Хипохондриците са в състояние да ни разболеят

Може би всички ние поне веднъж в живота си сме се сблъсквали с хора, които постоянно говорят за здравето си и по-конкретно за заболяванията, от които страдат. Те подробно описват всяка своя болежка и страдание, опивайки се в собствения си разказ и потъвайки в самосъжаление. Само час, прекаран в компанията на такъв човек, е достатъчен, за да се почувствате емоционално 'изцедени'.

Ако сте попаднали в този ужасен капан и не можете да прекъснете събеседника си (или по-точно неговата тирада), то ще Ви се наложи да изслушате несекващ поток от думи - какво са казали лекарите; какви нови лекарства поглъща страдалецът; как неговите близки не му обръщат внимание и т.н., и т.н... Монологът е безкраен!

Ако човекът Ви е само познат, Вие знаете, че рано или късно ще се измъкнете от отровната му паяжина, а по-нататък ще направите всичко възможно, за да може пътищата Ви да не се пресекат отново. Но съвсем друг е случаят, ако (х)ипохондрикът Ви е близък, член на семейството например. Не можете да избягате. Какво да сторите?

Психолозите съветват да не противоречите на ипохондрика; да не му задавате допълнителни въпроси, насърчавайки го по този начин да продължи с оплакванията си. Най-доброто решение според специалистите е да превключите вниманието му към други теми, да не вниквате в подробностите от жалбите му и да се преструвате, че нищо, ама абсолютно нищо не разбирате от спецификата на неговото мнимо заболяване. В същото време обаче трябва да се постараете да не прекъсвате речта на ипохондрика с викове, упреци и обвинения в притворство, макар цялото Ви същество 'да крещи' именно за това.

Работата е там, че този човек, дори да е здрав като бик, абсолютно вярва в заболяванията си. И не само вярва, а буквално лелее за тях.

Ако започнете да го уверявате, че той е абсолютно здрав и ще надживее всички близки и далечни роднини, Вие не само, не ще успеете да го разубедите, а тъкмо напротив - ще посеете в съзнанието му още по-голяма паника. Той ще достигне до извода, че никой не се интересува от него, че никой няма да му помогне, че болестта му е нелечима и му предстои да умре в мъчения и самота. Може да Ви се струва като лудост и всъщност сте много близо до истината - ипохондрията е психическо заболяване.

Постарайте се да намерите на мнимия болен интересно занимание - нещо, което ще е в състояние да поглъща цялото му внимание и ще се превърне в негово любимо хоби. Обезателно се възхищавайте на това, което е направил (в случай, разбира се, че сте успели да го 'омагьосате' да твори) и най-добре да е в присъствието И на други хора - близки, роднини, приятели...

Нашите деца, родители и познати често се оплакват от здравето си, опитвайки се да привлекат вниманието ни, за да получат своята порция от любов и топлина, така че постарайте се да ги накарате да се почувстват обичани. НО! Не правете това, след като са започнали да се вайкат, тъй като ще си вкарате автогол. По този начин ще ги насърчите да Ви манипулират още повече.

Постарайте се да не помагате!

Както споменахме по-горе, близките са тези, които страдат най-много от ипохондриците. Обикновено в самото начало те първо се опитват да помогнат, но след дълги и безуспешни опити "излизат от кожата си" и емоционално (а понякога и физически) изоставят "страдалеца", тъй като животът с такъв човек е труден и нещастен. Много често околните започват да възприемат света изцяло в черни краски и се чувстват постоянно изморени.

Ако все пак, след всичко сторено, ипохондрикът продължава с оплакванията си и положението стане наистина нетърпимо, трябва да поискате помощ от специалист. Да, трудно ще е да го заведете на психолог, но можете да опитате да доведете лекаря у дома, под предлог, че е Ваш приятел - 'ей така, просто на гости'. Сложна задача, но не и неизпълнима.
Ако не вземете мерки, имайте предвид, че е повече от възможно "болният" да Ви разболее - нервен срив, истерия и др. са само някои от 'бонусите', които можете да получите.

Какво да направите, ако сте опитали всичко?

Не Ви остават много начини за действие - проявете здравословен егоизъм. По-често прекарвайте далеч от ипохондрика. Старайте се да се обграждате с позитивно настроени хора. Потърсете успокоение в работата си (ако тя Ви доставя удоволствие). Излизайте на разходки сред природата, похапвайте малки количества черен шоколад.
В никакъв случай не прибягвайте до 'помощта' на алкохола, антидепресантите и други "успокоителни" вещества!!!

И не забравяйте английската поговорка:

"Ипохондрикът е човек, който се чувства добре, само когато се чувства зле."

Бъдете разумни и силни! Успех!