Хипнагогия (от гръцки < ύπνος > (/х/ипнос) < спя > + < αγωγος > (агогос) лекувам, третирам) е преходът между будно състояние и сън (тоест началото на съня). Първоначално понятието е въведено като прилагателна форма - 'хипнагогично' (hypnagogic) от
Alfred Maury. Еквивалентният преход към пълно събуждане (тоест обратното състояние) се нарича състояние на хипнопомпия.
Психичните явления, които се случват по време на хипнагогията включват живи визуални, звукови и
тактилни халюцинации; сънна парализа; усещане за присъствия, за падане, за натиск върху тялото или излизане извън него; гласове, музика; сенки в помещението; невъзможност за поемане на дъх и други. Според психиатрите хипнагогичното състояние не е болестно и се случва на 30-40% от хората.
Ранни препратки към хипнагогия могат да бъдат намерени в трудовете на Аристотел, Ямвлих, Джироламо Кардано, Саймън Форман и Емануел Сведенборг.
Епохата на Романтизма носи със себе си подновен интерес към субективните преживявания по време на периферните фази на съня. В продължение на много години редица видни писатели и художници умишлено са се потапяли в хипнагогично състояние. Защо? Доказано е, че сънят е неизчерпаем катализатор на идеи. Установени са методи и практики за пробуждане и развитие на творчеството. Ако съзнанието на човек представлява океан и на повърхността се намира неговата съзнателна сфера, то колкото по-надълбоко се слиза, толкова повече се достига до несъзнаваното. То се проявява активно в сънно състояние, тъй като през деня е потискано от съзнанието. Навлизайки в подсъзнанието, ние първо се сблъскваме с хипнагогичното състояние или тази фаза, в която изпадаме, когато заспиваме. Продължавайки нататък и заспивайки дълбоко, достигаме до така наречения REM сън или състоянието, в което се появяват сънищата. Тук вече сме се потопили дълбоко в нашето подсъзнание. Човек може да използва както будното състояние, така и хипнагогичното и това на REM-съня за развитие на своя творчески процес. Как може да стане това?
Методът, свързан с хипнагогичното състояние е начин за сканиране на нашето подсъзнание в търсене на нови идеи по време на повърхностния сън. Той е аналогичен на методите, прилагани от Салвадор Дали и Томас Едисон. Други блестящи умове, които са използвали въпросния начин са: Алберт Айнщайн, Вагнер, Рей Бредбъри, Чарлз Дикенс, Лев Толстой, Марк Твен,
Едгар Алън По. Последният признава, че
"единствено, когато съм на ръба на съня, осъзнавайки че съм (не)буден, мога да преживея и почувствам физически всички свои фантазии."
Методът Ви позволява да изследвате Вашия ум по време на сън, подобно на подводницата, която изследва дълбините на океана. За прилагането му е нужно тихо, удобно място и подръчни материали за водене на бележки. Ляга се по гръб на легло или се сяда в комфортно кресло. Лакътят на едната ръка се поставя сгънат на ръба на леглото или на страничната облегалка на креслото така, че дланта да сочи нагоре (като формата на буквата V). Китката може да се отпусне, ако така Ви е по-удобно. Вниманието се фокусира върху проблема или въпроса, който Ви интересува. Целта е да се премине в сънно състояние с внимание, фокусирано върху проблема. В резултат на унасянето в дрямка, изправената ръка съвсем естествено ще падне. Когато това стане и човек се събуди, е моментът, в който трябва да се запишат всички идеи, появили се по време на хипнагогичното състояние. Процесът може да се повтаря колкото пъти желаете. В зависимост от това колко дълбоко сте заспали, Вашата ръка може да не падне, а само да потрепери. Няма проблем, ако това е достатъчно, за да се събудите и да запишете интересните мисли и картини, които са Ви дошли по време на хипнагогичното състояние.
По време на тази фаза мисловният процес се обръща навътре към самите нас. Мозъкът преминава от алфа и бета вълните, нормални за будното състояние, към дълбоките делта и тета вълни, характерни за по-късните етапи на съня. С няколко или никакви сензорни опори по време на хипнагогията, спящият започва да халюцинира. Подобен феномен се наблюдава по време на експериментите във вани, предизвикващи сензорна
депривация. Докато сензорните възприятия изчезват, концептуалните граници също се размиват или изчезват. Това означава, че границите на егото са изгубени. Днес много когнитивни психолози вярват, че размиването на концептуалните рамки е основният механизъм на творчеството.
Както вече споменахме, преходът от будно състояние към заспиване (и обратното) може да бъде съпроводен от редица сетивни преживявания. Те могат да се проявят във всякаква модалност, индивидуално или комбинирано; отчита се и набор от неясни и едва доловими до ярки халюцинации.
Характеристики
Сред най-често документираните и изследвани сензорни характеристики на хипнагогията са: -
фосфените, които се проявяват като привидно случайни петна, линии или геометрични форми, или като репрезентативни изображения. Те могат да бъдат монохроматични или богато оцветени, статични или движещи се, плоски или триизмерни (предлагащи перспектива или криещи друга картина в себе си);
- видения, представляващи движение през тунели;
- отделни картини (включително и на хора), които преминават като "филмова лента", бързо се размиват или променят, трансформирайки се в друго изображение.
Обикновено тези сензорни характеристики предшестват дълбокия сън и са един вид плавен преход от статичните картини на съзнанието и подсъзнанието към по-сложните многопластови и фрагментирани сънища.
Хипнагогия може да бъде предизвикана от
"Машина за сънища" (стробоскопично устройство, създадено на база електрофона през 1961 г. от съвместните усилия на писателя Уилям Бъроуз, художника Брайън Гайсин и математика Йън Самървил), която използва пулсиращи светлини с честота, близка до тази на алфите, за да бъде постигнат желания ефект.
Описания на изключително фрапиращи и сложни хипнагогични видения могат да бъдат намерени в трудовете на Мари-Жан-Леон.
Тетрис ефект
Хора, които преди да заспят са прекарали дълго време, повтаряйки едно и също действие (или такова, което е ново/стресиращо за тях) могат да открият, че то доминира в техните съновидения, повтаря се или се надгражда, подобно на играта Тетрис. Същият ефект се наблюдава и при хората, страдащи от амнезия. Чувството, освен визуално, може да бъде звуково и физически сетивно. Например сънища, в които стъпалата или земята пропадат под краката Ви, усещането, че стъпвате боси по студена повърхност, че се давите или падате от легло (лодка, самолет и т.н.).
Звуци
Освен визуални изображения, хипнагогията е съпътствана и от звукови "халюцинации". Варират от тихи, едва доловими гласове до мощни експлозии, като от катастрофа например. Хората могат да чуват името си, изговаряно многократно, неологизми и измислени думи. Има документирани случаи обаче, в които хората са чували цели пасажи на чужди (и древни) езици, фрагменти от непознати музикални пасажи, поезия и други. Понякога усещането може да бъде и все едно звукът идва от "вътрешния Ви глас".
Сънна парализа
Хъмкането, ръмженето, съскането, хленченето и т.н. са най-честите звуци, съпътстващи сънната парализа. Те се получават, когато преходът от будно към дълбоко сънно състояние е твърде бърз (или обратното - когато човек твърде бързо излиза от дълбокия сън). Сънната парализа е типична за нарколептиците. Съпроводена е с допълнителни явления. Типични примери са чувството на смазване, падане, задушаване, удавяне, електрически импулси, вибрации; въображяем говор или други шумове. По-рядко се наблюдават и по-силни емоции като страх, усещане за еуфория или оргазъм. Единични са случаите, в които хората усещат/виждат осезателно чуждо присъствие или споделят, че са били отвлечени, обладани от свръхестествени същества.
Понякога човек има чувството, че тялото му се трансформира или поне отделни части от него, че не може да се движи и т.н.
Когнитивни и афективни явления
Мисловните процеси, протичащи по време на периферните фази на съня, са различни от тези, в състояние на будност. Хипнагогията може да "разхлаби границите на егото... да предизвика откритост, свръхчувствителност, интернализация-субективизация на физическата и психическата околна среда (емпатия) и дифузно-абсорбирано внимание." Хипнагогичното познание, за разлика от нормалното такова (това в будно състояние) се характеризира с повишена внушаемост и неспирен поток от идеи. Субектите са много по-лесни за възприемане и лесно отключват и други (по-дълбоко) скрити видения-асоциации.
Харвардският психолог Диърдри Барет е установил, че хипнагогичното състояние може да бъде много полезно за жертви на насилие, които са потиснали преживяното дълбоко в съзнанието си. Посредством хипноза, техните спомени изплуват и преминавайки в хипнагогия, човек може да се справи с проблема-образ още, докато "му е пред очите".
Хипнагогичните явления могат да бъдат интерпретирани като видения, пророчества, предчувствия и инспирации (художествени или божествени) в зависимост от вярванията на хората или различните култури.
