Дребнобуржоазният градски интериор в България - до 40-те години на ХХ век

До 40-те години на ХХ век градовете у нас са малки. Населени са най-вече със занаятчии, чиновници и дребни търговци. Улиците им са покрити с тревясал, излъскан от каруците и файтоните калдъръм. Ежедневието на хората е откъснато от земята, но неделната им почивка е свързана с обработката на малко лозе или градина. Само в по-големите градове има жилища, на които липсва връзката със земята, но и тук подходът към житейските проблеми е почти еднакъв.Градовете са потънали в тишина. Тя се нарушава само от ударите на градския часовник, църковната камбана и сантименталните танга, щедро разливани в събота вечер от грамофона на местната бирария. Годините са дълги. Бавният им ритъм се отмерва главно от преживяванията, свързани със сватбите, кръщенетата и погребенията; между малкия и големия панаир. Формулата на добрия характер е точно установена и поведението на всеки непрекъснато се контролира от доброволната бдителност на другите. На почит са чистотата на чувствата, честността, спестовността, спретнатостта и най-вече трудолюбието, в преценките за което не съществуват компромиси.

Малък свят, вглъбен в ежедневните си грижи, затворен в рамките на личните познанства, едва ли не канонично нивелиран от непоколебимите правила на дребнобуржоазните нрави. Издържан стил в неговите обгърнати със сигурност, удобство и чувство за собственост интериори няма. Но в тях има нещо с не по-малка значимост - безкористният стремеж на хората да съчетаят красотата с неповторимото настроение на своя живот и запомнящият се образ на една обстановка, напълно лишена от тържествените празнословия на самоцелно разкрасяваните форми.
Основно жилище е еднофамилната къща. Тя е измазана отвън с плитко профилирана мазилка, която понякога се сили да напомня някой голям стил, но винаги е тясно обвързана с разумна пресметливост. Броят на стаите в жилищата е различен. В тях винаги се влиза от коридора и при възможност те са свързани помежду си с обикновени врати.
Стаите са правоъгълни, малки, строени с мечта за по-голяма височина. Рядко, по подражание на някаква мода, към тях има еркери или ниши за вградени мебели. Всяка стая е с два или повече извисени прозорци, разположени на една или две съседни стени. Стените са оцветени с постна боя в пастелни тонове и често по тях с бояджийски валяк са нанесени шарки, имитиращи тапети. Таваните обикновено са варосани, бели и "обърнати", така че да обхващат и горния край на стените. Повечето от вратите са неостъклени и разчленени с масивни дървени табли. Само в по-богатите семейства са отдавали предпочитанията си на врати, остъклени с релефни стъкла. Както вратите, така и прозорците са с опростени профили - далечен спомен от Ренесанса. Дървените им части са покрити със светла блажна боя или са напоени с безир, за да се запази светлокафявият цвят на потъмнялата от времето дървесина. Подовете са винаги старателно измити иглолистни дъски, по-късно навлиза паркетът.

Мебелите са разнородни: ренесансови ракли с полукръгли капаци, вити "виенски" столове, "английски" железни легла, ламаринени легла с месингова украса и изрисувани по таблите мечтателно-меланхолични сцени и напомнящи формите бидермайер, дървени маси, шкафове, гардероби, цветарници, етажерки и други. Шкафовете са с конструкция от рамки и табли, изпълнени от масивен иглолистен, буков или друг дървен материал. Цоклите и плотовете са издадени встрани и завършват с прости ренесансови профили. Седалките на столовете понякога са изплетени от естествени материали и са покрити с възглавнички. Тапицираните мебели, облечени с тежки дамаски и обилно декорирани с шнурове и ресни, се срещат почти само в гостните стаи. Техни главни представители са кушетките с характерната извита възглавница, диваните с висок гръб, комбиниран с огледала, картини, шкафчета и струговани декоративни елементи, отоманките, шезлонгите и креслата с видима дървена конструкция. По-рядко, и то в края на периода, по-богатите интериори се обзавеждат с фотьойли и разтегателни канапета с подчертано масивни, представителни форми. Успоредно с тях се разпространяват и мебелите, облицовани с орехови или екзотични фурнири. Техните форми са пряко свързани със сложните занаятчийски вариации на стиловото направление модерн - надробени обеми и сложни праволинейни или криволинейни очертания.

Вещите в интериора са еклектично многообразни. Черги и килими, бакърени и стъклени съдове, дървени и сребърни прибори, покривки с ресни и драперии от тежка дамаска или плюш, тюлени завеси и памучни кувертюри, порцеланови и глинени стауетки и вази, дебели огледала със сложни рамки и забити в стената хартиени календари. На особена почит са семейните снимки, романтичните пейзажи с екзотични залези и лунни долини и дребните декоративни фигурки с мелодраматичен характер. Саморъчните плетива и дантели са навсякъде. Жените обикновено са домакини и личното ръкоделно творчество се отчита като основен критерий за тяхната къщовност. Затова и интериорът е препълнен с бродирани възглавнички, плетени кувертюри, килимчета, покривки, лампиони от плат и неизбежните "миля" (плетени на една кука дантели), върху които се поставя всеки декоративен предмет.

Украсата на мебелите и предметите е заимствана от всички познати стилове. Промишлените вещи най-често са украсени в духа на западната еклектика от началото на века. Личното ръкоделно творчество е с национални или сецесионови мотиви. Интарзиите от фурнир са романтични или в "шпиц", а месинговите панти и дръжки на мебелите включват мотиви от почти всички познати стилове. Изобилстват картините с поставени в кошници цветя, обветрени голи клони, плачещи върби, приведени стебла и идилични лунни нощи. Подобни теми са вплетени и в стилизираните мотиви на бродериите, причудливите очертания на интарзиите, рисунките върху таблите на ламаринените легла и нишките на дамаските и дантелите. Но целият този конгломерат от форми притежава нещо общо; това е разнородността на обемите, безкрайното многообразие на формите и най-вече ароматът на неподражаем личен вкус.

Интериорът на кухнята-столова е непретенциозен. Обикновено той се изгражда от кухненски бюфет, маса и столове, неизбежното легло или диван (в по-луксозните къщи дори канапе), готварска печка за твърдо гориво, календар и непретенциозни картини. Непретенциозни са и спалните, обзаведени с високи легла, гардероби и сложно разпределени нощни шкафчета. В повечето жилища те включват в ансамбъла си и част от представителните вещи на дома, като служат и за посрещане на гости. "Големият" интериор е в гостната стая, на която отдават голямо значение държащите на своя престиж семейства. Тя е винаги с централно разположена маса, надвиснала над нея лампа, цветарници, по-често черги, отколкото килими, множество дребни украшения, картини, тежки албуми със семейни снимки, масивни корнизи и плътни завеси с ресни, които я държат в постоянен полумрак. Цветовете са наситени, но пастелни. Съчетани с масивността на вещите, те създават чувство за тежест и достойнство.

Интериорът е характерен най-вече с раздробеността си. Тя се предопределя още от разпокъсаността на прозорците и вратите, които често са в средата на всяка стена. Допълва се от удребнените обеми на разположените между тях мебели. Подсилва се от многообразието на декоративните вещи, тъкани и плетива. Достига своята кулминация в необхватната плетеница на декоративните мотиви. В този интериор е вложено всичко, което се харесва на обитателите, и е съчетано с оглед на личния му вкус. И точно от това съчетание на форми, неподчинено на заучени правила и норми, идва неповторимостта на неговото настроение. И именно поради тази причина е изключително трудно, дори невъзможно, да се говори за точно определен стил.

Всъщност българският градски интериор от средата на първата половина на ХХ век няма претенции за приобщаване към някой голям стил. Той е материалното обкръжение на един малък, самоуверен, топъл и сърдечен свят. Между еклектичния набор от форми и душевния мит на хората цари пълно единство. И единият, и другият са смесица от древни традиции и непълни представи за истинска съвременност, от трезво осъзнавана практичност и неизчерпаема сантименталност.

Това са интериори на малките хора от една междинна епоха, пълна с трагична неувереност и осеяна с покълващите семена на новото. Хора, почти винаги затворени в тесните рамки на личното си доволство и стремежи. Хора, изпълнени с почти груб материализъм, старателно замаскиран под прозрачното було на общественото приличие. Хора, за които големият свят е подчертано по-малък от света на ежедневните им навици. Реалисти със сантиментални души, търсещи отдих в тресавището на неизживяната меланхолия, която вместо дълбока скръб им навява само носталгия по смътните спомени за сенките на неизплаканите сълзи.
Съчетани с носталгичните видения на сантименталната лирика, със замечтано влюбените погледи, с такта на преливащите от копнеж танга, с вкуса на домашните сладка и с тъгата по неизживяното от старите градски песни, интериорите от този период винаги ни водят до спомена за "доброто старо време".

И някои мебели от периода:




На горната снимка виждате бюфет от 30-те години в 'немски' стил, а по-долу в стил 'прованс'. Бюфетите са изключително популярни във всеки дом от този период.

Още една типична вещ:

А сега да разгледаме някои реставрирани помещения в стил 30-те, 40-те години:

На горната снимка виждате писалище в класически стил и стол 'ар деко'. Подът е запазен, но в помещението е внесена светлина. Премахнати са тежките завеси и пепелявите пастелни тонове.

Още една реновация. Дизайнерите тук са се придържали максимално към интериорния стил, характерен за периода. Топлота е внесена посредством яркия оранжев цвят на стените - нетипичен за 30-те и 40-те години.


Какво е променено тук? Дъсченият под е боядисан в бяло, застлан е частично с рогозка.


Паркетът е заменен с гранитогрес, внесени са елементи от викторианската епоха.
В богатите семейства от 30-те и 40-те години особено популярни са били спалните с изрисувани табли - най-често това са били цветя.


Опитайте се да си представите горния интериор, без ярката светлина и белия цвят на стените. Заменете ги мислено с тежки завеси с ресни и зеленикави тапети или боя. Постелете масата с мильо - ще получите типичен интериор от 30-те години.

Къде може би ще ви бъде интересно да надникнете:

http://www.lostbulgaria.com

http://stara-sofia.blogspot.com

* Текстът в статията е от личните ми записки. Набирала съм го на машина отнякъде, но за съжаление нямам никакъв спомен от къде. Претърпя лека редакция. :)

comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign