Любимият детски въпрос 'защо'

Периодът между третата и петата година на детето Ви е доста особен. Тогава то навлиза и мъчително излиза от възрастта на неизтощимото и незадоволимо любопитство, на непрестанните въпроси. А от тях трудно можете да се спасите...

Въпросите и техните отговори

"Защо не потъват корабите?", "Защо птиците могат да летят?", "Ако спра да дишам, какво ще се случи?". Доста родители не издържат на атаката и слагат край на детските въпроси с едно грубо: "Стига! Ще разбереш, като пораснеш!" Други отговарят охотно, но в един момент и те се изтощават... Трети пък се превъплъщават в ролята на учители и изнасят истински лекции пред своите ококорени в почуда мъничета.

Какво казват психиатрите?

Детските въпроси са страшно различни едни от други в зависимост от повода, който ги е породил. Някои се отнасят до естеството (често обезпокоително) на заобикалящия свят. На тях родителите трябва да отговарят кратко и просто, за да успокоят отрочетата си. Има и въпроси, свързани със самото съществуване на детето: "Къде съм бил, преди да вляза в корема ти?" например или "Ще мога ли да се омъжа за татко?". Невръстният Ви наследник ги задава, за да разбере какво е възможно и какво не, преминавайки през един задължителен етап от развитието си. Едва се е научил да ходи, да ползва гърнето и да говори, а вече философства! И понеже се доверява само на родителите си, именно тях моли да разрешат първите екзистенциални загадки, с които се сблъсква. Има и друг случай - най-малките се превръщат в истински "машини за въпроси", както казват психолозите. Целта им е прозрачна - да привлекат вниманието и да отложат момента за спане. Точно тогава те питат, без да изслушват отговорите , довеждайки до пълен абсурд диалога с родителите.

Какво можете да направите?


Задавайте въпроси и Вие. Само така ще разберете каква е представата на детето Ви за света и доколко задълбочени трябва да са отговорите, които му давате. Ако пък не знаете нещо, признайте си, няма от какво да се срамувате. Обещайте да се информирате и непременно похвалете отрочето си за интересния въпрос - така детето ще израсне в собствените си очи.
Всеки малчуган на 3-4 години е специалист по свръхдосадните и повтаряни до безкрайност въпроси: "Кога ще пристигнем?", "Кога ще се прибере мама?" и т.н. Не му се сърдете, защото именно сега наследникът Ви се учи как да формулира питанията си и осъзнава ефекта им върху околните. Ако на свой ред му зададете абсолютно същия въпрос, ще чуете: "Мама се връща след 10 минути", което е доказателство, че чудесно е разбрал казаното от Вас. Не спре ли обаче да Ви досажда, имате пълното право да заявите: "Стоп! Другите въпроси са за утре!" Така няма да прекършите желанието му да узнае нещо ново и в същото време ще пощадите нервите си.

Ако то за нищо не пита

Заслужава си да се замислите защо. Дали е прекалено срамежливо? Изобщо не е любопитно? Или пък не си отваря устата, защото постоянно стиска биберон в нея?! А може би работата е там, че никога не му отговаряте. Някои малки човечета престават да задават въпроси, ако не им обръщат внимание. :( Те бързо разбират, че в тяхното семейство на любопитството не се гледа с добро око и престават да го проявяват. Огромна родителска греша! Та нали любопитните и любознателни хора движат света!

comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign