 |
| Испания, 1745-1755 |
За съвременния човек понятието слънчев часовник не е нещо изненадващо, но в продължение на много векове те често са били изработвани в причудливи форми, които са в разрез с обичайната представа за този предмет.
 |
| Англия, 17 век |
Слънчевите часовници, които се състоят от стрелка-гномон и разграфена плоскост, са били изработвани още през библейските времена и в този си най-опростен вид са съществували в продължение на хиляди години.
 |
| Бирмингам, 1875 |
По-късно с производството на слънчеви часовници се е занимавала цяла наука - гномоника, чиято основна задача е била нанасянето на часовото деление в сътвествие с ширината-дължината на измеряемата област.
 |
| Германия, 17 век |
Европа е била разделена на два времеви периода - нощен и дневен, като всеки период е бил по 12 часа. Както можете да се досетите, продължителността на часа в този вариант през различните годишни сезони е била съвсем нееднаква, но тъй като човечеството не е измислило нищо по-добро, се налага да се примирим с този недостатък.
Понятно е, че слънчевите часовници са 'работели' само през деня, а за измерване на времето през нощта са се използвали различни средства, като например свещи, водни часовници и други приспособления... Например - свещите са били разграфявани на 12 и при постепенното им топене се е отмервало времето.
По-късно е било измислено устройството, наречено 'ноктурлабиум', с чиято помощ е било възможно да се определи времето по звездите.
 |
| Германия, 17 век |
Слънчевите часовници, особено през Средновековието, често са се произвеждали в комплект с други необходими уреди, като компаси и даже крачкомери.
Обликът на тези часовници е бил разнороден - от пръстени и компактни преносими устройства до кубове и чаши...
 |
| Италия, 17 век |
 |
| Германия, 17 век |
 |
| Германия, 18 век |
 |
| Германия, 18 век |
 |
| Европа, 1736 |
 |
| Европа, 18 век |
 |
| Нюрнберг, 1582 |
 |
| Прага, 1585-1595 |
 |
| Германия, 16 век |
 |
| Холандия, 1726-1759 |
 |
| Франция, 17 век |
