"...И замириса на кафе..." - История на ароматната напитка от древността до наши дни
история, кафе, любопитни факти, напитка, питие, coffee, lubopitno1 0:10 ч.
Милиарди са хората по света, които започват деня си с чаша от ароматната напитка. Нека си припомним красивите етиопски легенди, посветени на историята на кафето...
Според една легенда, историята на кафето започва с шейх Омар. Той бил един от най-уважаваните лекари на своето време. Занимавал се с изследователска дейност, откривайки нови лекарства. Така в неговото полезрение попаднали плодовете на кафееното дърво... Съгласно тази легенда започнала и историята на кафето - като цяр, помагащ срещу главоболие и лошо храносмилане.
Друга легенда разказва, че историята на кафето започва с пастира Калдим. Той толкова много обичал животните си, че винаги внимателно съблюдавал тяхното здраве и се грижел за доброто им самочувствие. Един ден забелязал, че козите, които пасат плодовете на кафееното дърво, стават по-бодри. Пастирът решил да последва примера на тревопасните и опитал от кафето. Почти моментално усетил удивителен ефект. Разказал на близките си за своето откритие и така кафето започнало масово да се употребява.
Историята на кафето в Европа води началото си от средата на XVII век. Във Венеция, Лондон, Париж, Берлин, Милано, Виена, Хамбург и Хановер започнали да се откриват кафетерии. Те бързо се превърнали в предпочитани места за срещи, и истински центрове, в които писатели, художници и откриватели, обсъждали своите впечатления и мисли. Сред любителите на тези ранни кафетерии били Волтер, Русо, Бомарше, Ребеспиер, Дантон, Наполеон, Дидро и други личности, оставили своя принос в историята. Тоест с пълно право можем да кажем, че историята на кафето е тясно преплетена с развитието на цял един континент.
По същото време (средата на XVII век) кафето започва да се разпространява и в Северна Америка. Кафенета са били открити в Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия и други големи градове. В тях се събирали не само деятели на науката и изкуството, но и много бизнесмени. Обсъждането на важни работни дела над чашка кафе се превърнало в навик, а самата ароматна напитка бързо се разпространила сред населението.
В Русия историята на кафето започва с Петър I. Опитал ароматното питие в Холандия, той издал специален указ, заставящ да се сервира кафе на всички светски мероприятия.
Примера на Петър Велики бил последван от редица височайши особи. Например, Анна Ивановна открила първата кафетерия, а Екатерила II ежедневно пиела кафе, сварено от 400 г зърна.
В същото време простолюдието се отнасяло към кафявото питие недоверчиво. През 1812 г., руските войници забелязали, че в Европа масово се употребява кафе. Завръщайки се в родината си, те не загубили този си навик. Именно по това време историята на кафето в Русия придобрива масов характер.
Потреблението на ободряващата напитка нараствало стремително с всяка изминала година. В края на XIX в. импортът на кафе в Русия възлизал на 8128 тона, а в началото на ХХ в. вече бил 12 352 тона. При това горещото питие все още било признак на разкош, достъпно далеч не за всички.
Наименованието на кафето в повечето европейски езици произлиза от неговото име на османски турски kahve. В българския в началото на ХХ век все още се използват форми като кайве или кааве, но те постепенно са изместени от съвременното наименование, вероятно под влияние на френската форма café.
Турското наименование на кафето, от своя страна, е заето от арабското قهوة (кауа). Според повечето арабски лексикографи първоначално тази дума е обозначавала вид вино, впоследствие тя става основа на глагола каия, означаващ „да нямаш апетит“, а оттам е започнала да се използва за кафето, за което се смятало, че притъпява глада. Съществуват и няколко алтернативни етимологии, според които арабската форма има етиопски произход, например, свързвайки я с географската област Кафа. От друга страна, тамошното наименование на растението е bunn.
Подобно на всички останали храни и напитки, кафето играе роля в нашето физическо и психологическо благополучие. През годините то е било обект на множество изследвания.
Доказано е, че кафето увеличава бодростта и стимулира мозъчната дейност. Приемът на умерено количество кофеин, който е една от основните съставки в кафето, увеличава скоростта с която се обработва информацията в мозъка и подобрява времето за реакция. Консумацията на кофеин се асоциира с повишена бодрост и стимулация на мозъчната дейност, водещи до подобрена концентрация при извършването на различни задачи, които изискват специално внимание и логическо мислене.
Днес кафето е втората най-търгувана суровина на планетата – само петролът го превъзхожда!
Според една легенда, историята на кафето започва с шейх Омар. Той бил един от най-уважаваните лекари на своето време. Занимавал се с изследователска дейност, откривайки нови лекарства. Така в неговото полезрение попаднали плодовете на кафееното дърво... Съгласно тази легенда започнала и историята на кафето - като цяр, помагащ срещу главоболие и лошо храносмилане.
Друга легенда разказва, че историята на кафето започва с пастира Калдим. Той толкова много обичал животните си, че винаги внимателно съблюдавал тяхното здраве и се грижел за доброто им самочувствие. Един ден забелязал, че козите, които пасат плодовете на кафееното дърво, стават по-бодри. Пастирът решил да последва примера на тревопасните и опитал от кафето. Почти моментално усетил удивителен ефект. Разказал на близките си за своето откритие и така кафето започнало масово да се употребява.
Историята на кафето в Европа води началото си от средата на XVII век. Във Венеция, Лондон, Париж, Берлин, Милано, Виена, Хамбург и Хановер започнали да се откриват кафетерии. Те бързо се превърнали в предпочитани места за срещи, и истински центрове, в които писатели, художници и откриватели, обсъждали своите впечатления и мисли. Сред любителите на тези ранни кафетерии били Волтер, Русо, Бомарше, Ребеспиер, Дантон, Наполеон, Дидро и други личности, оставили своя принос в историята. Тоест с пълно право можем да кажем, че историята на кафето е тясно преплетена с развитието на цял един континент.
По същото време (средата на XVII век) кафето започва да се разпространява и в Северна Америка. Кафенета са били открити в Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия и други големи градове. В тях се събирали не само деятели на науката и изкуството, но и много бизнесмени. Обсъждането на важни работни дела над чашка кафе се превърнало в навик, а самата ароматна напитка бързо се разпространила сред населението.
В Русия историята на кафето започва с Петър I. Опитал ароматното питие в Холандия, той издал специален указ, заставящ да се сервира кафе на всички светски мероприятия.
Примера на Петър Велики бил последван от редица височайши особи. Например, Анна Ивановна открила първата кафетерия, а Екатерила II ежедневно пиела кафе, сварено от 400 г зърна.
В същото време простолюдието се отнасяло към кафявото питие недоверчиво. През 1812 г., руските войници забелязали, че в Европа масово се употребява кафе. Завръщайки се в родината си, те не загубили този си навик. Именно по това време историята на кафето в Русия придобрива масов характер.
Потреблението на ободряващата напитка нараствало стремително с всяка изминала година. В края на XIX в. импортът на кафе в Русия възлизал на 8128 тона, а в началото на ХХ в. вече бил 12 352 тона. При това горещото питие все още било признак на разкош, достъпно далеч не за всички.
Наименованието на кафето в повечето европейски езици произлиза от неговото име на османски турски kahve. В българския в началото на ХХ век все още се използват форми като кайве или кааве, но те постепенно са изместени от съвременното наименование, вероятно под влияние на френската форма café.
Турското наименование на кафето, от своя страна, е заето от арабското قهوة (кауа). Според повечето арабски лексикографи първоначално тази дума е обозначавала вид вино, впоследствие тя става основа на глагола каия, означаващ „да нямаш апетит“, а оттам е започнала да се използва за кафето, за което се смятало, че притъпява глада. Съществуват и няколко алтернативни етимологии, според които арабската форма има етиопски произход, например, свързвайки я с географската област Кафа. От друга страна, тамошното наименование на растението е bunn.
Подобно на всички останали храни и напитки, кафето играе роля в нашето физическо и психологическо благополучие. През годините то е било обект на множество изследвания.
Доказано е, че кафето увеличава бодростта и стимулира мозъчната дейност. Приемът на умерено количество кофеин, който е една от основните съставки в кафето, увеличава скоростта с която се обработва информацията в мозъка и подобрява времето за реакция. Консумацията на кофеин се асоциира с повишена бодрост и стимулация на мозъчната дейност, водещи до подобрена концентрация при извършването на различни задачи, които изискват специално внимание и логическо мислене.
Днес кафето е втората най-търгувана суровина на планетата – само петролът го превъзхожда!
