Из историята на 8-ми март. Какво всъщност празнуваме?

Международният ден на жените (International Women's Day) или 8-ми март е световен празник, който се отбелязва в чест на техните достижения в социалната, политическата и икономическата сфера. Достижения, постигнати от жените в миналото, настоящето и които ще бъдат реалност в бъдеще. Празникът се чества във всички страни, влизащи в ООН. В някои държави 8-ми март се отнася към националните празници.

В далечната 1857-ма година, в един обикновен 8-ми март, жените от ню-йоркските обувни и шивашки фабрики излизат на улиците с протест. Те изискват от правителството да съкрати дългия трудов ден и да подобри условията на работа, както и да повиши заплатата им, правейки ги по този начин равноправни с мъжете.
Следва да отбележим, че към 1857 г. господата вече имат организирани свои профсъюзи, които по онова време са направили така, че всички изисквания на трудещите се мъже да бъдат удовлетворени. Жените обаче все още са работели по 16 часа на ден и заплащането на труда им е било значително по-малко.

Към средата на 1857 г. в Ню Йорк започват да се появяват първите синдикати, чиито членове са жени. В допълнение към гореспоменатите изисквания на работничките, комисията се обръща към властите с желание правителството да разреши женската половина на населението да взема участие в изборите наравно с мъжете. С времето подобни профсъюзни организации се появяват практически във всички предприятия в САЩ.

През 1910 г. В Копенхаген се провежда първата Международна конференция, на която са присъствали жени от различни профсъюзни организации. Германката Клара Цеткин, която също била участничка в конференцията, предлага всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Всъщност изборът на Цеткин празникът да е през март си има обяснение. Историците считат, че Клара Цеткин е решила да направи паралел с историята на своя еврейски род. Свързана е с Есфир, жената на персийския цар Ксеркс. Като се възползва от магнетичното си въздействие върху него, тя спасява народа си от изтребление. Не знаейки за нейния произход, той обещава, че ще унищожи всички врагове на юдеите. Така Есфир обръща царския указ против самите перси, които искат да изтребят юдеите. Техният основен палач Аман е ликвидиран с десетимата си синове и всички антисемити. Оттогава се чества 13 адар (началото на март), станал известен като празника Пурим. Той и до днес се съпровожда с маскаради, спектакли и възлияния. Датата не е точно определена, но през 1910-а се пада на 8 март. Оттогава тя става Ден на жената. На следващата година Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион души в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия.

Темата на ООН за Интернационалния ден на жената за 2012 г. е "Повече власт на жените - край на глада и бедността!". 70% от всички хора на Земята, живеещи в крайна бедност са жени, което ги прави изключително удобни за манипулация и издевателства. Финансовата независимост и овластяването на жените е единственият път да се пребори неравенството между половете.
Организацията Оскфам Америка призовава на този ден да почетем всички представителки на нежния пол, които са постигнали нещо в борбата с мизерията.

Международният комитет на Червения кръст призова за повече действия в помощ на майките и съпругите, чиито близки са изчезнали по време на въоръжени конфликти. Мъката от неизвестността по отношение на тяхната съдба пада именно върху нежните женски плещи. В опит да научат нещо повече за изчезналите си близки дамите са изправени пред редица икономически и практически трудности. МКЧК подчертава задължението на страните участнички в конфликта да издирват липсващите и да предоставят информация на семействата им.