История на известни произведения на изкуството: Сандро Ботичели и "Раждането на Венера от морските вълни"

Съхранен от Рим, споменът за величието на гръцката древност остава да живее в подсъзнанието на народите, над които се е разпростирала неговата империя, даже в епохата на така нареченото "тъмно средновековие". Както е известно, понятието "Ренесанс" в определен смисъл означава и възраждане на Античността. Но между античност и антична митология трябва да бъде правена разлика. В своя начален етап християнството заема от Античността цяла поредица мотиви в изобразителното изкуство, които насища с ново свое съдържание. По отношение на самата митология обаче неговата позиция първоначално е непримирима като към враждебна, езическа идеология. И все пак, благодарение на своята пленителна жизнерадост и очарование античната митология продължава да живее в съзнанието на най-просветените умове на всяка една от тогавашните епохи - не в качеството на религиозна система, а като една красива приказка, в която по неповторим начин са преплетени веселие и мъдрост.
През втората половина на XV век, още в епохата на Ранния ренесанс, група от такива най-просветени умове се събира със Флоренция, в създадената под покровителството на Медичите и особено на Лоренцо Великолепни "Платонова академия", чиято дейност продължава повече от шест десетилетия (1459 - 1521). Там, освен такива видни философи като нейния основател и виден познавач на Античността Марсилио Фичино, превел на латински съчиненията на Платон, Пико дела Мирандола, който още в ранна възраст овладява всички основни езици на древността и чете библията в оригинал, се събират и поети като Анджело Полициано (написал между другото и пиесата "Сказание за Орфей"), или самият Лоренцо Великолепни (неговата насочена срещу църквата "Новела за Джакомо" дава сюжета на прочутата "Мандрагора" на Макиавели). Заедно с тях там се събират художници и скулптори като младия Микеланджело Буонароти и живописеца Сандро Ботичели, в чието творчество естетическите концепции на академията намират най-ярко отражение.

"Раждането на Венера от морските вълни"
 Именно под влиянието на Платоновата академия, чийто главен интерес е насочен към Античността, у Ботичели (истинското му име е Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи се ражда интересът към митологията. По онова време в светското и приложното изкуство митологичните мотиви се срещат твърде често, използвани като украса на сватбени сандъци ( т. нар. 'касони'), кутии или гоблени. Ботичели обаче е първият, който пресъздава митологичната тема в монументална живописна композиция, която по своите размери и значимост на замисъла, по философско съдържание може с пълно основание да съперничи на религиозното изкуство от онази епоха.
В творчеството на Ботичели митологичната тема се появява и развива в цяла поредица произведения, създадени за украсата на Вила ди Кастело във Флоренция, купена за братовчеда на Лоренцо Великолепни, Лоренцо ди Пиерфранческо, който става покровител на младия живописец - това са композициите "Пролет", "Атина Палада укротява кентавъра", "Венера и Марс". В тези произведения митологията се преплита със сложно алегорично съдържание, чиято "програма" създават, както по всичко личи, Анджело Полициано и Марсилио Фичино. В две от тях - в "Пролет" и във "Венера и Марс" вече присъства образът на богинята. В тях обаче тя е изобразена почти както е била показана и в Ранното средновековие - облечена. Едва в "Раждането на Венера от морските вълни" тя за първи път се появява отново с цялото си езическо обаяние - с цялата класическа чистота и прелест на своята голота.

"Пролет"
 Венера е една от най-древните богини на италианския полуостров, първоначално символ на пролетта и богиня на земеделието. С проникването на гръцките религиозни култове тя започва да бъде отъждествявана с Афродита и става богиня на любовта и красотата, като получава особена популярност в епохата на Римската империя, когато е почитана и като прародителка на династията на Юлиите.
Сред живописците от Ранния флорентински ренесанс, които се стремят да опознаят заобикалящия ги свят преди всичко чрез разума, Ботичели се изявява като първия поет сред рационалистите. Неотдавна той се е завърнал във Флоренция от Рим, където е работил над фреските върху страничните стени в Сикстинската капела и "Раждането на Венера от морските вълни" е първата творба, която открива зрелия период от неговото творчество. Подобно на античната Афродита Анадиомена, която се ражда от морската пяна, Венера на Ботичели е изобразена върху раковина, бавно тласкана от диханието на зефирите към брега, където я чака нимфа, готова да я загърне с разкошно наметало. Както отбелязва Р. Салвини, "фигурата на Венера изглежда изобразена в момента, когато неподвижността на статуята се превръща в движение". Това усещане за движение, чиито носители са братята зефири, изобразени вляво, е идеално изразени чрез линейния ритъм на цялата композиция, а също в разветите златисторуси коси на мечтателно замислената богиня.


"Венера и Марс"
Но Ранният италиански ренесанс е епоха не само на смели художествени търсения, но и на важни технологически нововъведения, когато се осъществява преходът от темперни към маслени бои и от рисуването върху дъска към живописване върху платно. В това отношение "Раждането на Венера от морските вълни" на Ботичели, работена около 1485 г., която днес се намира във флорентинската галерия Уфици, е също забележителна творба - тя е едно от най-ранните, достигнали до нас произведения на живописта, рисувани върху платно.
Както пише Екарт Петерих, "Раждането на Венера" би могла да бъде наречена и "Възкресението на Венера", защото с тази картина - "едно от най-красивите и жизнерадостни божества на Олимп се завръща в западноевропейското изкуство". Завръща се, за да постави началото на цяла поредица вдъхновени платна, излезли изпод четката на такива велики майстори на живописта, като Джорджоне, Тициан или Веласкес, за да  възроди с нова сила извечния жизнерадостен култ към обаянието на женската красота.

comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign