Марлен Дитрих - Незабравимата

Митовете са наистина безсмъртни. Особено ако имат толкова съвършени крака, подобен поглед и изключителен талант... с една дума, ако са като Марлен Дитрих .

Филмовата богиня е родена в столицата на Германия, недалеч от студиата Бабелсберг, където прави първите си крачки в киното. През 1937г. изпреварвайки най-черните изстъпления на нацизма, става американска гражданка. Цял живот обаче говори френски, харесва модата и мъжете на тази страна. Сигурно затова решава да завърши живота си в обожавания от нея Париж. Световната столица на елегантността пък отвръща с огромна любов на Синия ангел с безумно тънки вежди, ореол от червеникаво-руси коси, неповторим дрезгав глас и вкус към мъжките смокинги. Свидетелство за топлите чувства на французите към Марлен Дитрих е и наскоро (преди няколко години) откритата изложба в музея на модата Галиера. Днес там са изложени 250 нейни филмови костюма и аксесоари, носени през дългата й кариера на екрана и сцената. Част от мита, те покоряват с вечната си елегантност, съществуваща извън времето. Също като жената, на която са принадлежали.

Дъщеря на руски офицер, голямата звезда се ражда като Мария-Магдалена, но още на 12-годишна възраст решава, че повече ще й отива името Марлен. С него се появява в първия си филм, режисиран от Рудолф Зибер - единствения мъж, с когото встъпва в брак и от когото ражда дъщеря си Мария. Малко по-късно попада под крилото на гениалния Йозеф фон Щернберг, дал й възможност да покори света с ролята на Синия ангел в едноименния филм. Именно той, запленен от изящния й силует, но не особено очарован от баналното й лице, тежките клепачи и голямата уста, измисля как да я осветява по време на снимките, и то така, че да изглежда по-блестящо и от най-големите красавици на времето. Заедно заминават за САЩ, където заснемат седем филма, между които култовия "Мароко". Именно в него Марлен за пръв път се появява във фрак и цилиндър и буквално взривява публиката със своето двусмислено излъчване, пеейки "Когато любовта умира...".
Същият моделиер (Травис Бентън) продължава да я облича и в следващите й филми, без значение дали ще е с пера и воалетка, в прилепнал хусарски панталон и ботуши, в мъжки костюм или с диамантен бюстие, андрогинна или 
фатална, Марлен Дитрих излъчва повече сексапил от всичките си останали съпернички, взети заедно. След като скъсва със своя покровител Фон Щернберг, тя става артистичен директор на самата себе си, като започва да носи собствените си дрехи на екрана и екранните си тоалети във всекидневието. Прекосява окена в леопардовото манто от "Синия ангел", излиза на вечеря в смокинг и папийонка, шофира из Холивуд в панталони, прототип на днешните клинове. И непременно отскача до Париж, за да си купи ръкавици на "Hermes", кожи на Льолон, кадифени домашни пижами на Скиапарели и рокли на Диор, Шанел или Баленсиага.
"Прекалено интелигентна, за да се смята за хубава", подчертава дъщеря й, Марлен Дитрих прави още по-изящен стройния си силует с помощта на стегнати до болка корсети, изважда кътниците си и измисля мистериозен грим, благодарение на който бузите й хлътват, изскубва докрай веждите си, за да може да ги рисува както й се иска, обръсва челото си, за да изглежда по-високо. Прокарва ивица светъл фон дьо тен по дължината на носа си - той й се струва прекалено масивен, и така го стеснява оптически, потапя заобления връх на фуркетите си в бяла боя и чертае линия от вътрешната страна на долните си клепачи, за да уголеми очите си, контролира своето отражение в камерата с помощта на огледало...
Същия перфекционизъм проявява и по отношение на кариерата си като певица, която започва в годините на Втората световна война - тогава Марлен пее за американците, воюващи с нейните сънародници, и Хитлер я осъжда на смърт. Обикаля фронтовете на Северна Америка и Европа, а за да се се чувства добре въпреки несгодите на пътуването, носи обшити с пайети рокли, които не се мачкат. Постепенно започва да проектира сама тоалетите си - те са толкова вталени, че ги зашиват направо въху тялото й, преди да излезе на сцената, освен това са прозрачни точно там, където трябва. Толкова е впечатляваща, че продължава да вълнува силната половина на човечеството чак до 1975 г. Тогава решава, че й е време да спусне завесата. Появява се все по-рядко сред хората, общува само с няколко верни приятели и угасва тихо, като истински ангел, в апартамента си на авеню Монтен...