Димитровден

Св. Димитър Мироточиви. Икона от Мануил Панселинос (ХІV в.) в манастира Ватопед

На 26-ти октомври Българската православна църква чества Димитровден. Почита се паметта на Св. великомъченик Димитър  Солунски Чудотворец.
Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат на Свети Георги. А според народните предания от този ден започва зимния период. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най–големите задушници. В представите на нашите предци Свети Димитър язди бял кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове.

Разрешава се вино и елей.

Датата 26-ти октомври е приета и за ден на Сливен, Видин, и Айтос.

Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

Обредна трапеза: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква.

Поверия:

В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.

Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.

Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

На този ден празнуват всички, които носят имената:

Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.

Източници: уикипедия и pravoslavieto.com