Весела Коледа!


Остават броени дни до Рождество Христово и атмосферата навсякъде ни напомня за празника. През деня от всеки ъгъл се чуват коледни песни, а вечер улиците, магазините и къщите светват в разноцветни светлини. И елхите вече са накичени - е, ако в къщи си имате обичай да го правите за Бъдни вечер, то огромните градски дървета са "облечени" в празнична премяна още от началото на декември.
Все по-често се суетим покрай витрините, а после се връщаме с подаръци за любимите ни хора. И все си броим на ум - боб, тиква, сушени чушки и плодове, ошав и питка за Бъдни вечер, пуйка, баница и курабийки за Коледа...Сурвачки, шарени чорапчета и гевречета за децата, свещички и ангелчета за къщата...Така е навсякъде по света, където се празнува Рождество. Някъде дори се поставят рекорди за най-висока коледна елха, най-голям коледен сладкиш и т.н. Със или без рекорди обаче, празникът съществува от векове и някак ни подтиква да бъдем по-добри. Знаем ли обаче откъде идва традицията?
У нас Рождество Христово има много имена - Коледа, Божик, Божич...Заедно с Възкресение Христово, то е един от двата най-големи празници на  православната църква, а при католиците и протестантите - най-почитаният в религиозния календар. На 25 декември (на други места 6 или 7 януаари според юлианския календар) честваме рождението на Сина Божий Иисус.
Според Евангелието на Лука, малко преди появата на Иисус, майка му Мария и нейният съпруг, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет в юдейския град Витлеем, родното място на Йосиф, заради заповедта на римския император Октавиан Август (около 63г. пр.Хр. - 14 г.сл.Хр.). Според нея се прави преброяване на населението в империята, в чиито граници тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише там, откъдето е родът му. За Мария и Йосиф няма място в страноприемницата и те намират подслон в пещера извън града, където пастирите затварят овцете.
Там именно, в яслите, се ражда Иисус. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел и съобщава: "Не бойте се, защото ето, благовестя Ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли...Слаава във висините Богу и на земята мир, между човеците в които е Неговото благоволение!". Витлеемските пастири са първите хора, поклонили се на Сина Божий. А тримата източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда, отдават почитта си към Младенеца. Така неговото идване на земята отбелязва началото на нова ера...
Празникът има и езически корени. На 25 декември древните народи в Европа, Северна Африка и Мала Азия празнуват раждането на своите богове: египетския Озирис, персийския Митра, гръцкия Дионисий и т.н. В популярния през II и III век в Рим култ към Митра, на тази дата се празнува Денят на раждането на Непобедимото слънце, а римският император, който през 270 г. го утвърждава с указ, се отъждествява със слънцето. Така в празника са преплетени преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново, завъртането на слънцето и на деня към светлина и пролет с новата вяра за раждането на духа, поглеждането към истината и светлината. А когато християните са упреквани, че празнуват в един и същ ден с езичниците, свети Августин отговаря: "Ние празнуваме не както неверниците зачитат слънцето, а честваме този, който е създал слънцето".
В България Рождество Христово идва веднага след последния ден от коледните пости, когато по традиция се събираме на Бъдни вечер около прекадената трапеза с нечетен брой постни ястия, изпълнени със смирение. От полунощ, когато тръгват коледарите, започва веселбата - Божият син се е родил и е време да отдадем почитта си към него, да благословим домовете и близките си, да им дадем даровете си, да изпеем коледните песни, да изразим уважението си към възрастните и да накараме очите на децата да грейнат от радост.
И нещо много важно - да си спомним, че освен изобилие, по света има много бедност, да отворим сърцата и кесиите си поне за една нещастна божия душа и да я стоплим с паричка, с дреха, хляб или добра дума. Защото всеки има правото да бъде обичан, нахранен, погален. И тогава можем да си кажем: Весела Коледа!

Коледно-новогодишна подготовка. Полезни съвети и идеи за празниците



comments powered by Disqus

Translate

Популярни

2012 BlogNews Magazine. All Rights Reserved. - Designed by SimplexDesign