Разходка из Порто с чаша портвайн в ръка

Там, където река Дуеро се влива в Атлантика, ПОРТО посреща златни залези, докато мъжете тъпчат ароматно червено грозде...

Разположен на двата бряга на река Дуеро, лениво се е изтегнало градчето Порто. Макар че дава името на цяла държава, днес то наброява около 250 000 жители... което означава, че на глава от местното население се падат поне по няколко бъчви портвайн годишно.

Самото понятие 'портвайн' е привлекателно дори и за онези, които не си падат по сладките вина. В него сякаш се таи привкус на аристократичност; обещанието за притихнали на есенния припек лозя; замъци, дискретно сгушени сред хълмовете и кехлибарени залези, които се отразяват в чашата с порто...
Пристанището на Порто било крайната точка, до която трябвало да достигнат лодките, превозващи дъбовите бъчви с портвайн, произведен в долината на Дуеро още в края на XVII век. Време, през което каньоните от двете страни на реката станали първият централизиран регион за производство на специалното вино. Всъщност днешното порто е рожба на вековните геополитически войни между Англия и Франция. Англичаните мразели от сърце французите, но любовта им към френското вино не можела да бъде изкоренена дори с огън и меч.

Дългите войни обаче налагали продължителни периоди на сух режим и погледите, естествено, се насочили към близките португалски земи. За да стигне ароматното вино до Англия обаче, трябвало по някакъв начин да бъде стабилизирано, а в онези времена единственият вариант бил да се намери естествена технология за спиране на ферментацията. Португалските винари започнали да сипват бренди и така се получило сладкото, ароматно и доста силно вино портвайн, а търговците, които го превозвали, получили прозвището шипъри.
Днес в долината на Дуеро продължават да произвеждат този еликсир на аристокрацията, който вече има неизброимо количество варианти, защото традиционно се прави от събирането на различни реколти вино, което, от своя страна, е задължително комбинация от много сортове.
Избите, в които всеки може да дегустира местно порто, са притегателната сила, водеща тук стотици хора от различни краища на света. В сезона на гроздобера, цялата долина с разпръснати стръмни терасовидни лозя се изпълва с хора - повече от милион местни жители, които населяват малките селища около Порто, както и туристи - любопитни да присъстват на традиционното мачкане на гроздето. За разлика от традицията по нашите земи, гроздето за портвайн се тъпче от мъже. Стегнати в къси панталонки, те се строяват в редица и прегърнали се един друг през раменете, започват да маршируват в огромните бетонни корита, където се изсипва гроздето. Това се прави в продължение на няколко дни под съпровода на музика и често се превръща във весела атракция за туристите. Готовото порто поема по реката в дъбови бъчви към избите и складовете в Гая.
За местните жители Гая е самостоятелен град, а за чужденците - просто онази част на Порто, която се намира оттатък най-стария железен мост Дом Луиш I, където са винарните. Разпознават се отдалеч по огромните реклами на покривите си и почти всяка от тях предлага обиколка на подземните изби с дегустация, преди да седнете в самата винарна. Тук е мястото да опитате и всевъзможните мезета, голяма част от които са местни морски деликатеси. Не пропускайте гордостта на Порто - бакаляу, риба от рода на треската, с която този район се гордее, и почти всяка кръчма и дом имат собствена рецепта за нейното приготвяне. Най-често я предлагат като кюфтенца с картофено пюре.
Независимо дали ще попаднете в слънчев или дъждовен ден, има няколко места в Порто, които ще останат завинаги в съзнанието Ви заедно с винарните. С името на великия архитект, създал Айфеловата кула в Париж, са свързани основните мостове над реката. Гюстав Айфел конструирал първо железния мост, а после и железопътния "Мария Пия", които и до ден-днешен поемат огромна част от трафика на града.

Обратно на Гая през реката, попадатe в старата част на Порто - Райбера, разположена отново по брега на реката. Първото нещо, което прави впечатление, когато тръгнете по тесните улички е декорацията на сградите - почти всички са облицовани с фаянсови плочки, които тук наричат "азулежуш".

Близо до железния мост е църквата Сао Франциско. Не пропускайте сградата на Стоковата борса или Bolsa do Porto - доста обикновена отвън, отвътре тя крие шедьоври от различни епохи.

Едно от удоволствията на Порто е да се повозите на стогодишните му трамваи - най-добрият начин бавно да обиколите стария град, като не пропускате централния площад с паметника на Дом Педро IV и кметството.
Ако времето е хубаво, разходете се пеша по ларгото и по някоя от стръмните улички излезте на другия голям площад. Най-добрият ориентир е извисяващата се кула на клириците или Торе душ Клеригуш.

Построена през 1754 година като камбанария, днес тя се е превърнала в един от символите на града и прекрасен ориентир за туристите. Тук из  малките улички можете да намерите и малките кръчмички, където гощават с вино и морски деликатеси като рапанчета, кралски скариди и други риби, които дори не познавате.



Пътеводител на туриста:

В малките кръчмички на Райбера можете да похапнете изобилие от морски деликатеси и да изпиете бутилка чудесно порто само за 20 евро на човек. Във винарните на първа линия в Гая това удоволствие е два пъти по-скъпо. Някои от избите взимат такса от 2-3 евро на човек за 10-минутна обиколка с дегустация, други обаче имат безплатни турове. Нощувка в някоя от къщите за гости, които тук са много популярни, струва от 12 до 30 евро на човек и често включва гостоприемството на домакините, които стават Ваши екскурзоводи. Повечето такива места се намират в центъра на града и са удобна отправна точка за разходка. Хотелите започват от 25-30 евро за 3 звезди и повечето от тях се намират близо до плажовете.

comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign