Как да научим детето да се защитава само

Детето се втурва в отворените ни обятия, цялото обляно в сълзи. Как да реагираме - да му се скараме за слабостта или да го приласкаем?

Не го обвинявайте


Всяка група, независимо дали е от възрастни или от деца, има своите лидери, които понякога обиждат и нараняват по-слабите. Ако Вашето дете не е тартор в компанията, има голяма вероятност да му се налага да се защитава срещу чуждите нападки. Ако и Вие като родители допълнително започнете да му се карате, че се оставя на другите и не отстоява своите позиции, детето може да се затвори в себе си, без да е в състояние да преодолее страха си. Ще предпочете в бъдеще да не се оплаква, когато му се е случило нещо лошо, да скрива своите сълзи и емоции. С времето напълно ще престане да Ви доверява преживяванията си.
Друг вариант за реакция на обидите е, когато отвръща с юмруци. Много бързо на тези деца им излиза име на побойници и останалите им връстници започват да странят от тях и да ги изолират от групата. Отхвърлени от другарчетата си, те се озлобяват и също се затварят в себе си. В тях започва да расте желанието за отмъщение. Това трябва да се пресече от рано, защото ако в предучилищната възраст му се внушава, че е лошо и зло, детето в  крайна сметка ще стане такова. Как да реагирате?

Не го настройвайте срещу другите

Преди всичко родителите не трябва да внушават на детето си представата, че живеем в жесток и безмилостен свят, в който само с бой можеш да си пробиеш път. Малчуганът ще се почувства като на вражеска територия. Не забравяйте, че детските обиди обикновено са за дреболии, които бързо се забравят. Вчерашният враг скоро може да се превърне в най-добър приятел и обратното. Не изостряйте излишно проблемите и не фокусирайте вниманието на детето върху тях. По такъв начин реагират най-често родителите, които като малки са били унижавани и обиждани от останалите деца.

Обърнете му внимание

Разбира се, не бива да омаловажавате случилото се, особено ако детето само Ви е споделило за проблема. Защото ако е можело да се справи без чужда помощ, то непременно е щяло да го направи. И щом се обръща към Вас, трябва да го подкрепите. Естествено, не е нужно при най-малкия повод да тичате в училището или в детската градина, за да търсите сметка на някого. Но не оставайте безразлични, а поговорете с детето си. Обърнете се за съвет и към неговите възпитатели или учители.
Не му натяквайте, че то не може само да се справи, а бъдете негова опора.

Дресура за деца – “Митът за дисциплината” на Алфи Кон

comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign