Как да отправяме комплименти?

Как се отнасяте към комплиментите? Как ги приемате - като ласкателство или като фалш? А колко често Вие самите говорите приятни неща на околните? И винаги ли комплиментите Ви са уместни? Нека поразнищим тази тема...

Комплиментите невинаги носят приятни емоции. Съществуват няколко начини за правилната им употреба. Правдивите, добри думи, казани искрено, са способни да предразположат човека и да предизвикат неговата симпатия.

Повод за комплимент

Въпреки общоприетото схващане, повод за комплимент могат да бъдат не само достойнствата на човека. Защо за стотен път да казвате на някого едно и също? Че има хубава усмивка, големи, притегателни очи и т.н... Вашата "задача" е не само да подчертаете хубавото, но и да получите желана реакция. Точно в това се състои изкуството да отправяте комплименти. Ако човекът е красив, то той сам си го знае и без Вашата помощ. Надали сте първият/а, който му го казва. Много по-добре ще е да откриете някакъв недостатък във външния вид на "обекта", който го притеснява. Похвалете го, но го направете така, че да не звучи като зле прикрита лъжа! Ако успеете умело, с помощта на думите, да украсите човешките комплекси с диаманти, то всички врати пред Вас са отворени.

Да приведем пример: Жена с голям нос (имайте предвид, че повечето жени си мислят, че носът им е голям). Какво да ѝ кажете? Най-лесно би било следното: "Знаеш ли, че навремето, когато са открили София Лорен са я посъветвали да си направи пластична операция на носа, тъй като според "специалистите" той бил прекалено голям? Тя обаче отказала. Позовала се на принципа - голяма уста, голям нос, големи очи. За целта акцентирала с грим и върху двете - очите и устата... Невинаги недостатъкът е повод за притеснение, а тъкмо напротив. Това е твоята индивидуалност."
Схванахте ли идеята?

Искреност и само искреност!
Комплиментът Ви трябва да прозвучи така, че у човека да не възникне "и грам" съмнение във Вашите благи намерения. Също така, ако Вие самите не вярвате в правдивостта на ласкателството си, то най-добре го запазете за себе си. Лъжата може да бъде определена и доловена (дори интуитивно, което оставя чувство на горчилка) по интонацията на гласа, по погледа, та дори и по езика на тялото. Едни от белезите за искреност са: тялото е леко наклонено напред към събеседника, очите искрят, на устните 'витае' искрена усмивка.
Сами трябва да почувствате, че Ви е приятно да общувате с конкретния човек, благодарение (и въпреки) неговите качества. Накратко - наистина трябва да го харесвате. Само тогава комплиментът Ви ще прозвучи искрено.

Баналностите настрана!

Обикновено на комплимент се отговаря с баналното "Благодаря!". Да, но понякога този отговор не носи добри емоции. Научете се да приемате комплиментите. Усмихнете се, погледнете човека право в очите и му кажете - "Благодаря за милите думи!" На свой ред също можете да отправите приятен комплимент.

Не използвайте клишета! Забравете за "ауу, какви очи"; "очите ти са като две езера" и т.н. Шаблоните звучат фалшиво. Ако все пак много Ви харесват репликите, допълнете ги с още нещо, но лично от Вас. В противен случай, комплиментът Ви ще прозвучи или като плоско ласкателство, или като фалш.

Не използвайте двусмислици! Може с най-добри чувства да сте казали "Ама и ти си ми една умница!", а отсреща да разберат репликите Ви като подигравка. Запомнете, че при различните хора, чувството за хумор също е различно, и си позволявайте подобни закачливи комплименти само пред приятели, които познавате добре.

И последно, но не на последно място - не пропускайте и не пренебрегвайте комплиментите! Винаги, когато имате желание и възможност, зарадвайте някого с добра дума, разбира се, казана от сърце! :)






comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign