Поезия: "Посвещение - на майка ми" от Илко Илиев


Посвещение - на майка ми


Каква си бяла - тъжна и изплакана!
Ти ден след ден - по малко се смаляваш...
И днес усмивката, с която чакаш ме,
угаснала е от прощавания.


Каква си мила - тиха като вечер,
в която неми птици са нощували.
И аз не мога да си спомня вече
кога последно нежно ме целуваше...


Каква си свидна - песенна ми майко,
непобираема си даже в стихове.
Едно човешко и всевечно тайнство,
което няма да изтлее никога!

Илко Илиев

* Картината е на Margaret Kane

comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign