"Психология" на сълзите...

Знаеш ли, приятелю, че сълзите са различни - на вид, на вкус, на топлина дори? При това не говоря за сълзите на различните хора, а за тези само на един човек...
Когато са от щастие - те рукват изведнъж, подобно на планинска река, разбила бобров бент... И са топли... не щипят... галят лицето, сякаш подръпват усмивката...
Когато са от любовна мъка... потичат бавно... събират се дълго... напират да излязат... Парят... Потекат ли, извират директно от пукнатините на разбитото сърце...
Когато обаче са предизвикани от странната комбинация на мъка, без любовта да има вина за това, но и без да отсъства... Когато мъката от неизбежното, от предвкусващата липса и любовта към даден човек, представата за него, се свържат в едно... тогава светът изчезва... очите се превръщат в сълзи - хладни, когато потичат, горещи, когато стигнат до средата на лицето... ледени, когато се съберат във вдлъбнатинката на шията... Сякаш самият художник на Чувствата преминава през цялото ти лице с водна четка...
А когато са породени от спомен за нещо преживяно, нещо, което е оставило болезнен отпечатък в душата, се чува тяхното безшумно движение - на едри сълзи, извиращи нейде отвътре... техните стъпки, когато очертават нови пътеки по лицето... стичат се по шията... изчезват между гърдите... А всъщност... попиват и се губят точно там, откъдето са и излязли - от сърцето... Те просто се връщат у дома... и знаят пътя...




comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign