Исландия - Между естественото и свръхестественото

Летописите разказват, че Исландия била известна още в древността, а по-късно там се настанили ирландски отшелници. Истинската история на острова обаче започва с преоткриването му в средата на IX век от норвежкия викинг Нададур и неговите спътници, отклонени от пътя си към Ферьорските острови. Те не забелязали следи от живот и тръгнали обратно, "...а когато отплавали, над планините паднал голям сняг и затова те нарекли земята Снеланд - Снежна земя..." (Из "Книга за заселването - исландски летопис от XII век.) Водачът на втората експедиция, шведът Гардар Сваварсон, разбрал, че Снежна земя е остров, а норвежкият викинг Флоки Вилгердарсон (организатор на третата експедиция) и неговите хора ѝ дали нейното сегашно название: "...Пролетта била доста студена. Тогава Флоки се качил на една висока планина и видял на север, зад планините един фиорд, пълен с ледени грамади. Затова те нарекли земята Ийс-ланд - Ледена земя, - както и се казва оттогава." (Из "Книга за заселването".)
Първият постоянен заселник на острова бил норвежецът Инголвур Арнасон, днес тачен като баща на исландската нация. През 870-871 г. той се настанил край днешната столица и нарекъл местността Раюкяр-вийк (днес Рейкявик) - Залив на дима (всъщност Инголвур е видя изпаренията от горещите извори край днешния Рейкявик.) Последвала истинска вълна от заселници, предимно от норвежци, а също и келтски роби, доведени от Британските острови. Според Ари Торгилсон (1067-1148), първият исландски историк и автор на "Книга за заселването", обитаемата земя на острова била заселена за около шестдесет години. В много от сагите се посочва изрично причината за това масово изселване от Норвегия: стремежът на крал Харалдър Красивокосия да се наложи като владетел на цялата страна и терорът, упражняван от него над дребните феодали. Пренаселеността на Норвегия по онова време е била друга съществена причина.
Заселниците се разположили на повече или по-малко отдалечени едно от друго семейни стопанства и заживели от скотовъдство, земеделие и риболов. Села и градове в страната не е имало. Този изолиран начин на живот се запазил докъм края на седемнадесети век, когато Рейкявик от една-единствена ферма прераства постепенно в град. Усамотените семейни стопанства обаче и днес са твърде обичайна гледка сред исландския пейзаж.
Изворите на сведения за живота на първите заселници не са толкова богати и надеждни, колкото може да се помисли. Обширните ирландски саги, писани три-четири века по-късно, са доста несигурен източник и достоверното в тях се отсява с мъка. Затова, когато говорим за "викингските времена" такива, каквито ни ги представят сагите, би трябвало да спотаим известна доза съмнение.
Съдейки по писмените разкази, всеки младеж от знатно семейство е желаел да навлезе в живота, като първо опознае външния свят - Норвегия и другите северни държави - и служи на някой тамошен владетел или стане викинг, тоест морски разбойник. Викингски експедиции се организирали до различни страни: Англия, Шотландия, Ирландия, Нормандия, та дори Италия, и при успех носели голяма слава за участниците в тях. Битките и сраженията са били нерядко явление и в самата Исландия, но впечатлението, което може да се придобие от разказваното в сагите - че това е било едва ли не основното занимание на жителите ѝ - е погрешно. Суровият живот изисквал напрегнат ежедневен труд за осигуряване на прехрана и основната тежест падала върху мъжете, които били на първо място животновъди, земеделци, занаятчии, рибари и строители и едва тогава викинги.
Жените в това общество разполагали със завидна свобода в сравнение с католическа Европа. Доколко една жена е имала правото да избира съпруг по свое желание, не можем да бъдем сигурни, но е добре известно, че тя, ако бракът не потръгнел, обявявала развод и се завръщала при родителите си.
Исландия е неплодородна страна, с оскъдна по площ обработваема земя, с дълга, макар и недотам сурова зима, атакувана от природни бедствия. През периодите на неплодородие наставал глад, с който населението в езическите времена се преборвало по различни начини. Единият от тях бил твърде прост: новородените деца, най-вече момичетата и старците били "изнасяни навън", тоест оставяни да умрат далече от хората. Една от първите забрани, наложени от християнството, била върху практикуването на този жесток обичай.
Векове наред в страната нямало никаква централна сласт. Висши управници били жреците - пазители на храмове, вероятно тридесет и шест на брой през десети век. Всеки свободен жител ставал "подвластник" на един такъв старейшина - обикновено на онзи, който живеел в непосредствена близост, но имал право да се откаже от него и да си избере друг покровител, макар и неговото поселище да било по-отдалечено. Старейшините и подвластниците си обещавали взаимна подкрепа при всякакви трудности: съдебни дела, родови вражди, неплодородие и глад и т.н.
Висш законодателен орган било Общото събрание (или Общия сбор) - едно от първите в Европа. То се е свиквало през юни на Полето за сбор, разположено на около 40 км от Рейкявик. Законите, заимствани от старонорвежкото право, се учели наизуст от "законоразказвачи", назначавани от жреците-старейшини. До тези специалисти по право можел да се допита всеки нуждаещ се. Съдебните дела се водели по строго установен, изключително сложен ред и тъй като понякога делото се решавало чрез намеса на сили, подкрепата на влиятелни старейшини била особено необходима за всяка от страните.
Провеждането на всеобщи сборове имало съществено значение за вътрешната и външната политика на страната, затова и сагите обръщат особено внимание на тази важна част от живота.
Свободното време било запълвано с различни развлечения: игри с топка върху лед, "конски боеве" (описани в "Сага за изгарянето на Нял"), пирове и веселби, на които се рецитирали стихове и били разказвани истински или измислени истории. Организирали се големи празненства - например есенни гощавки, с които посрещали зимата, и дълги пиршества по време на езическия празник Йол, запазил името си и в наши дни, макар и вече със съдържание на християнската Коледа. Така били скъсявани безконечните зимни нощи, затова и на исландски "развлечение" в буквален превод е "скъсяване", а "забавлявам се" е "скъсявам си времето".
Потискащият зимен мрак благоприятствал засилването до краен предел на вярата в свръхествените сили. Този факт се осъзнавал от самите исландци и е използван при изграждането на психологическите образи на някои герои: те не понасят тъмнината, защото навсякъде им се привиждат ужаси.
До идването на християнството свръхестествените сили се деляли, най-общо казано, на добри и лоши. Към първите спадат различни създания от божествен произход: аси, вани, дийси, алви. Към вторите се броели великаните във всички техни разновидности: скрежни исполини, планински великани, тролове и т.н. Те били врагове и на боговете, и на хората и се е очаквало в крайна сметка да унищожат света. След приемането на християнството дотогавашните богове и великани не изчезват от съзнанието на хората, напротив - те се обединяват и минават на страната на нечествия. Великите владетели на света от езическите времена - Один и Тор - сега са дяволи в човешки образ, тръгнали по земята да пакостят на хората и да се борят срещу християнството: така ни ги представят авторите на саги. В края на 102-ра глава от "Сага за изгарянето на Нял" е предаден спор между немския мисионер Тангбранд и исландската ясновидка Стейнун: "Чувал ли си ти - рекла тя, - че Тор извикал Христос на двубой, а той не посмял да се бие с него?" - "Чувал съм - рекъл Тангбрандур, - че Тор щял да стане само прах и пепел, ако бог пожелаел да му вземе живота." - "Знаеш ли - попитала тя - кой ти разби кораба?" - "А ти какво би казала?" - попитал той. "Ще ти кажа" - рекла тя. Следват стихове, от които става ясно, че виновникът за нещастието е бил Тор. Самият Снори Стурлусон и неговият датски съвременник Саксон Граматик пишат, че Один бил азиатски магьосник, който дълго време мамил хората с цел да бъде почитан като бог.
Съществена част от вярата в свръхестественото заемат така наречените "реймлейкар" - разходки на мъртъвци, описвани както в сагите, така и в по-късните народни приказки. Границата между живота и смъртта очевидно е убягвала на древните исландци; преходът от едното състояние към другото им е изглеждал, от една страна, мъгляв и загадъчен, а от друга, постепенен и дори донякъде обратим. Нерядко смъртта започва с една особена фаза, през която човек е "обречен" или "белязан" - тогава той започва да халюцинира или чувства необясним студ. Идва мигът, в който обреченият издъхва, но след време може да проговори отново (и то нерядко в стихове), да се раздвижи в гроба си и дори да тръгне да се разхожда, обикновено с цел да върши пакости. Сагите и приказките често разказват за оживели мъртъвци, които издевателстват над хора и добитък и понякога обезлюдяват цели области. Те стават най-активни по Коледа, а любимите им свърталища са църковните дворове и самите църкви - една особеност, чиито корени може би следва да се търсят освен в тягостния ефект на зимния мрак, също и в представата за нестихващата борба на старите владетели на света, понастоящем в съюз с дявола, срещу ненавистното за тях християнство.
( Вярата в свръхестественото и днес е съвсем жива в Исландия, за нея се говори често: понякога искрено, друг път - предимно в туристическите брошури - тя се възвеличава като национално достойнство, което обаче надали трябва да се приема сериозно.)
В 1000 г. Общият сбор, след дълги спорове, приема християнството и неговите обичаи и закони като задължителни за цялата страна. С новата вяра идва и нуждата от писменост. Старите руни - знаци, използвани предимно за изписване на магически заклинания и надгробни слова - се оказват неподходящи и ето че в Исландия, както и в другите скандинавоезични страни, навлиза латинската азбука в нейната англосаксонска разновидност. По онова време езикът в Исландия и континентална Скандинавия е един и същ, а англосаксонски (староанглийски) е все още твърде близък до него и нововзаимстваната писменост се утвърждава лесно. Макар и оттогава насам исландският език и правопис да са претърпели известни промени, можем да кажем без опасност да направим голяма грешка, че средновековният общ език-майка, от който произлизат днешните норвежки, та дори и шведски и датски диалекти, е все още жив и се говори като родна реч от четвъртмилионното исландско население. С това се обяснява донякъде и сравнително големият интерес на съвременните исландци към тяхната стара литература: те са в състояние да четат оригинални текстове от XII и XIII век без никакви помощни пособия...

comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign