Цветята у дома: Стрелиция (Strelitzia)
градина, декоративни, отглеждане, растения, стрелиция, цветя, flowers1, streliciq, Strelitzia 8:28 ч.
Цветовете на това стайно цвете са кацнали като "райски птици" върху големи, вечнозелени листа. Стрелицията наподобява банана, на когото не отстъпва по декоративност, но е по-издържлива от него.
В рода има 5 вида, които са естевено разпространени в Южна Америка. Това са вечнозелени тревисти многогодишни растения. Поради изключителната декоративност на цвета, почти всички представители на рода, особено 3 вида, които се култивират за рязан цвят. Това са:
Strelitzia reginae - кралска стрелиция. От силно скъсеното стъбло излизат на дълги дръжки (60-90 см) продълговато-елиптични, дълги до 45 см и широки до 19 см, кожести, тъмнозелени листа. Височината на растението доситга 1-2 м. Цветоносът излиза от пазвата на листа и завършва със зелено с червени жилки покривало, от което излизат 6 венчелистчета, разположени в два кръга и с различна багра - оранжева и тъмносиня. Цветовете нямат аромат, но ярката багра и изобилието на нектар привлича птиците към цветовете, които имат специални приспособления за опрашване. Две сраснали венчелистчета образуват своеобразен стреловидно заострен орган, по дължината на който са разположени 5 плътно прилепнали, дълги тичинки. Птицата, кацайки на края на стрелата, предизвиква освобождаване на тичинките, които "катапултират" прашниците и прашецът полепва по гърдите на птицата. Когато птицата посети следващия цвят, прашецът попада върху близалцето и така осъществява опрашването.
Кралската стрелиция цъфти от февруари до септември. Размножава се със семена, разделяне на растенията и чрез отделяне на странични издънки.
Растенията, получени чрез семена, започват да цъфтут на третата или четвъртатат година. Доколкото този е основният вид за промишлена култура и се размножава със семена, за получаването на такива е необходимо изкуствено опрашване.
Strelitzia alba(S.augusta) - бяла стрелиция с вдървена долна част. Листата са елиптични до 1 м дълги, светлозелени. Цветовете са бели с пурпурно покривало. Цъфте от януари до март.
Strelitzia nicolai е популярно листодекоративно растение, използвано за рязан цвят. Растението е високо 3-5 м, с вдървен ствол. Външните венчелистчета са бели, вътрешните - сини. Размножаване чрез разделяне се извършва след цъфтежа.
Последните два вида започват да цъфтят на шестата до осмата година след засяване на семената.
Грижи
За да се стимулира залагането на цветни пъпки (което ще доведе до добър цъфтеж през следващата година), през есента на растението се осигурява покой като температурата се снижава до 14-16 градуса. От януари температурите постепенно се повишават до 22 градуса. Ако това не се направи, периодът на цъфтеж е през цялата година, но е неравномерен.
Стрелицията изисква ярко осветено място, защитено от пряко слънчево огряване и течения. Оптимални зимни температури са 13-15 градуса. Полива се обилно през лятото и оскъдно през зимата, като не се оставя почвата да изсъхне. От април до август се подхранва на всеки две седмици.
В рода има 5 вида, които са естевено разпространени в Южна Америка. Това са вечнозелени тревисти многогодишни растения. Поради изключителната декоративност на цвета, почти всички представители на рода, особено 3 вида, които се култивират за рязан цвят. Това са:
Strelitzia reginae - кралска стрелиция. От силно скъсеното стъбло излизат на дълги дръжки (60-90 см) продълговато-елиптични, дълги до 45 см и широки до 19 см, кожести, тъмнозелени листа. Височината на растението доситга 1-2 м. Цветоносът излиза от пазвата на листа и завършва със зелено с червени жилки покривало, от което излизат 6 венчелистчета, разположени в два кръга и с различна багра - оранжева и тъмносиня. Цветовете нямат аромат, но ярката багра и изобилието на нектар привлича птиците към цветовете, които имат специални приспособления за опрашване. Две сраснали венчелистчета образуват своеобразен стреловидно заострен орган, по дължината на който са разположени 5 плътно прилепнали, дълги тичинки. Птицата, кацайки на края на стрелата, предизвиква освобождаване на тичинките, които "катапултират" прашниците и прашецът полепва по гърдите на птицата. Когато птицата посети следващия цвят, прашецът попада върху близалцето и така осъществява опрашването.
Кралската стрелиция цъфти от февруари до септември. Размножава се със семена, разделяне на растенията и чрез отделяне на странични издънки.
Растенията, получени чрез семена, започват да цъфтут на третата или четвъртатат година. Доколкото този е основният вид за промишлена култура и се размножава със семена, за получаването на такива е необходимо изкуствено опрашване.
Strelitzia alba(S.augusta) - бяла стрелиция с вдървена долна част. Листата са елиптични до 1 м дълги, светлозелени. Цветовете са бели с пурпурно покривало. Цъфте от януари до март.
Strelitzia nicolai е популярно листодекоративно растение, използвано за рязан цвят. Растението е високо 3-5 м, с вдървен ствол. Външните венчелистчета са бели, вътрешните - сини. Размножаване чрез разделяне се извършва след цъфтежа.
Последните два вида започват да цъфтят на шестата до осмата година след засяване на семената.
Грижи
За да се стимулира залагането на цветни пъпки (което ще доведе до добър цъфтеж през следващата година), през есента на растението се осигурява покой като температурата се снижава до 14-16 градуса. От януари температурите постепенно се повишават до 22 градуса. Ако това не се направи, периодът на цъфтеж е през цялата година, но е неравномерен.
Стрелицията изисква ярко осветено място, защитено от пряко слънчево огряване и течения. Оптимални зимни температури са 13-15 градуса. Полива се обилно през лятото и оскъдно през зимата, като не се оставя почвата да изсъхне. От април до август се подхранва на всеки две седмици.