Трудното изкуство, наречено прошка


"Нима такова нещо може да се прости?", възкликвате Вие с глас, пропит с мъка и гняв. Всъщност кой човек не е бил обиждан? И кой не е обиждал другите? Само че едни успяват да намерят в себе си достатъчно душевни сили и да простят, а други не са в състояние да извършат подобна героична постъпка. Именно героична - как иначе да наречем способността да пренебрегнеш собствените си амбиции и гордост?

Казват, че умението ни е дадено от Господа, но да простим или не, колко пъти и на кого - всичко това решаваме единствено и само ние. Християнската прошка не зависи от никакви условия, тя се прави от чувства на абсолютна любов към ближния и е своего рода императив, норма на поведение на вярващия човек, за когото да се разсърди на някого означава да прояви егоизъм.
От философска гледна точка пък става въпрос за акт на милосърдие и едва ли не на вътрешно освобождение. Да не простиш - дори на убиец, значи да си направиш погрешен извод за непреодолимостта на злото само на основание нечии особено жестоки деяния. С други думи, прошка не бива да се отказва на никого, каквото и да е направил. Но как да овладеем това ужасно трудно изкуство?

Прости, за да ти простят

"Опрощението - това е цветният прашец, оставен от теменужката върху обувките на човека, който неволно я е стъпкал." Марк Твен

Да зачеркнеш стария дълг на приятелката си, да извиниш няколкото чаши бира в повече на съпруга си, да опростиш "неправилното" възпитание на внуците на свекърва си, ненавреме свършената работа - на колегите. Трудно или не, Вие правите всичко това, след което отново започвате да вярвате в идеалните отношения с хората.
Съвсем по друг начин стоят нещата, щом възникне ситуация, която не можете да приемете - тогава прощавате с разума, но не и със сърцето си и изведнъж ставате неспособни да проявите елементарно съчувствие към себеподобните (въпреки че продължавате да съжалявате гладните кучета). Във всичко виждате коварен замисъл, както и желание да бъдете наранени завинаги. Но не се избавяте от тежкия камък на обидата, страхувайк исе, че ако го изпуснете, ще си навлечете нови неприятности. Казано с други думи, Вашето доверие е изчерпано.
А колко Ви се иска да поставите на мястото му този, който Ви е обидил, и буквално да го "размажете". Затова на извиненията отвръщате с още по-големи обиди и едва тогава чувствате удовлетворение. Защо се измъчвате, вместо да простите веднъж завинаги и да забравите? Ами защото не умеете да изразявате правилно гнева си: или изпадате в истерия, или страдате, без да предприемате каквото и да било.
Всъщност, когато преглъщате обидата заради страха да не бъдете отхвърлени, Вие ставате пленници на хронично лошото настроение, на подозрителността, на желанието да си отмъстите коварно, и разбира се, на тежките душевни мъки. А околните, възползвайки се от своята безнаказаност, продължават да злоупотребяват с Вашата свобода, любов, добросърдечност. Казано накратко, използват Ви най-безсъвестно. Има ли изход?Да-от Вас се иска да започнете давате външен израз на емоциите си, тоест да кажете ясно какво Ви е причинило болка и как не бива да се постъпва с Вас в бъдеще. И така сами да определите границите, които другите не бива да пристъпват. В крайна сметка изборът е само Ваш - да се съгласите на компромис и да простите, или да останете звинаги с огромна болка в сърцето. Признаването на собствените грешки също не е лесно - няма съмнение, че трудно намирате думи, за да изясните случилото се. Освен това сте наясно: ответната реакция е непредсказуема. В подобни моменти е много важно да осъзнаете, че молите за прошка не само заради този, когото сте огорчили, но и заради себе си, че имате шанс да обясните личните си мотиви, да представите ситуацията от Ваша гледна точка и, разбира се, да признаете вината си. Пренебрегвайки собствения си егоизъм, Вие показвате, че сте готови за сериозни отношения, предполагащи честност, и демонстрирате не слабост, а обратното - мъдрост и решителност.

* Съветите на психолога:
Прошката и молбата за прошка винаги изисикват работа над себе си и не малки усилия. Затова, преди да кажете или направите каквото и да било, се замислете за секунда - как бихте искали да с еотнасят към Вас в подобна ситуация.
Според най-нови изследвания на американски учени своевременното произнасяне на думичките "прощавам ти" не само укрепва приятелството и взаимоотношенията, но и подобрява здравето. Оказва се, че след като простят на обидилите ги хора, 87% от участниците в експеримента, проведен от Центъра по психология към Станфордския университет, започват да изпитват много по-малко симптоми на стреса от обичайното. Нашите мисли очевидно са свързани директно със самочувствието, ето защо, когато се сърдим на някого и го мразим, ние буквално отравяме организма си, като го обременяваме с цял куп хронични заболявания.

Змия в пазвата

"Бог ще ми прости, това е неговата специалност" Хайнрих Хайне

Ние наказваме себе си много по-жестоко, отколкото могат да направят това враговете ни. Дали си струва? И какъв е смисълът цял живот да се упрекваме - за изневярата, пропуснатия шанс или възникналата някога съдбовна ситуация, която не сме отчели навреме и не сме реагирали. Истината е, че просто трябва да вникнем в себе си и в своите мотиви на поведение, да си дадем сметка, че не знаем как би протекъл животът ни, ако всичко това не се беше случило, и да си припомним, че хората неслучайно казват: "Всяко зло за добро."
Според психолозите умението да простим на самите себе си е душевно състояние, но неговото постигане е твърде, твърде сложен процес. Да не се корим за грешките означава да признаем, че сме ги допуснали, и да си направим съответните изводи. А намерим ли начин да ги изкупим, порочният кръг на страха и срама от себе си веднага ще се разкъса.
Лошото е, че много често нас просто ни заставят да се чувстваме виновни, като това могат да правят и любимата ни майка, и скъпия съпруг, и строгият шеф, и дори скъпоценното чедо. По всяка вероятност тяхната осъзната или неосъзната цел е да понижат самооценката ни и да почувстват, че властват над нас.

* Съветът на психолога:
Позволете си правото на погрешни стъпки - правейки ги, Вие придобивате житейски опит. И не забравяйте старата римска поговорка: "Мъдър е не този, който нито веднъж не е допускал грешка, а този, който си е извлякъл поука от нея."

"Само силните умеят да прощават." Наполеон

Всичко е простено и забравено

"Търпението и прошката - ето двете страни на истинската любов" мадам Помпадур

Решили сте да прескочите пропастта на обидата, защото не си представяте как ще живеете с подобен товар на сърцето. Не си мислете обаче, че пътят към прошката е лесен и къс.

1. Първата крачка е най-трудна. Постарайте се да се абстрахирате от душевните мъки, от нанесения удар върху самолюбието Ви. "Превключвайте" мисълта си на нещо друго до момента, в който ще започнете да възприемате спомените за предателството не като силна буря, а като лек ветрец - той освежава, не може да Ви простуди.
2. За четвърт час на ден Ви е разрешено да плачете, да крещите, да беснеете. През това строго регламентирано време изливайте на воля обидата си - желателно в самота и без излишни свидетели. Запитайте се защо са огорчили именно Вас. Как са могли? Как ще живеете след това? Гневът Ви постепенно ще утихва и Вие изведнъж ще започнете да намирате, макар и не съвсем обективни отговори на всичките си въпроси. В края на краищата ще се доберете до първопричините и ще си припомните обстоятелствата, довели до случилото се.
3. Погледнете отстрани на ситуацията и си задайте въпроса дали бихте постъпили като човека, който Ви е унизил, огорчил, обидил. Ако отговорът е "не", започнете да се гордеете със себе си.
4. Влезте в кожата на най-злия си враг за момента, запитайте се защо е постъпил така с Вас, на какво е разчитал, доколко Ви обича или мрази. Да не би пък неговите думи или постъпки да са били ответна реакция на някакви Ваши действия?
5. Веднъж дневно търсете извинения на този, който е съсипал самоуважението Ви, дори започнете да му съчувствате. Задръжте усещането за минута и постепенно увеличавайте времето. А най-накрая си отговорете кое е по-лесно: прошката или ненавистта.

Хората са различни

Едни прощават почти веднага, сякаш изтръскват дрехата си от праха, а други се давят в море от сълзи не една и две години, докато не решат да излязат на сушата. Имате ли нужда от живот, отровен от отрицателни емоции и преживявания? Давате ли си сметка, че в сърце, пълно с обиди и злоба, няма място за нова любов, нови приятели, нови радости? Извличайте мъдро уроци от случилото се, простете снизходително и с гордо вдигната глава вървете смело напред. А чуете ли: "Прости ми!", не бързайте да отвръщате: "За нищо на света!"По-добре кажете: "Разбира се!"

comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign