Страстната история на тангото

Аржентинското танго съществува вече повече от век. Заражда се в края на XIX в. в Буенос Айрес (в буквален превод Buenos Aires означава "добри ветрове"), в имигрантските квартали. През този период много млади и силни мъже пристигат в Аржентина от различни страни с надеждата да си намерят работа. Те напускали семействата си и сърцата им били изпълнени с копнеж по родния дом, тъгували за обичните си близки... Именно поради тази причина, за да имат някаква възможност да усетят топлината на любимата женска прегръдка, мъжете измислят танц за двама (партньорите са били само мъже), който по-късно ще бъде наречен 'танго'...


В началото аржентинското танго се състояло от прости стъпки напред-назад, наляво и надясно, и потропване на място. С годините танцът се развивал, в него се добавяли различни елементи, като очо, кръстосване, завъртане. Впоследствие навлизат ганчо, волкади и други сложни, но красиви елементи. Многообразието се дължало на различната националност на имигрантите. Тангото е изградено предимно върху основни стъпки от традиционни немски, испански, африкански и италиански танци.

Първоначално тангото се танцува по улиците в най-бедните квартали, а след това в барове, кафенета, бордеи, игрални зали и публични домове. По-късно се създават специални танцувални клубове, в които чаровни момичета предлагали услугите си за танци и развлечения срещу заплащане.

Трябва да споменем, че в началото на деветнадесети век битовите танци са се изпълнявали така, че партньорите да бъдат един срещу друг, но на известно разстояние. Такива танци обикновено се означавали с термина 'контраданца'. При това, движенията на партньорите по пространството на площадката са били, по някакъв начин, линейни. Контактът между двамата се е ограничавал само до докосване на ръцете и то само в определени моменти от танца.
Съществували и т.нар. 'кръгови танци', при които, както се досещате, движението ставало в кръг.

През колониалните времена "менует" е бил изключително популярен битов танц в Аржентина. Танцът "хабанера", един от предшествениците на тангото, също е бил от типа 'контраданца'. Има твърдения, че самата дума 'контраданца' произлиза от английски - "country dance" (или 'селски танц'), трансформирана във френското 'контредансе', и в италианското 'контраданца'. Моцарт и Бетовен са писали 'контреданце' (нем.)
По-късно Виенският валс и кадрилата изместват контраданца от балните зали.

Виенският валс е бил първият в света танц, който позволявал по-близка позиция на партньорите, а полката става вторият танц в Европа, използващ 'скандалния нов способ'. В европейското общество съществували противоречиви мнения по отношение считания за аморален начин на танцуване и хората пренесли тези становища, когато емигрирали в Аржентина.

Някъде около 1850-та година, когато Парижката опера преживява тежки икономически времена, нейният директор е осенен от дръзката хрумка да включи Виенски валс в някои от постановките, в качеството на експеримент. Идеята имала небивал успех и любопитната публика отново започнала да препълва театъра. Париж, като център на изкуството и изискания вкус, постепенно налага 'танца на близките обятия' като приемлив за останалата част от света.

Защо Ви разказахме всичко това? Защото именно този исторически контекст ни е нужен, за да разгледаме мястото на тангото по време на неговото възникване, и в последващия период 1880-1910 г., а така също и да си отговорим на въпроса защо първоначално мъжете са били принудени да танцуват с други мъже.

Както споменахме в началото, тангото възниква в покрайнините на Буенос Айрес, в баровете, бордеите, игралните клубове, където самотни мъже, в желанието си за 'романтична близост', се отдавали на прегръдките на жени със съмнителна репутация, и изпробвали движенията на нови танци - милонга и танго. Лесно е да се досетим, че в подобни места, и в предвид обстоятелствата, всякакви експерименти с танцувалните движения са били приемливи, без да се обръща внимание на добрия или лошия вкус, двусмислеността или дори откровената непристойност.
Но все пак, да си спомним, че в тези времена, дори само танцът, при който ръката на партньорката леко докосвала раменете на мъжа, е бил считан за прекален, а изведнъж се появява танц, в който телата са в едно! Горещи прегръдки, буза до буза, гръд до гръд, кръстосани крака, флиртуващи погледи, страстни захвати... Текстовете към музиката били не по-малко скандални. Изначалните теми често изобилствали от намеци за секс и еротика. Когато тангото става социално приемливо, танцът и неговата лирика са били изчистени или напълно променени. Някои от оригиналните елементи все още присъстват, макар и да са загубили първоначалното си значение. Например, името на едно най-известните танга "Ел Чокло" (кочан царевица) е имало фалически смисъл...

Бандонеон - традиционен
музикален инструмент за
изпълнението на танго
Благопристойните семейства и дамите с добра репутация по никакъв начин не били склонни да участват в 'скверните' танцувални действия, а на жените в бордеите трябвало да се плати... Ето защо, ако мъжът желаел да потанцува танго, на него му оставала само една възможност за партньор - друг мъж...
Имигрантите се събирали заедно да се забавляват, да практикуват и импровизират в тангото, създавайки нови движения и стъпки. Този техен подход спомогнал за бързото развитие на танца.

Тогава (а и сега) да бъдеш добър танцьор значително увеличавало шансовете за привличане на  женското внимание. Мъжете практикували в своята среда тангото, за да могат впоследствие да удивят и възхитят дамите, както и да предизвикат завист у съперниците си. Еднополовият им  'тренировъчен' танц нямал нищо общо с хомосексуализма.

Следващият етап от нашата повест ни отвежда до "el patio de los conventillos" -  комуналните общежития. Тези сгради давали покрив на хиляди бедни имигранти от цяла Европа (най-вече от Италия и Испания) и вътрешността на Аржентина. Зданията представлявали открити пространства, заобиколени от всички страни с малки стаи и кухни. По правило баните били с общо ползване.
Нужни били години, за да може тангото да се разпространи в тези комунални жилища, тъй като обитателите им били предимно благопристойни хора, които нямали желание семействата им да бъдат изложени на въздействието от греховната музика и скверния танц. Съботните вечери и неделните дни били посветени на празненства - сватби, рождени дни, кръщенета... Именно в такива случаи, малко по малко, все някой се обръщал с молба към музикантите да засвирят танго, след което единици от хората танцували, но изчиствайки тангото от неприлични движения. Тези опростени вариации се наричали 'кортес' и 'кебрадас', и в самото начало към тях също било подхождано с резерви и неприязън, но по-късно са широко разпространени и добре приети.

Още повече време било нужно, за да може тангото да навлезе в жилищата на средната и висшата класа. Юношите от такива семейства имали навик да посещават предградията в търсене на емоции и приключения. Завръщали се развълнувани от своите преживявания... В началото започнали да обучават в необичайния нов танц сестрите си и съседските момичета, но не в страстния оригинален облик на тангото, а в неговия значително по-изчистен и 'скромен' вариант.

Ако обърнем внимание на факта, че Enrique Saborido продава около сто хиляди екземпляра на своето танго 'Yo Soy La Morocha' (Аз съм брюнетката) само за първите няколко месеца от 1906 г., то можем да се досетим, че тангото, макар и все още считано за греховно, се е изпълнявало и харесвало много повече, отколкото официално е било признавано.

Малко по-късно, певицата Флора Родригес записва "La Morocha". Първо на цилиндър, след това на плоча, а така също и на ролки перфорирана хартия за пианола. Текстът на "La Morocha" бил достатъчно невинен и лесен за възприемане.
Лека-полека танцът излязъл от вътрешните дворове на аржентинските домове...

Въпреки това, по същество тангото си останало срамна, греховна стихия, на която хората тайно се отдавали. Политиците, както десните, така и левите, го отричали и проклинали. Не искали новата нация да бъде асоциирана с подобен "проститутски" танц. Как тогава тангото е достигнало до Европа? Това е друга история...

През периода 1880-1930 година Аржентина се развивала изключително бързо. Целият Буенос Айрес бил преустроен. Старият, колониален, испански град с едноетажни здания и тесни улици е префасониран в мегаполис с широки булеварди, прекрасни паркове и сгради, построени в стила на френската и италианска архитектура.
Страната става една от десетте най-богати нации в света и заема тази позиция до началото на 50-те години, когато започва икономически упадък... Ситуация, която продължава в следващите 30 години (до 1985 г., когато световни авторитети определят, че "Аржентина е добре развиваща се държава с пазарна икономика").

По време на периода на бързо развитие, най-богатите аржентинци имали навика да пътуват в Европа най-малко веднъж годишно. Те притежавали големи къщи в Париж или Лондон. Приемите им редовно се посещавали от аристократи, известни и знатни личности. Французите въвеждат в обръщение фразата "той е богат, като аржентинец". Децата на богаташите оставали в Европа, за да се учат. Именно те запознали парижкото общество с аржентинското танго. "Греховният танц" бързо се превърнал във всеобщо увлечение.

Масово започват да се организират вечеринки с участието на оркестри от Аржентина, откриват се школи по танго и милонга. Женската мода се видоизменя, за да може да се адаптира към движенията на танца. Твърде обемистите рокли, типични за онова време, са заменени от тоалети с много по-лека структура и свободна кройка.
Един от известните модни дизайнери разполагал със значително количество плат в оранжево-червен цвят. Хрумва му блестящата идея да даде име на текстила, 'кръщавайки' го "Оранжево танго" (което пък ни дава обяснение защо модерният цвят за 2012 г. се нарича Tangerine Tango и защо традиционно свързваме тангото с ярка червена рокля). Материалът тутакси бил разпродаден и на стилиста е поръчана нова партида... Тангото става танцът на деня! От Париж, то веднага се разпространява и в други големи столици: Лондон, Рим, Берлин и най-накрая - в Ню Йорк. След това тангото се завръща в Буенос Айрес, но вече "облечено в смокинг и елегантна рокля"... Посрещат го като най-любимо дете... Каква промяна!

Етимология на тангото

"Милонга", по мнението на Хосе Гобело (основател на Academy of Lunfardo, считан за авторитет на тема танго), произлиза от африканския диалект Куимбунда, и е използвана за определяне множествена форма на думата 'мулонга'. На този език 'мулонга' означава 'дума'.
През 1872 г., когато Хосе Ернандес публикува своята най-известна книга "Мартин Фиеро" (в която, в стихове, описва живота на 'гаучо' - аржентински каубой), терминът милонга придобива смисъла на някакво мероприятие, където може да се потанцува.
Десетилетие по-късно Вентура пише: "В покрайнините на града милонга е толкова добре приета, че се танцува по всички празници и поводи, на които хората се събират."

В наши дни милонга има няколко значения: стил музика; танц; обществено място за танци...

Що се отнася за произхода на термина 'танго', тук няма единодушно мнение. Когато се обърнем към предисторията на думата, всичко е обвито в гъста мъгла...
Думата "танго" се появява много по-рано от танца, носещ това име. За първи път е употребена извън пределите на Аржентина, на един от Канарските острови, и в някои части на Америка, със значението "събиране на чернокожи, които танцуват, свирят на барабани; а така също, африканското название на барабан". В речник на Испанската Кралска Академия, издание от 1899 г., тангото се определя като: "весел танц на негрите или ниските слоеве на обществото в Америка", а така също и с второ значение: "музика към този танц". Тук следва да напомним, че за испанския свят, Америка се явява цял континент, а не само САЩ. В дадения случай, определенията в речника препращат към испанската част на Америка, без САЩ и Канада.

Музикалният историк Карлос Вега обяснява, че в Мексико, още през XVIII век, съществувал танц, наречен танго. Той се изпълнявал от един човек или от партньори, но по отделно, а не като двойка.

Отново в речника на Испанската Кралска Академия, но в издание от 1925 г., тангото се определя като "Танц на висшето общество, въведен в Америка през началото на века". Още един път тангото изминава пътя от низшите слоеве до висшето общество. Речникът включва още две значения : "музика за този танц", а така също "хондураски барабан". И само в изданието от 1984 г. думата танго е определена като аржентински танц.

Трябва да отбележим, че африканският произход на думата е приеман от редица ерудирани изследователи, като например - Рикардо Родригес, който изучавал езика на робите, изселени в Аржентина. Това били племена от Конго, Гвинейския залив и Южен Судан. С думата 'танго' се обозначавало 'закрито пространство', 'кръг', 'частен дом или помещение, входът към което е с покана'. Търговците на роби наричали 'танго' тези места, в които чернокожите слуги били държани. Местата, където били продавани, също получили това название. В тази насока темата може да бъде и по-подробно разгледана, но се боим да не Ви отегчим...
Накратко, най-вероятният първоначален смисъл на думата 'танго' е - закрито пространство, където негрите се събирали да танцуват, а по-късно така бил наречен и превърналия се в легенда танц.

comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign