастливият принц" Оскар Уайлд