Великите любовни истории: Николай и Александра - една разстреляна любов...

Последната руска императорска двойка - Николай II Александрович и Александра Фьодоровна...Тяхната история би могла да стане романтична илюстрация, образец за вечни времена на понятието "идеална любов". В нея има всичко: и паметно запознанство в почти крехка възраст, и дворцови интриги, и мимолетни срещи, и стотици разменени писма, и препятствия, дължащи се на различната религия, изповядвана от двамата, и най-после така мечтаната тържествена венчавка във величествен православен храм...И по законите на жанра би следвало да добавим: "Те живяха дълго и щастливо, и умряха в един и същ ден." Уви, само последното е вярно...
Тя, Алиса...
Последната руска императрица Александра Фьодоровна, родена като принцеса на Хасен-
принцеса Виктория Алиса Елена Луиза
Беатрис фон Хесен-Дармщат
Дармщат, е кръстена според протестантския обред с имената Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис . Тя е шестото дете на Великия херцог Лудвиг IV и на принцеса Алиса, любима дъщеря на английската кралица Виктория.
Аликс, както наричат момиченцето още от люлката, изгубва майка си на шестгодишна възраст, а малко преди това смъртта отнася най-големия ѝ брат Фридрих и сестричката ѝ Мей. Според свидетелствата на нейните близки от този момент нататък в небесносините очи на детето се заселват тъгата, болката, страхът от раздяла с любимо същество...

Той, Ники...

"За да бъда самата себе си, аз се нуждая от предан приятел. Не съм създадена да блестя в
Николай Александрович Романов
обществото, не съм в състояние да водя празнословни светски разговори, не се стремя да остроумнича. Във всеки човек харесвам не външността, а вътрешната му същност и точно тя ме привлича. Знаеш, че искам да помагам на ближния, да се боря с несправедливостите и да си нося кръста, колкото и да е тежък той", пише Александра Фьодоровна на своята близка приятелка Мария Баритянска.

Аликс вижда за пръв път Николай през 1884 година - едва дванадесетгодишна, тя пристига за пръв път в Санкт Петербург за сватбата на сестра си Ела. На един от многото балове в чест на събитието престолонаследникът я кани на танц, по време на който я поразява с изтънчени маниери, чар и доброта. После я оставя сама и изчезва някъде. Принцесата отдава поведението му на своята неловкост и неумение да поддържа светска беседа, затова едва не припада, когато Николай неочаквано се връща и ѝ връчва дискретно диамантена брошка във формата на пеперуда, молейки я да приеме подаръка като знак за приятелските му чувства. Смутената девойка не казва нищо, а на следващия ден, пак така мълчаливо му връща брошката.
След седмица си заминава, без да остави добри спомени във висшето общество, чиято присъда над нея е направо жестока: "Лишена от чар. И се държи така сковано, сякаш е глътнала бастун." Николай обаче отбелязва в дневсика си: "Малката Аликс ми хареса страшно много." И добавя, че въпреки обидата заради върнатия подарък, е изписал с диамант върху стъклото на кабинета си своето и нейното име: Ники, Аликс.
Виждат се отново след цели пет години, през които животът им следва естествения си ход: наследникът на руския престол изучава старателно дворцовия етикет, присъства на многобройни военни паради и безкрайни приеми, а принцесата на Хесен-Дармщат прекарва дните в четене, езда, рисуване и често гостуване на баба си, английската кралица Виктория. През 1889 година Аликс приема поканата на сестра си да я посети отново в Русия, но както тя, така и младият ѝ обожател не знаят какво да очакват един от друг.
Девойката мисли с трепетно вълнение за срещата - много години по-късно всерусийската императрица, която принадлежи към жените, правещи своя избор веднъж и завинаги, ще признае на съпруга си: "Моето детско сърце вече се стремеше към теб с голяма любов." Тя пристига в Петербург в началото на февруари, поразявайки всички, а най-много Николай, с красотата си - предишната срамежлива провинциалистка е отстъпила място на висока и стройна блондинка с изящен профил на антична камея.
"Мечтая да се оженя за Аликс. Обичам я отдавна, но особено дълбоко и силно от втората ни среща насам. През цялото това време не вярвах на чувствата си, не мислех, че заветната ми мечта може да се сбъдне", записва Николай в своя дневник.
Неговите родители обаче отказват да се примирят с неизгодната според тях партия, още повече, че отдавна са спрели избора си на друга принцеса с изключително знатно потекло. Съществува и още една пречка пред брака: религията на двамата. Православната вяра е задължително условие за съпругата на всеки руски владетел, а Аликс е протестантка. Многото непреодолими прегради не могат да попречат на кореспонденцията между влюбените и от Петербург към столицата на Хесенското княжество пътуват изписани с акуратен почерк и украсени с императорския вензел писма, които започват с "Мила Аликс", а след няколко дни в отговор пристигат други, чиито първи думи са "Най-скъпи мой". През всички тези мъчително дълги месеци Николай не престава да вярва, че съдбата ще му даде и сили, и шанс да се пребори с обстоятелствата.

"Най-хубавите дни на нашия живот"

8 април 1984г. Тази дата последните владетели на Русия смятат за най-светлия ден в живота си. Именно тогава, десет години след първата среща, те се виждат отново в германския град Кобург, където са поканени на сватбена церемония и Аликс най-после приема да стане съпруга на Николай, без да възразява срещу смяната на религията си.
"Целият свят се преобърна. Сега всичко - хората, природата, даже животните ми се струват красиви, добри, радостни. Не знам как да благодаря на Бога за това!", пише Николай на майка си.
Щастливият годеник подарява на своята бъдеща жена диамантено колие, изящен пръстен и същата онази брошка, наподобяваща пеперуда, която му е върнала някога, а той е пазил като очите си. Изпълнява и даденото пред самия себе си обещание да ѝ разкаже за ергенския си живот, без да крие дългата връзка с Матилда Кшешинска, звезда от Императорския балет - красавицата го посвещава в тайните на плътската любов и получава като подарък дворец, където двамата се срещат тайно. Аликс прощава великодушно прегрешенията на годеника си и не го упреква за нищо. Остава в Англия при своята баба, а Николай се връща в Русия. Отново започват да си пишат почти всекидневно - стотици послания и стотици отговори, пълни с безкрайни уверения в любов - и сред тях едно странно пророчество: "Миналото е зад нас и никога няма да се повтори. Бъдещето е неизвестно, само настоящето ни принадлежи..."

И в радост, и в мъка...

На 14 ноември 1894г. в църквата на Спас Неръкотворни в Зимния дворец, седмица след погребението на Александър III, се венчават наследникът на руския престол и Алиса, принцеса на Хесен-Дармщат, получила при второто си кръщение името Александра Фьодоровна. Двамата са убедени, че Господ е чул молбите им и е осъществил тяхната мечта да съединят съдбите си.
За жалост, събитията, предшестващи сватбата, помрачават голямата радост: Алиса започва своя нов живот, крачейки зад ковчега на бащата на съпруга си. Защо толкова бързат да се оженят? Заради един парадокс на дворцовия етикет: новият император може да упражнява властта си, само ако се венчае. Затова церемонията, преминала в сянката на траура, изглежда малко зловеща. В града плъзват слухове: не е на добро... А веднага след коронацията се случва още едно трагично събитие, в което мнозина виждат пръста на съдбата - по време на всенародните празници на Ходинското поле, огромната тълпа започва да се блъска, за да стигне по-бързо до водката, изпотъпквайки до смърт стотици. И отново се понася шепот: "не е на добро"...
Нищо обаче не е в състояние да помрачи вярата на Аликс в любовта на обожавания от нея Ники, нищо не може да разколебае убеждението ѝ, че двамата заедно ще устоят на всичко. Затова не се трогва от недружелюбното отношение на висшето общество - придворните я смятат за студена и надменна, не ѝ прощават склонността да казва откровено какво мисли, не виждат зад външната ѝ сдържаност нейната гореща натура. Осъждат я, понеже ревнува съпруга си от всички, дори от майка му. Разказват, че двете императрици делят със скандали скъпоценностите на руската корона, че се карат коя да върви първа след Николай II на официалните приеми.
Аликс просто не умее (а и не иска) да се харесва на околните, затова само най-близките могат да оценят цялата прелест на нежната ѝ душа. И единствено Ники знае, че въпреки приликата ѝ със снежната кралица от приказките, вътре в нея пламти огън, способен да изгори всеки, проявил непредпазливото желание да се сближи с императора. Всъщност младата жена копнее само за едно: любимият да е постоянно до нея.
"Висока, със златиста гъста коса до коленете, тя, също като срамежливо момиченце, се изчервяваше постоянно. Царят се обръщаше към нея със "Слънчице", си спомня придворната дама Анна Вирубова.
Двамата имат свой сигнал - когато иска да види съпругата си, Николай II свири с уста като птица и чувайки този зов, Александра Фьодоровна зарязва всичко, за да отиде при него. По-късно, когато се раждат децата им, птичите трели се раздават често в Александровския парк - по този начин руският цар събира четирите си дъщери и малкия Алексей - своя дългоочакван син, появил се на бял свят, когато и последната надежда за наследник от мъжки пол изглежда изгубена. Първите години след раждането на детето минават в блажена еуфория, докато лекарите не откриват у него неизличима хемофилия. Тази болест на кръвта, предавана по майчина линия, излага живота му на опасност във всеки един миг от деня и нощта - най-невинната драскотина, порязване, дори синина могат да се превърнат в трагедия. Придворните ескулапи се оказват безсилни пред лицето на страшната беда, а ситуацията се усложнява многократно от това, че диагнозата се пази в най-строга тайна - никой не бива да знае за участта, заплашваща наследника на престола на най-могъщата държава в света.
Неизвестността пък поражда нелепи слухове. Едни казват, че Алексей е контузен по време на неуспешно покушение и това се е отразило върху умствените му способности, други приписват недъга на семейно проклятие. Положението става още по-страшно след появата на "черния старец", който много скоро получава безгранична власт над императрицата, а чрез нея и над самия Николай II. Григорий Распутин е единственият човек - и за това има свидетели, способен да спре кръвотеченията и да облекчи пристъпите на жестока болка, измъчващи младия Алексей. Чудно ли е тогава, че Александра Фьодоровна като всяка изстрадала майка вярва безгранично на полуграмотния сибирец с тежък, пронизващ поглед на черните очи. Нещо повече, прави го свой личен изповедник. Распутин става не само довереник на семейните дела, но започва да се намесва активно и в държавните. Императрицата не се съмнява: след като може да облекчава страшната болест, той е светец, дарен от Бога с могъща сила, и заклева съпруга си да вярва в неговите пророчества, да се вслушва и изпълнява съветите му.
В същото време недоволството на бедните от влиянието на Распутин върху държавната политика расте, срещу него са и повечето аристократи, отвратени от безумните дела на сибирския "мъдрец". Всички са наясно, че под прикритието на благочестиви събирания, той устройва диви оргии, че използва безспорната си дарба на хипнотизатор, за да вкарва в леглото и манастирски послушнички, и придворни дами, а дори и невръстни синове на видни семейства. В края на краищата се стига до жестоката гибел на Распутин под ледовете на Нева, след като нито отровата, нито куршумите на заговорниците, начело с княз Юсупов, успяват да го умъртвят. Историята следва естествения си ход и държи написаният от нея сценарий да бъде изпълнен точно.

Предмет № 52

По решение на болшевишката власт през нощта на 16 срещу 17 юли 1918г. в подземието на дома на търговеца Ипатиев в Екатерининбург са разстреляни Николай II и съпругата му Александра Фьодоровна заедно с техните деца - великите княгини Олга, Татяна, Мария, Анастасия и наследника на трона Алексей. През 2003г. на същото това място е издигнат православен храм.
И през последните години от живота си императрицата продължава да е величествено красива, само в златистата ѝ коса се виждат сребърни нишки, а под прозрачно сините очи има бръчици. Тя все така пренебрегва мнението на тълпата, но се бои до безумие за живота на близките си. Затова, когато Първата световна война заставя нейния любим съпруг да замине на фронта, към Ники отново започват да летят стотици писма. В навечерието на 8 април, годишнина от годежа им, Аликс пише: "Плача като дете и постоянно виждам твоите тъжни очи, изпълнени с нежност. Изпращам ти най-горещите си поздрави за утрешния ден. За пръв път от двайсет и една години насам няма да сме заедно на него. Искам обаче да знаеш, че както винаги още от сутринта ще сложа любимата си брошка - твоя първи подарък."
Аликс отказва да повярва на вестта за принудителното отричане на Николай II от престола, а в деня, когато вече бившият цар се връща в двореца, се втурва, тичайки като луда по стълбите и коридорите, за да го посрещне. Придворната дама Вирубова си спомня: "Тогава двамата се прегърнаха и заплакаха..."
Болшевиките обвиняват Александра Фьодоровна, че е искала да избяга от страната, към която не принадлежи по рождение и която освен страстна любов ѝ носи и страшни страдания. Надали са били прави, ако се съди по нейния дневник: "Чувствам се като майка на Русия, страдам за нея като за свое дете. Обичам я въпреки сегашния ужас. Нищо не може да изтръгне от сърцето ми тази любов. Както и любовта към ники, накогото ще бъда вярна и във всичко. Докато смъртта ни раздели..."
На 28 юли 1918г., след като белогвардейците прогонват за известно време червената армия от Екатерининбург, на следователя Николай Соколов е възложено да разследва случилото се в подземието на дома на търговеца Ипатиев. Всичко, което той открива в подземието, чиито стени изглеждат боядисани в червено,  а всъщност са изпръскани с кръв чак до тавана, е описано и номерирано. В подробната документация може да се прочете и следното: "предмет №52. Част от диамантена брошка, строшена от куршумите. Вероятно е с форма на пеперуда..."







comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign