История на известни произведения на изкуството: Пабло Пикасо и "Герника"


Още от първите дни на Гражданската война в Испания Пикасо, както и всички прогресивни испански интелектуалци, живеещи във Франция, застава на страната на републиката. Той създава серия графични композиции под заглавие "Сънят и лъжата на генерал Франко" - два големи листа по девет изображения на всеки, а на трети лист отпечатва към тях във факсимиле свое стихотворение. Средствата от разпродажбата на цикъла Пикасо внася във фонда за подпомагане на републиката и само през тази 1937 г. дава 300 000 франка в помощ на републиканците.

Новото републиканско правителство обаче има нужда от по-крупна творческа изява на художника. През същата 1937 г. в Париж ще има световно изложение - първата възможност за младата република да обясни и демонстрира пред цял свят същността на своята идеологическа програма, на своето историческо послание. От 56-годишния Пикасо, по онова време вече художник със световна известност, се очаква да създаде за украсата на павилиона монументална творба с идейно-политическа насоченост. Пикасо дава съгласието си.
На парижката улица "Гранд Огюстен" №7 се намира голямо здание от XVI век, преди Френската революция резиденция на савойския херцог, чийто просторен втори етаж бил използван по-късно за житен склад. След това там започнала да прави репетиции театралната трупа на известния френски режисьор Баро, откъдето помещението получава наименованието "Склад на Баро". През януари 1937 г. този склад наема Пикасо, за да го превърне в ателие, където да започне работа върху монументалната творба. До юли, когато ще бъде откриването на изложението, разполага с повече от шест месеца, а осем метра дългата стена на помещението му позволява да избере достатъчно голям формат за произведението. Липсвал само сюжетът.
Минават февруари, март, започва април, а Пикасо, за най-голямо безпокойство на организаторите, все още не пристъпва към работа, все още не може да намери достатъчно значителен сюжет, позволяващ да разгърне темата в цялата нейна широта и дълбочина на обобщението, което търси. Такъв сюжет му дава самата действителност - Испанската гражданска война, в която на страната на реакцията междувременно са се намесили и фашистките правителства на Германия и Италия.
Столицата на древните баски Герника и Луно е малко градче в Испания без всякакво стратегическо значение, разположено далеч от главните съобщителни артерии. В паметния пролетен следобед на 26 април 1937 г. времето било хубаво (така ще бъде хубаво времето по-късно на 22 юни 1941 г. в Съветския съюз или сутринта на 6 август 1945 г. в Хирошима), освен това било вторник, пазарен ден и имало хора, надошли от съседните села. В 16:40 ч. на този ден немските самолети започнали немотивираната с нищо първа в историята бомбардировка, организирана на принципа "бомбен килим" - първата репетиция за бомбардировките над Ковънтри, Ротердам и Дрезден. В 19:45 ч. Герника била сравнена със земята, по улиците и под развалините останала една трета от населението.
Както разказва Рафаел Алберти, Пикасо никога не бил посещавал Герника, но вестта за злодеянието го разтърсила така, както потресла милиони други прогресивни хора от цял свят, които не били чували даже за съществуването на такова градче. Под страшното впечатление от това събитие, всичко, премислено през последните месеци от художника, изведнъж кристализирало и се оформило с строен художествен замисъл.
Първата скица към картината Пикасо прави само няколко дни по-късно - на първи май. Появяват се конят, бикът и жената, която се подава с лампа в ръка от прозореца вдясно. Още от самото начало раненият кон е централна фигура в композицията. След десет дни художникът опъва в ателието огромно платно с размери 7,80 х 3,50 м. Тъй като височината на помещението била по-малка от три метра, налагало се платното да бъде поставено под наклон назад, така че в горната му част Пиксо трябвало да рисува качен на стълба със специални четки с много дълги дръжки. Междувременно, в процеса на работа художникът прави още 14 етюда за картината и множество скици на отделни фигури и детайли. Интересно е, че всички етюди изобилстват от багри, докато самата творба остава монохромна - един драматичен, изпълнен с напрежение диалог между черното и бялото. Накрая, когато творбата е вече завършена, Пикасо дълго се колебае дали да не внесе един цветен акцент - изрязва от червена хартия една сълза, която мести тук и там по картината в търсене на място, където да я постави. Накрая се отказал, но сълзата прибрал и запазил. Нарекъл я шеговито, а може би и нежно, "потайната сълза".
На 1 август 1937 г., точно два месеца след започването на първата скица, картината заела своето място в испанския павилион и веднага се превърнала в център на ожесточени спорове. До днес за нейната символика и за значението на отделните фигури е изписано безкрайно много, като неведнъж са били правени опити да бъдат търсени и неща, които художникът едва ли е имал намерение да каже. Самият Пикасо нито присъствал на откриването (както и при по-късните си изложби), нито взел някакво становище по многобройните коментари. Чак след 1945 г. той споделил с един журналист: "Стремях се да предам ужаса не на едно конкретно събитие, а на общочовешката трагедия". Затова в тази композиция отсъства (за разлика от "Сънят и лъжата на Франко") образът или символът на агресора. Родена от конкретно събитие, със силата и мащабите на своето обобщение картината се превръща в изобличение и протест не само срещу фашизма, а срещу агресията въобще, срещувсички бъдещи агресори и войни. Тъкмо това е източникът на нейната неповторима действена сила.
След Париж "Герника" на Пикасо заедно с подготвителните скици е показана в Норвегия, която скоро ще изпита върху собствения си гръб гнета на нацизма, а след това в Лондон и в други английски градове, докато достигне Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк, където е от началото на Втората световна война и със съгласието на Пикасо остава временно там.
През всичките тези военни години Пикасо продължава да живее в окупирания от нацистите Париж, в същото това ателие на улица "Гранд Югюстен" №7, въпреки че неведнъж, по един или друг повод го викат или "посещават" гестаповци. Във връзка с "Герника" от това време има една история, разказвана многократно, поради което съществува в редица варианти, но същността е една: нацистки офицер показва на Пикасо репродукция на Герника (или Пикасо му я подава с въпросителен поглед) и офицерът запитва: "Вие ли направихте това?", на което Пикасо отговаря: "Не. Вие!" При всички варианти диалогът е неизменно един и същ, което показва, че е автентичен.
Но какво става с "Герника"? Завещанието на художника гласи: картината да остане в САЩ, докато Испания стане свободна страна. Днес произведението може да бъде видяно в музея Reina Sofia в Мадрид.

comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign