Килимът - как да го избираме и поддържаме?


Като важна част от добрия интериор, килимът изисква повече внимание и достатъчно грижи, за да присъства по-дълго и естетически в него. Към постелките за дома не трябва да се подхожда лекомислено още при покупката им. Вярно е, че те могат да се сменят по-често. но правилно избраният килим придава нужната заършеност на цялостния дизайн на жилището, може понякога да запълно пространството по-успешно и от мебел. Обратният случай - обзаведено помещение с гол под е почти недопустимо, освен във входни или трапезарни части. Как да избираме килим, така че да не съжаляваме после, защото "евтиното винаги излиза скъпо"? Как да поддържаме килимите - за да намерите отговор на тези въпроси, отделете време да прочетете настоящата статия.

Естествен или изкуствен

Вълненият килим е безспорният лидер в класацията от древността и до днес - само той изглежда добре и след 10-15 години, а ако е достатъчно добре съхраняван, може да се ползва дори след век. Вълната е най-подходящият материал заради своите проверени от времето качества - естествена нишка, която не задържа статично електричество, и при 2-сантиметрова дебелина е абсолютен топлоизолатор. Вълната освен това съдържа и естествената мазнина ланолин, която задържа праха на повърхността и по-лесно се почиства. Тази нишка е с най-дълги влакна, което я прави здрава и устойчива на всякаква обработка. Цветовете на вълнения килим са най-устойчиви на слънчевата светлина и на пране. Коприната например много по-бързо избелява на слънце, а памукът - при многократно пране.
Разбира се, не са за подценяване и другите естествени материали - коприната, памукът, ютата и конопът, които напоследък все повече се налагат. Но коприната е твърде скъпа и капризна суровина, подходяща предимно за места с постоянно горещ климат. Постелките от юта и коноп са също естествени и екологични, но доста по-трудни за поддържане. Те са предназначени за специфичен интериор, подчинен на определени принципи на минимализма или на модния днес източен стил.

Как се разпознава качествената постелка?

Вълненият килим се отличава с плътността и остротата на нишката. Ако се опитат да Ви продадат килим от пан за вълнен, лесно ще уловите измамата, като опипате повърхността - панът е по-мек, по-лесно поляга, докато вълнената нишка остава права. И още един характерен момент - вълненият килим никога не е в ярки, чисти тонове, защото естествената нишка, която не е идеално бяла, променя малко цветовете, превръщайки ги в сложни - червеното например е керемидено. Ако все пак предпочетете постелка от изкуствени влакна, добре е да се съобразите с някои неща.
Задължително изисквайте тя да е тъкана, а не лепена, каквито са най-евтините мокети. Лепената върху някаква основа нишка много лесно се разплита. Това може да установите като се вгледате в структурата на материята - ако нишката е единична и равна, значи е лепен, ако е вързана на клуб-тъкан. Мокетите на завода в Сливен, които са най-масово разпространените у нас, се произвеждат на станове и са сравнително  здрави. Добре е изкуствената постелка поне да е от пан, а не от полипропилен, който лесно се разпознава по лъскавината и остротата на нишката. За предпочитане са едноцветните изкуствени килими, макар че щампираните са по-ефектни, защото щампата се поставя отгоре механично и бързо се износва. И още нещо - колкото и да се стараят производителите да подобрят качествата на тези постелки, добре е да се знае, че антистатична изкуствена нишканяма - всички допълнителни обработки в тази посока с времето изчезват. Донякъде статичното електричество се омекотява от гумената основа и затова тя е по-добрият вариант за изкуствените постелки. При избора не е излишно да се следи и за обточващия кант - доброто поръбване е гаранция за високо качество и издръжливост на самия килим.

Съвети за дълъг живот:

* Вълнените килими не трябва да се перат в препарати, съдържащи избелващи елементи, каквито са повечето съвременни прахове. Най-подходящи са специалните перилни средства за вълнен текстил. Прането трябва да е в хладка вода, за да не се степва нишката и да не избеляват цветовете. Препоръчително е и изплакването с разтвор от 1 с.л. оцет или лимон в 2 л вода - така се освежават цветовете и се придава лъскавина на килима. Килими с дебелина над 1 см не бива да се перат на течаща вода, защото много трудно съхнат - за тях най-добри са уредите, които перат на място и извличат влагата от дълбочина.

* Килимите тип "персийски" и "ръчен тофтинг" (т.е. не са гладки) отделят естествен мъх, който всъщност е най-добрата гаранция, че е използван естествен материал. Този процес е неизбежен, при който вълната се освобождава от част от нишките, за да останат само най-здравите и дългите влакна. нужно е търпение, за да изглеждат с времето вълнените килими все по-добре.

* Изкуствените постелки също не е добре да се перат с избелващи прахове, които променят тоновете. Винаги за предпочитане са препаратите, специално предназначени за определени тъкани, има концентрати на западни фирми, които покриват с пяна килима и когато след известно време тя се обере с прахосмукачка, килимът вече е чист. Старите изпитани средства като амоняк, лимон, оцет също освежават добре не много замърсени постелки.

comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign