10-те най-сигурни начини да съсипете живота си

Птицата е родена, за да лети, а човекът - за да бъде щастлив, обичали да казват древните мъдреци. Съгласни сте с тях и въпреки това не минава ден, без да проявите по един или друг начин склонността си към саморазрушение. Наистина, много по-лесно е да се провалите в живота, отколкото да преодолеете препятствията по пътя към щастието.


Всъщност трябва ли да вярвате, че мъжете на другите ги обичат и желаят страстно както през първия ден от познанството им, че децата им са послушни вундеркинди, а работата им - десет пъти по-добре платена от Вашата и в прекрасна среда? За нищо на света! В момента, в който престанете да се състезавате с околнит, ще установите, че постигате много по-безболезнено целите си и съответно извличате много по-голямо удоволствие от това.

Как? Като не се радвате на комплиментите и даже ги отблъсквате, не можете да оцените радостта, която носят първият слънчев лъч или усмивката на любим човек, отказвате да повярвате в добрите намерения на колеги, приятели, близки и познати и винаги търсите користен мотив в действията им. От сутрин до вечер очаквате да Ви се случат лоши неща и те, разбира се, не закъсняват. А ако някоя Ваша приятелка сподели колко е щастлива, бързате да я предупредите: "Внимавай, няма да трае дълго!" На всичко отгоре не пропускате нито една възможност да кажете на партньора си какво мислите за неговите недостатъци - той никога не е достатъчно нежен, достатъчно влюбен, достатъчно внимателен, достатъчно загрижен за Вас.


Цял живот сте била жертва. На родителите, учителите, лошия късмет, обществото. Искате да се харесате на целия свят и в резултат никой не Ви харесва. За да научите какво Ви готви съдбата, пръскате пари по врачки и гледачки, постоянно следите хороскопа си... Стоп! Скъсайте със статута на жертва и търсете собствен път в живота, бягайки като дявол от тамян от черногледството. Стига да го искате, рано или късно ще разберете накъде трябва да вървите, за да се реализирате като пълноценна личност.


Те са длъжни да са винаги първи по успех в училище, от тях се иска да проявяват някакъв артистичен талант, да учат чужди езици, да спортуват... С една дума, да са блестящи във всичко. Наследниците Ви трябва да успеят там, където Вие сте се провалили. За тяхно добро не ги оставяйте  нито за миг да си отдъхнат, камо ли да поиграят с връстниците си. Веднага щом се върнат вкъщи, се нахвърляте върху тях с въпроси за бележките и домашните, безспирно им давате какви ли не "полезни" съвети - убедена сте, че само така те няма да тръгнат по наклонената плоскост. Налице са всички шансове децата Ви да Ви намразят от най-крехка възраст и да скъсат пъпната връв с Вас много по-рано, отколкото е нормално.


Мъжът на живота Ви си почива във фотьойла, зареял нанякъде поглед. Естествено веднага го питате: "За какво мислиш?" Всички адамовци "обожават" този въпрос ивинаги са готови да отвърнат "деликатно" на него. С "не е твоя работа" например. Друг случай - партньорът Ви изглежда хладно и Вие заявявате: "Май не си в кондиция." Бъдете сигурна, че дори да не е така, настроението му ще се влоши на секундата. Още по-"добър" резултат ще постигнете, ако започнете да му обяснявате какво изпитва или пък се опитате да разгадаете скрития смисъл на думите му. Щом това се окаже недостатъчно, за да отрови окончателно атмосферата вкъщи, попитайте го: "Обичаш ли ме?"


Най-после решавате да споделите със свекърва си какво Ви тежи на сърцето. Разказвате ѝ колко зле върви Вашия брак, за което е виновна именно тя. Признавате ѝ ненавистта си към нейните домашни гозби, оповестявате, че сте наясно с отношението ѝ към Вас, декларирате, че вече няма да правите свръхчовешки усилия, за да я понасяте. На финала обяснявате на съпруга си колко много прилича на своя баща, прекарал живота си под чехъла на една тиранка - Вие обаче сте различна от нея. Дали е така?

Живеете изпълнена с носталгия по това, което някога е било. Прелиствате албума си със снимки и въздишате, забравяйки проблемите, комплексите и трагедиите на младите години. Убедена, че най-добрите мигове от Вашето съществуване са отминали, Вие съжалявате горчиво за пропуснатите възможности. И въобще не Ви идва на ум, че късметът спохожда само този, който не се е отказал да вярва в него.


Винаги и във всичко сте права, докато останалите грешат. С поведението и пренебрежението си наранявате околните, като в крайна сметка ги превръщате в свои врагове. Завинаги!


"Или всичко, или нищо!" - това е девизът Ви. Изобщо не цените дребните радости на битието - събуждането в обятията на любимия, отшумяването на някоя болест, новия тоалет. Поставяте си недостижими цели и сте готова да лазите по корем, за да ги постигнете. Не успеете ли, изпадате в непреодолима депресия, а чувството за вина буквално Ви съсипва.


Уморена да се борите с битието, Вие зарязвате всичко - диети за вталяване, посещения при фризьора, грим... Пиете и ядете на воля, напълнявате, излагате на опасност здравето и настроението си, подарявате дрехите си на по-млади и по-слаби от Вас, не предприемате почти нищо от страх да не се провалите. Имате едно-единствено, но много спорно удоволствие, и то е в осъзнаването на факта, че сте съсипали живота си, след като сте положили всички необходими усилия за това.

Доц. Михаил Главчев