Бракът... и компания - Двете страни на 'монетата'

Кой знае защо повечето хора смятат, че целта на всички жени, дори на най-умните и със съвременно мислене, е да сключат брак. Че Евите посвещават голяма част от времето си и изразходват много сили в търсенето на съпруг, без дори да се замислят дали всъщност им е нужен... И наистина, какви са причините, които карат нежните създания да товарят плещите си с подобна отговорност?

Страхотен секс
Доводът изглежда безспорен, още повече, че подвизите в леглото са залог за здраве, красота, добро настроение. Освен това, ако отдавна сте заедно, партньорът Ви ще знае как да Ви достави най-голямо удоволствие.
• На практика
Действителността съвсем не прилича на приказка. Минат ли години-две, сексът от редовен, тоест "всяка вечер и преди закуска", става още по-редовен - тоест "всяка събота вечер". После пък се трансформира в епизодичен. Следва... тишина. С течение на времето плътското влечение неминуемо отслабва, а в постелята се разиграва до безкрайност един омръзнал и на двамата сценарий, в който репликите на двамата герои стават все по-кратки...и тъпи... В резултат на мястото на предишната страст се настанява великият и скучен съпружески дълг.
• И обратното
Привържениците на последователната моногамия (тоест срещахме се/разделихме се/сега се срещаме с други) се радват на много по-качествен секс от отдавна сформираните двойки. И при това им е страшно весело.

Помощ в домакинството
Разбира се, че то се нуждае от твърда мъжка ръка и грижа! Та кой друг ще смаже пантите на вратата, ще сглоби новата масичка, ще поправи счупеното легло?
• На практика
Партньорът Ви се връща вечер от работа, поглежда замислено изгорялата крушка в антрето, вечеря и заспива пред телевизора. Ако все пак успеете, служейки си със заплахи, да го накарате да поправи някой злополучен рафт, висящ на една страна от седмици, Вие можете да разчитате на истинско шоу от типа "Чичо Поджър окачва картина" - нали си спомняте какво пише по въпроса Джеръм Джеръм?
Следващия половин час трябва да сте на разположение на съпруга си, без да имате право на самоотлъчка - някой трябва да му подава чука, рулетката, пироните... Както и да духа нежно с устни върху размазания му палец. Това е! Оттук нататък бройте дните: умората на житейския Ви спътник ще отшуми точно след месец.
• И обратното
След като осъзнае, че няма кой да й помага, всяка средноинтелигентна представителка на нежния пол овладява изключително бързо елементарни технически умения, започва да разбира от уреди за бита (всичко е написано в инструкциите им), а в особено тежки случаи вика професионални майстори. Да, разбира се, че те вземат пари, но за сметка на това вършат нещата бързо, правилно и (в повечето случаи) без да съсипват ничия нервна система.

Материална сигурност
Разбира се, Вие работите - понякога късно вечер и дори през уикенда. Въпреки това парите не стигат. В същото време избраникът на Вашето сърце е много щедър - води Ви на кино, театър, ресторанти, поднася Ви цветя... Толкова сте щастлива, че вече предчувствате как по време на съвместния живот ще харчите собствената си заплата само за дрехи, козметика и мили подаръчета-изненади за Него...
• На практика
Мъжът-милионер е прекрасна мечта за повечето жени, но уви, милионерите не се "произвеждат на конвейер" и няма как да стигнат за всички, затова често свързваме съдбата си с човек, притежаващ същия социален статус и близки до нашите доходи. Събрани заедно, заплатите ни отиват почти изцяло за храна (партньорът отказва да живее само на кисело мляко и хляб), за бира и всякакъв друг алкохол, за разнообразни технически играчки, без които Адамовците просто не могат да съществуват. Изводът? След като се омъжите, трябва да сте готова не за увеличаване, а за драстично орязване на бюджета си за дрехи. Колкото до ресторантите, когато сметките започнат да се плащат от общия 'изстрадал' джоб, деликатесите започват леко да нагарчат...
• И обратното
Вие пиете малко бира/вино, ако изобщо пиете, два дни в седмицата сте на разтоварваща диета и понеже разчитате само на себе си, планирате своите разходи така, че да не излизате "на червено".

Социалният статус
Да сте омъжена за някого е престижно. Много по-престижно от това да сте с лепнат етикет "стара мома". И майка Ви ще бъде доволна, и никой няма да Ви задава неудобни въпроси за бъдещето, повдигайки пренебрежително вежди...
• На практика
Да, брачната халка е от значение, но само за семплите в интелектуално отношение хора. Останалите се интересуват не от подписа в гражданското, а от Вашите успехи, таланти, интереси - с една дума, не от социалния, а от интелектуалния и професионалния Ви статус. Майка Ви? Тя може би ще е недоволна: преди марша на Менделсон от това, че сте сама, след него - от Вашия избор.
• И обратното
Свободната от брачни окови жена разполага с маса свободно време и възможности да го прекарва интересно, без да съгласува с когото и да било плановете си. Оттук и израстването в професията, и полезните контакти, и усвояването на чужди езици вечер. Все предпоставки, повишаващи нейния социален статус много повече от честта да се нарича г-жа "Еди-коя си".

Опора и сигурност
Да се вземат отговорни решения е трудна работа, а мъжете са създадени за това. На тяхното рамо  можеш да поплачеш в трудни моменти, те ще те защитят от агресията на света.
• На практика
Умението да се вземат решения е качество без определена полова принадлежност. Решителни личности се срещат както сред мъжете, така и сред жените, но последните по-често разбират необходимостта да работят над себе си в тази насока. На всичко отгоре Адамовците, които мислят с някакви възвишени категории, са стратези и на Вас се падат тактическите задачи (какво, кога, къде и защо). За тях остава общото ръководство, т.е. правото да бъдат недоволни от това как претворявате в живота гениалните им замисли.
• И обратното
Човек е принуден да взема решения, независимо от това дали редом с него живее някой друг или няма никой. Не е ли по-лесно обаче да решаваме сами за себе си, без да изразходваме сили и нерви в безкрайни спорове, съгласувания, уговорки? Можем да минем съвсем спокойно и без общо ръководство, а потрябва ли ни помощ да се обърнем към верни приятели.

В резюме
Всъщност какво излиза? Че изобщо не се нуждаем от съпруг, който дори да не ни пречи, няма да ни помага. Така е, но само ако следваме чистата логика. За щастие човешките отношения се ръководят от по-различни съображения. С никаква логика например не може да се обясни радостното предчувствие, че ще видим партньора си вечерта (и утре, и завинаги), удоволствието от сутрешното кафе, изпито заедно, огромното щастие да заспиваме в любимите прегръдки. Не се поддава на анализ и фактът, че когато открием "правилния" човек, изведнъж започва да ни върви много повече. Във всичко!
С една дума, Любовта е единствената истинска причина да обвържем живота си с някого. Останалото е от Лукавия Опашатко...