Теория и практика на комплимента
комплименти, личност, психология, развитие, съвети, характер, lubopitno1, photogallery 11:00 ч.
Теория и практика на комплимента
Всички ние, без значение дали принадлежим към слабия или към силния пол, обичаме с ушите си. Затова не оставаме безучастни към комплиментите, които ни отправят околните - когато го правят, разбира се.
Въпреки че изглежда елементарно, изкуството на комплимента е сложно, деликатно, доста трудно за овладяване. И, за съжаление, не се отдава всекиму. Наистина, нас едва ли не от люлката ни учат да бъдем мили и любезни, но въпреки това през последния век комплиментът сякаш е позагубил своята изначална същност, престанал е да бъде едно от измеренията на доброто възпитание. Можем само да съжаляваме, още повече, че всички имаме огромна нужда от него.
На теория
Ние до голяма степен възприемаме себе си през призмата на чуждия поглед и думи. Ето защо, когато получим искрена и направена на място похвала, тя не само задоволява присъщия на всеки човек нарцисизъм, но и допринася за по-лесното ни адаптиране към обществото на себеподобните. Последните открития, направени от психолозите в тази област, доказват още нещо важно: комплиментът, отправен от нас към някого, ни помага да се избавим от собствената си агресивност, от завистта и даже (!) от чувството за вина към него.
Колкото и да е странно на пръв поглед обаче, най-трудно се оказва не правенето на комплименти, а тяхното приемане, осъзнаването на истинския смисъл на адресираните към нас жестове и думи. В подобни случаи поведението ни зависи от собствената самооценка, която психолозите наричат "вътрешно огледало". Отразявайки се в него, похвалите предизвикват определени реакции от наша страна. При хората с комплекси за малоценност например те стават източник на негативни емоции и дори могат да ги извадят от равновесие. Обяснението е очевидно - въпросните индивиди мислят само лоши неща за себе си и даже най-баналният комплимент задейства автоматично нстинкта им за самозащита, тъй като се превръща в заплаха за тяхната вече "закодирана" ниска самооценка.
На практика
След като изследвали няколко хиляди човека от различни социални прослойки и на различна възраст, водещи френски специалисти по поведенческа психология стигнали до няколко поучителни извода:
1. Най-често и най-сполучливи комплименти правят оптимистично настроените, общителните, открити личности със здравословно висока самооценка. Това означава, че нито песимистите, нито вечните мърморковци, нито комплексарите са в състояние - дори да излязат от кожата си, да кажат нещо приятно на друг човек. Така, както не могат да сторят същото и по отношение на себе си. Горките!
2. Сполучливи комплименти излизат само от устите на искрените хора, а не от тези на лицемерите и хитреците, както сме склонни да си мислим.
3. Двата пола правят и приемат комплименти по два напълно различни начина.
Повечето мъже например смятат, че житейските им спътнички изобщо не оценяват усилията, които полагат, за да ги уверяват колко са красиви, единствени и незаменими. В същото време, когато една жена хвали новата кола на свой познат, той често решава, че дамата харесва самия него.
Думата си казват и националните особености. Французите се радват най-много на комплименти, свързани със средствата за придвижване в пространството, италианците се чувстват особено поласкани, ако похвалят сполучливия им избор на дреха, одеколон, вратовръзка и най-вече на обувки, испанците посрещат ентусиазирано възторжените думи за техните кулинарни таланти, а американците държат най-много на възхищението, предизвикано от домовете им.
От друга страна обаче психолозите установяват, че днес представителките на прекрасния пол от всички континенти са чувствителни към едни по-други похвали. През последните десетина години например французойките и германките се радват най-много на комплименти за успешната им кариера и едва ли не се обиждат, щом някой им каже какви добри готвачки са. Засега верни на своята същност остават най-вече англичанките, разцъфтяващи от удоволствие, когато чуят нещо хубаво за прическата, роклята или очите си.
Вижте и: Топ 5 комплименти, които разтапят женското сърце
10 Комплименти, които мъжете искат да чуват
Най-важните правила:
* Избягвайте сравненията.
Целта на комплимента е да подчертае неповторимостта на този, към когото е отправен.
* Хвалете тези качества, които другите не споменават.
* Откажете се от клишетата и повторенията. Това, което веднъж е било казано, омръзва бързо.
* Бъдете оригинални. Баналните комплименти не доставят удоволствие никому.
* Казвайте това, което Ви се иска да чуете по свой адрес - разбира се, като се съобразявате с пола и възрастта на човека насреща.
* Старайте се похвалите Ви да съответстват на темперамента на Вашия събеседник. Емоционалните личности имат нужда от положителна оценка на техните качества, деловите люде са по-чувствителни към професионалните комплименти, жените, занимаващи се само със семейството си, ще се зарадват на облечения в думи възторг от външността им, а артистичните натури изпадат в еуфория, когато някой забележи колко оригинални са облеклото или начинът им на мислене.
* Въпреки че границата е тънка и не всеки може да я усети, правейки комплимент, не се подмазвайте. Разчитайте най-вече на такта и на чувството си за мярка.
Вижте и: Как да отправяме комплименти?
Въпреки че изглежда елементарно, изкуството на комплимента е сложно, деликатно, доста трудно за овладяване. И, за съжаление, не се отдава всекиму. Наистина, нас едва ли не от люлката ни учат да бъдем мили и любезни, но въпреки това през последния век комплиментът сякаш е позагубил своята изначална същност, престанал е да бъде едно от измеренията на доброто възпитание. Можем само да съжаляваме, още повече, че всички имаме огромна нужда от него.
На теория
Ние до голяма степен възприемаме себе си през призмата на чуждия поглед и думи. Ето защо, когато получим искрена и направена на място похвала, тя не само задоволява присъщия на всеки човек нарцисизъм, но и допринася за по-лесното ни адаптиране към обществото на себеподобните. Последните открития, направени от психолозите в тази област, доказват още нещо важно: комплиментът, отправен от нас към някого, ни помага да се избавим от собствената си агресивност, от завистта и даже (!) от чувството за вина към него.
Колкото и да е странно на пръв поглед обаче, най-трудно се оказва не правенето на комплименти, а тяхното приемане, осъзнаването на истинския смисъл на адресираните към нас жестове и думи. В подобни случаи поведението ни зависи от собствената самооценка, която психолозите наричат "вътрешно огледало". Отразявайки се в него, похвалите предизвикват определени реакции от наша страна. При хората с комплекси за малоценност например те стават източник на негативни емоции и дори могат да ги извадят от равновесие. Обяснението е очевидно - въпросните индивиди мислят само лоши неща за себе си и даже най-баналният комплимент задейства автоматично нстинкта им за самозащита, тъй като се превръща в заплаха за тяхната вече "закодирана" ниска самооценка.
На практика
След като изследвали няколко хиляди човека от различни социални прослойки и на различна възраст, водещи френски специалисти по поведенческа психология стигнали до няколко поучителни извода:
1. Най-често и най-сполучливи комплименти правят оптимистично настроените, общителните, открити личности със здравословно висока самооценка. Това означава, че нито песимистите, нито вечните мърморковци, нито комплексарите са в състояние - дори да излязат от кожата си, да кажат нещо приятно на друг човек. Така, както не могат да сторят същото и по отношение на себе си. Горките!
2. Сполучливи комплименти излизат само от устите на искрените хора, а не от тези на лицемерите и хитреците, както сме склонни да си мислим.
3. Двата пола правят и приемат комплименти по два напълно различни начина.
Повечето мъже например смятат, че житейските им спътнички изобщо не оценяват усилията, които полагат, за да ги уверяват колко са красиви, единствени и незаменими. В същото време, когато една жена хвали новата кола на свой познат, той често решава, че дамата харесва самия него.
Думата си казват и националните особености. Французите се радват най-много на комплименти, свързани със средствата за придвижване в пространството, италианците се чувстват особено поласкани, ако похвалят сполучливия им избор на дреха, одеколон, вратовръзка и най-вече на обувки, испанците посрещат ентусиазирано възторжените думи за техните кулинарни таланти, а американците държат най-много на възхищението, предизвикано от домовете им.
От друга страна обаче психолозите установяват, че днес представителките на прекрасния пол от всички континенти са чувствителни към едни по-други похвали. През последните десетина години например французойките и германките се радват най-много на комплименти за успешната им кариера и едва ли не се обиждат, щом някой им каже какви добри готвачки са. Засега верни на своята същност остават най-вече англичанките, разцъфтяващи от удоволствие, когато чуят нещо хубаво за прическата, роклята или очите си.
Вижте и: Топ 5 комплименти, които разтапят женското сърце
10 Комплименти, които мъжете искат да чуват
Най-важните правила:
* Избягвайте сравненията.
Целта на комплимента е да подчертае неповторимостта на този, към когото е отправен.
* Хвалете тези качества, които другите не споменават.
* Откажете се от клишетата и повторенията. Това, което веднъж е било казано, омръзва бързо.
* Бъдете оригинални. Баналните комплименти не доставят удоволствие никому.
* Казвайте това, което Ви се иска да чуете по свой адрес - разбира се, като се съобразявате с пола и възрастта на човека насреща.
* Старайте се похвалите Ви да съответстват на темперамента на Вашия събеседник. Емоционалните личности имат нужда от положителна оценка на техните качества, деловите люде са по-чувствителни към професионалните комплименти, жените, занимаващи се само със семейството си, ще се зарадват на облечения в думи възторг от външността им, а артистичните натури изпадат в еуфория, когато някой забележи колко оригинални са облеклото или начинът им на мислене.
* Въпреки че границата е тънка и не всеки може да я усети, правейки комплимент, не се подмазвайте. Разчитайте най-вече на такта и на чувството си за мярка.
Вижте и: Как да отправяме комплименти?
