Месалина - каква е истината за нея?

"De mortus aut bene, aut nihil" - "За мъртвите - или добро, или нищо"

Повече от две хиляди години нейното име олицетворява чудовищната похот, фантастичния разврат и невероятното сластолоюбие. Всички сме чували или чели за безумните й оргии и безброй любовници, за пировете и екзекуциите, за интригите и клеветите, за жестокостта и коварството, които са й били присъщи. И всички сме се чудили какви ли чудовищни неща е сторила, за да се прослави като най-безсрамната жена в императорския Рим, където е царяла абсолютна свобода на нравите...
Осъждането и заклеймяването на Месалина се е превърнало в навик за човечеството, а ако някой се опита да каже добра дума за нея, изглежда крайно неубедително.
За палавата императрица са написани десетки книги, заснети са множество филми. Техните автори обаче твърде рядко се опитват да проникнат в тайните на душата й и да обяснят нейните постъпки, камо ли да я оправдаят. Напротив, те сякаш се надпреварват в съчиняването на повече пикантни, а понякога и откровено гнусни подробности. Естествено, не всичко е чиста измислица. Но дори писателите да се придържат строго към историческите факти, някъде между редовете все пак се промъква същата тази неизтребима неприязън. За киното да не говорим - както и да се снима поредният филм за Месалина, винаги се стига съвсем близо до чистата порнография.
В същото време повечето от разказите за великата блудница не са подкрепени с доказателства. Можем да се доверим, и то с известни резерви, само на първоизточниците, които не са чак толкова много - става въпрос за римските историци Тацит, Светоний, Дион, както за сатирика Ювенал. Интересното е, че никой от тях не я е виждал "на живо" - Ювенал и Тацит са родени осем години след смъртта й, Дион - век по-късно. Естествено, те се позовават на записки и спомени на очевидци, но надали са знаели цялата истина. Е, съществува и Плиний Стари - съвременник и даже връстник на Месалина, споменаващ в своята "Естествена история" нейния неудържим стремеж към съвокупления. Лошото е, че на други страници на същия този свой труд той не по-малко авторитетно съобщава за битки на слонове и дракони, за хора без глави, чиито очи са разположени на гърдите им...
Всъщност развратниците и садистките - короновани и некороновани, белязали човешката история в продължение на две хилядолетия, не са никак малко. Нито една от тях обаче не може да засенчи Месалина. Единствено нейното име е станало нарицателно и се е запечатало в масовото съзнание като символ на женската порочност, заради нея е създаден медицинският термин "месалинизъм", обозначаващ неутолимия сексуален глад, точно тя е наричана "похотливо чудовище" и "превъплъщение на злото".
Велики Юпитер, какво все пак е сторила Месалина, че повече от двайсет века за нея няма нито прошка, нито милост?

"Corpus Delicti" - "Очевидни улики"

Месалина се е провинила пред човечеството най-вече със своята ненаситност - изневерява на своя съпруг, императора, много по-често от средностатистическата римска аристократка (открай време й се приписват осем хиляди любовници). Но въпросните подвизи на сексуалния фронт не са й достатъчни и тя устройва диви оргии в двореца, по време на които десетки гости се редят на опашка за достъпното тяло на домакинята. Понякога всичко това се пренася направо на римските улици и в играта "достави удоволствие на императрицата" под страх от жестоко наказание са принудени да се включат всички минувачи от мъжки пол без разлика в съсловието. Друго любимо развлечение на Месалина е да слага перука и така да отива в някой публичен дом, където прекарва нощта в качеството на евтина проститутка. Роля, която й се отдава до такава степен, че дори побеждава в сексуален маратон най-известната римска жрица на платената любов.
За своя венценосен съпруг блудната владетелка си спомня, само когато трябва да унищожи някои от враговете си. По нейни доноси и заповеди са умъртвени стотици достойни люде - император Клавдий, безволна марионетка в ръцете на жена си, подписва по нейно искане най-жестоките присъди. Той или въобще не се досеща за похожденията на своята половинка, или предпочита да не ги забелязва, понеже се бои панически от гнева й. В пренебрежението си към него Месалина стига дотам, че възползвайки се от отсъствието му, сключва втори официален брак и вдига грандиозна сватба с поредния си любовник.
Списъкът с нейните прегрешения ни поразява и ни кара да мислим, че цял един живот не стига за извършване на всички тези непристойни и кървави злодейства. Сигурно затова е прието Месалина да бъде представяна като жена на известна възраст, леко преситена, леко застаряваща развратница. В действителност тя се преселва в царството на сенките на... 23 години! Съгласете се, че това променя доста неща - за да заслужиш подобна "слава" на относително крехка възраст, трябва да си изчадие на ада в буквалния смисъл на думите. Много по-вероятно е обаче ненадминато злокобната репутация на Месалина да се окаже почти чиста измислица.


"In dubio pro reo" - "Съмнението - в полза на обвиняемия" (принцип на римското право)

Да вземем например армията от нейни любовници. Простата сметка показва: дори да е спала с нов мъж всяка нощ, би трябвало да е започнала с набирането на бройката осем хиляди (!) още в люлката. На практика обаче активният й живот като императрица трае около осем години, тоест тя би трябвало да приема всекидневно в леглото си (как не й е омръзнало!) средно по трима любовника, а като вземем предвид критичните дни и бременностите - даже по четири. Май се налага да принизим великата грешница до нивото на обикновена куртизанка, при това съвсем не рекордьорка. Истината е, че няма от какво толкова да се възхищаваме или възмущаваме. Месалина просто не би могла да има осем хиляди сексуални партньори. Колкото до другите епизоди от богатата й биография, очевидно и те са малко или много преувеличени. Разбира се, красавицата съвсем не е невинна овчица, разбира се, че на съвестта й лежат не един и два човешки живота, но нима тя е някакво голямо изключение в епоха, белязана от небивала жестокост и прелюбодеяния? Древните историци я осъждат справедливо и точка по въпроса. За жалост техните не толкова добросъвестни последователи превръщат името й в нарицателно, съчинявайки си какви ли не съвършено недостоверни подробности.
Нека се опитаме да отделим зърното от плявата и да си представим какъв е бил животът на истинската Месалина от плът и кръв, а не на това кошмарно същество, за което сме свикнали да я мислим. Истината може да се очисти от по-късните наслоения, за целта обаче трябва да започнем...

...Ab initio (от самото начало)

По бащина линия Месалина произхожда от древния и славен род на Валериите. Още по време на първата Пуническа война неин далечен предтеча спечелва славна победа в битката при Месала, за което е удостоен със съответното прозвище. Триста години по-късно, през 25 г. от н.е., в семейния клон, на който той става родоначалник, се ражда прекрасен, но прояден от червей плод.
Правилно е да наричаме момиченцето не Месалина, а Валерия Месалина - като всяка древна римлянка тя получава при раждането си стандартното име на рода (всички жени от рода Валерии се наричат Валерия, от рода Октавии - Октавия и т.н.). И само като на знатна патрицианка на нея й е разрешено да носи още едно име, образувано от второто име на бащата.
По майчина линия във вените на дъщерята на сенатора Валерий Месала Барбата тече също такава синя кръв - майка й, Домиция Лепида, принадлежи, както вече сте разбрали, към рода на домициите и дори известно време възпитава малкия Луций Домиций, бъдещия кървав император Нерон, на когото се пада леля. За да объркаме окончателно всичко, ще добавим, че родителите на Месалина са братовчеди - внук и внучка на Октавия Младата, сестра на първия римски император Октавиан Август.
Въпреки че не оставя някаква особена следа в историята, не е изключено Валерий Месала да е бил умен сенатор. Съпругата му Домиция обаче има славата на първостепенна развратница и интригантка. Достатъчно е да кажем, че се ползва с благоразположението на всепризнатия садист и психопат Гай Калигула. И нищо чудно реномето на Домиция да е изиграло лоша услуга на дъщеря й - крушата не пада по-далеч от дървото. На всичко отгоре именно лудият Калигула дава път в живота на Месалина, отреждайки ослепителната четиринайсетгодишна красавица за съпруга на своя чичо Клавдий. Какво извратено чувство за хумор! Да ожениш куция и заекващ почти старец (тогава Клавдий е на около 50 години) за една млада хубавица и да наблюдаваш как ще се развият отношенията им като зрител на театрална комедия!

"Paulatim summa petuntur" ("До върха не се стига изведнъж")

Не са запазени исторически сведения за това как Месалина осъзнава своята ненаситност, но пък съществуват множество по-късни измислици - в тях присъства  чернокож роб, съблазнил я по време на къпане, и хитър юдей, изпратен от коварната й майка Лепида, за да форсира физическото развитие на момичето с цел по-бързо да бъде омъжено... Да оставим обаче всички тези глупости на съвестта на техните автори. Защото, дори да е имала любовни похождения преди брака, през първите години с Клавдий Месалина се държи напълно пристойно и изпълнява съпружеския си дълг - ражда в положеното време дъщеря си Октавия и веднага забременява повторно. И нещо, което най-добре характеризира поведението на императрицата през този период - сериозни съмнения за бащинството на Клавдий не възникват нито веднъж. Дори много по-късно, когато синът му се бори за трона, никой не вярва на слуховете, че е незаконнороден, пускани от неговите врагове.
Естествено, ще бъде неразумно да твърдим, че младата Месалина е образец на съпружеска добродетел (според съвременниците последната вярна жена в Рим е прабаба й Октавия), но тя просто няма начин да "събере" приписваната й бройка любовници дори само затова, че в началото на брака си почти постоянно е бременна. Не съществуват обаче никакви свидетелства, че е недоволна от ситуацията, че плете интриги и крои планове да се отърве от безперспективния си мъж. Напротив, Клавдий, който по това време вече е прогонил две съпруги (първата се оказва скандалджийка, а втората - развратница), просто не може да повярва в огромното си щастие.
Легендата за Месалина изкарва императора феноменален глупак под чехъл - нещо напълно нормално, защото какъв друг може да бъде мъжът с осем хиляди чифта рога на главата? Истината е, че Клавдий просто не се вписва в тогавашните жизнени стандарти - не се стреми към властта, не иска да убива никого, за да си проправи път към трона, обича да чете и често се отдава на философски размисли. Увлича се от историята  и лингвистиката, знае няколко езика, в това число и полузабравения още тогава етруски. Независимо от възрастта и начетеността роднините се отнасят към него с презрение заради многобройните му физически недостатъци, разсеяността и направените не на място изказвания.
В действителност именно показната безобидност и привидна глупост му спасяват живота и по-късно го издигат до най-високото стъпало в държавата. Нито безумно подозрителният му чичо Тиберий, нито жестокият племенник Калигула не смятат Клавдий за опасен и достоен за смъртта съперник. Затова, когато заговорници убиват Калигула, се случва нещо, което никой не би могъл да предвиди - по настояване на преторианската гвардия на трона на Римската империя сяда именно Клавдий, единственият жив и пълнолетен представител на династията. А Месалина става императрица.

"Peccando promeremur" ("Ако не съгрешиш, няма да се каеш")

Само три седмици след преврата младата съпруга на новия владетел го дарява с наследник. Както се полага, момченцето получава цели пет имена, но малко по-късно, след военните успехи на Клавдий в Британия, започват да го наричат само Британик. Едва след раждането му Месалина, изпълнила дълга си пред семейството и държавата, постепенно се приближава до образа, с който сме свикнали.
Току-що навършила шестнайсет години, тя е изключително красива и може да прави каквото си поиска. Клавдий, отдаден напълно на държавните дела и на военните походи, предоставя пълна свобода на жена си, която явно иска да си навакса изгубените две години, но не е чак толкова глупава, че веднага да се отдаде на безогледен разврат - получилият абсолютна власт император има право да се разправи жестоко с изневерилата му съпруга. А дори на самата Валерия Месалина да не й достига предпазливост, не бива да забравяме, че зад гърба й стои Лепида, нейната опитна в подобни дела майка.
Затова младата императрица сдържа своя плам в началото, още повече, че потенциалните любовници не бързат да се хвърлят в обятията й - всички виждат трогателното обожание на Клавдий и никой не иска да си навлече гнева му. Налага й се да прибегне до различни хитрости. На някои от избраниците си например казва, че всичко става със знанието на императора, който обичайки безумно съпругата си, й разрешава да се забавлява извън брачното ложе. И те вярват, по-точно им се иска да вярват.
Малко по-голяма фантазия се изисква за покоряването на известния актьор, гърка Мнестер, предпочитащ младите момчета. За да го прибави към завоеванията си, Месалина се оплаква на Клавдий, че Мнестер не се вслушва в зрителските й съвети. Естествено, актьорът получава недвусмислена заповед да изпълнява всички желания на съпругата на цезаря. Много скоро и други упорити се убеждават, че ако императрицата ги хареса, по-добре е да не проявяват добродетелна неотстъпчивост. Наистина, въпреки легендата тя не наказва със смърт осмелилите се да й кажат "не", но и на тях не им е лесно. В крайна сметка отхвърлилите любовта на императрицата живеят в постоянен страх да не би да им отмъсти, а съгласилите се да се правят секс с нея се боят, че рано или късно императорът-рогоносец ще научи за станалото и тогава... Лошото е, че изпиталите поне веднъж ласките на красавицата, вече не могат без тях.
Според легендите, достигнали до нас, Месалина е фатална жена, която се стреми да подчини своите партньори с невиждани умения в любовта и със силния си характер. Съдейки обаче по малкото запазили се нейни изображения, тя е съвсем друга. Нейната безметежна красота - огромни очи, изящен нос, пухкави устни, в никакъв случай не потиска, а по-скоро успокоява и непреодолимо, подобно на песента на сирените, привлича към себе си. А това означава, че Месалина постига своето не с груба чувственост, а с пределна естественост, нежност и мекота. В крайна сметка тя изглежда така, сякаш е родена, за да доставя наслада на мъжете и по този начин да ги покорява завинаги.

"Non omnibus dormio" ("Не спя с всеки")

И така, колко са любовниците на развратната императрица? Разбира се, не осем хиляди, но може би няколкостотин? Тацит и Светоний говорят за "много прелюбодеяния", но как да разберем какво означава "много" в техните очи? Освен това съществуват документално потвърдени сведения само за шест сексуални партньори, двама са под въпрос, а един - съвсем млад и стеснителен, тя изгонва от спалнята си, понеже не се представя на висота. Къде са останалите стотици и хиляди? Във фантазията на историци и литератори...
Също така измислени са и масовите улични съвкупления, и безумните оргии - невъзможно е да се повярва, че сред стотиците участници в тях не се намира нито един доносник, който да отвори очите на владетеля на Рим за неподобаващото поведение на неговата съпруга. Е, оргии наистина има, но ги устройва непоправимият чревоугодник Клавдий, като основното внимание на тях се отделя на обилното ядене и пиене. Що се отнася до нощните посещения на лупанариите (публичните домове), те май са истина. Римските матрони от началото на нашата ера имат забавен навик - купуват официален лиценз за правото да се занимават с проституция и усилено се трудят на това поприще. Още Октавиан Август забранява със закон подобни развлечения, но никой не го спазва. Така че нямаме основание да осъждаме Месалина и за превъплъщенията й в ролята на проститутка - тя не открива нищо ново, а само (ако е прав Ювенал), проявява прекалено усърдие в работата си... Дали обаче можем да вярваме на Ювенал? Великият сатирик изсмуква от пръстите си подробности за похожденията на императрицата в лупанариите. Той уж знае всичко: че тя се подвизава там под името Лициска, че си отива по-късно от всички - уморена, но не и задоволена, че не се гнуси от скромното заплащане и дори си ляга в съпружеското ложе, без да отмие от себе си миризмата на бордея. Лошото е, че Ювенал пише всичко това петдесет и няколко години след смъртта на Месалина и не се знае кой му е съобщил всички тези гнусни подробности, особено последната?
Да не пропуснем и вече споменатия Плиний Стари, известен енциклопедист и не по-малко известен фантазьор. Именно той разказва на света историята на дуела на императрицата с професионалната проститутка, в който Месалина побеждава убедително, обслужвайки 25 мъже за 24 часа. Доста странен резултат, тъй като е съвършено неясно какво са правили двете с въпросните мъже и по какви конкретно показатели са се съревновавали...
Казано съвсем накратко, Месалина не се отличава от своите сладострастни съвременнички нито по сексуалните си апетити, нито по разпуснатото поведение, затова похожденията и не шокират кой знае колко тогавашното общество. И все пак Рим я ненавижда до смърт. Защо ли? Ето защо...

"In fraudem legis et honestatis" ("Въпреки закона и честта")

За да управлява по-добре държавата, Клавдий създава нещо като министерски кабинет, съставен от освободени роби. Някой си Нарцис се занимава с прошенията на гражданите, някой си Палант - с финансите и така нататък. Много ясно, че след няколко години тези "министри" стават най-богатите хора на държавата, като си присвояват милиони сестерции. Клавдий включва и Месалина в своя кабинет, поверявайки й проверката на регистрите на римските граждани, разпределянето на придворните длъжности и - какъв ли смях е паднал тогава! - я обявява за пазителка на нравите. Въпреки младостта си съпругата му се оказва не по-малко практична от крадливите освободени роби - много бързо тя започва да взема солидни подкупи от просителите, после се съюзява с Нарцис и двамата заедно постепенно опустошават държавната хазна. Струва ви се ужасно? Така е. Но все пак, съгласете се, че тук няма нищо необичайно - от гледна точка на световната история мащабите на алчността и подкупността а съпругата на Клавдий са повече от скромни. Впрочем, приписват й се и много по-лоши деяния, сред тях клевета, лъжесвидетелство и масови убийства. Както вече разбирате, това е явно преувеличение. Но и броящите се на пръсти епизоди, в които вината на Месалина е доказана с документи, надали могат да се отдадат на порочната й натура. Получила върховна власт от ръцете на богинята Фортуна, тя най-много от всичко се бои да не би да се лиши от нея - при тогавашните нрави това ще струва нейния и на децата й живот. Затова иска Клавдий да остане император колкото се може по-дълго, та след смъртта му никой да не оспорва трона на Британик.
Точно по тази причина амбициозната красавица се заема с поголовното изтребление на политическите противници на Клавдий и на потенциалните претенденти за императорската корона. Активно й помага Нарцис, жизнено заинтересован от благополучието на своя господар. Въпреки всички смекчаващи вината обстоятелства именно тези страници от биографията на Месалина изглеждат най-достойни за презрение... Тя започва със собствения си пастрок, третия съпруг на Домиция Липида - Апий Силан. За негова беда децата от първия му брак се смятат за преки потомци по майчина линия на Октавиан Август и той може (а значи иска, както смята мнителната владетелка) да издигне някое от тях на трона. Провокацията е изиграна като по ноти. Преструвайки се на ужасен, Нарцис разказва на Клавдий как е сънувал, че Силан нахлува в двореца и се нахвърля върху него с нож в ръка. В същото време Месалина изпраща на втория си баща вестоносец със заповед да се яви на часа в императорските покои. И той се втурва натам...
Тъй като римляните придават колосално значение на сънищата, не е никак чудно, че Клавдий се изплашва до смърт, когато вижда как сънят на Нарцис се превръща в действителност. Естествено, Силан не остава жив дълго време след това... Разбира се, според легендата причината за злодеянието е съвсем друга - Месалина уж отмъщава на втория си баща, отхвърлил с презрение нейните домогвания.
После идва редът на Юлия Ливила, племенница на самия император и сестра на Калигула. Клавдий я връща от заточението, на което е изпратена от брат си, затова благородната аристократка решава да го избави от злощастното влияние на съпругата му. Отчасти успява благодарение на мъдрите съвети на философа Луций Сенека, за когото не може да се каже, че храни топли чувства към Месалина. В отговор на атаката отмъстителната императрица прибягва до помощта на лъжесвидетели, обвинява двамата в прелюбодеяние и извоюва прогонването им от Рим. А след няколко месеца организира псевдо покушение над Клавдий, което уж е вдъхновено от Юлия. Естествено, владетелят нарежда племенницата му да бъде удушена...
Смята се, че Месалина е причина за гибелта и на една друга Юлия, сестрата на Клавдий. Мъжът на въпросната дама, Марк Виниций, готви метеж, но е разобличен. В разгара на репресиите императрицата обявява, че Юлия се числи към заговорниците и че за нея е донесъл лично съпругът й, надявайки се да получи опрощение. Тъй като по това време Виниций вече се е самоубил, никой не може провери истинността на думите му, но Клавдий решава да не рискува и сестра му е екзекутирана.
Валерия Месалина иска да погуби и своя малолетен братовчед, бъдещия император Нерон, и както разказват съвременниците, дори му изпраща убийци. Само че, когато влизат в стаята на момчето, върху тях внезапно се хвърля огромна змия и ги прогонва. Жалко - светът би могъл да прости на Месалина точно това злодеяние.
Най-ужасяващото й престъпление обаче е смъртната присъда на Валерий Азиатик - пълководец, бивш консул и всеобщ народен любимец. Този път на Месалина и Нарцис не им се налага да обработват Клавдий - той и така знае прекрасно, че Азиатик е ръководил убийството на Калигула, че тогава е бил готов да стане император и че навярно е участвал в заговора на Марк Виниций. Поводите за смъртно наказание са повече от достатъчни, но легендата настоява на своето - според нея Месалина се полакомява за принадлежащите на Азиатик Лукулови градини, освен това неговата любовница Попея Сабина се осмелява да й съперничи по красота.
На съдебния процес, пише Тацит, императрицата проронва няколко сълзи, на Клавдий също му става жал за Азиатик, но все пак не намира кураж да остави жив толкова опасен противник. Затова пък му подарява правото сам да избере смъртта си - след като цяла сутрин спортува, Азиатик обядва с най-изтънчени ястия, после ляга в гореща вана и срязва вените си под звуците на арфа. Преди още да догори погребалната му клада, Месалина се заема с Попея Сабина, изпращайки й не убийци, а шантажисти, които й вземат страха до такава степен, че тя предпочита да се отрови. А градините на Лукул стават собственост на императрицата.
Окончателната равносметка гласи: пет убийства и това е всичко, в което историята може да обвини Месалина. Коварството и жестокостта й са налице, но почти винаги са обясними, докато извратеният садизъм и неудържимият разврат се оказват митове. Разбира се, римляните не могат да кажат нищо добро за своята владетелка, но и нямат основания да я представят като кръвожадна маниачка. Десетки сенатори и стотици конници са убити и екзекутирани по време на управлението на Клавдий и в повечето случаи той действа без съветите на съпругата си. Колкото до последната му жена - Агрипина, майката на Нерон, тя унищожава много повече народ от предшественичката си, в това число вижда сметката и на самия Клавдий. Кой знае защо обаче никой не я обявява за изчадие на ада. Наистина, и почти никой не я помни...

"Ab altero expectes, alteri quod feceris" - "Очаквай от другите това, което си им сторил"

Накрая стигаме до последното и най-безумно деяние на Месалина. През 48 г. от н.е. позициите на лидер в нейната свита заема един млад и перспективен, току-що избран консул, красавецът Гай Силий. Далеч не първият в списъка със сексуални партньори, той - по всичко личи, става първата й истинска любов, за което може да се съди по щедростта на императрицата към него. Силий получава разкошно имение, купено тайно от Месалина, където се "преселват" статуите, златните съдове и дори робите от двореца на Клавдий. Освен това, възползвайки се от своето влияние, императрицата заставя Гай да се разведе с жена си.
После пък, по време на пребиваването на Клавдий в Остия, двамата влюбени сключват официален брак, като спазват всички формалности. Нещо невиждано дотогава, нито след това - да се омъжиш при жив съпруг, при това не кой да е, а владетел на огромна империя. Стигайки до въпросното място в своето повествование, Тацит въздъхва: "Зная, че противоречи на здравия смисъл, но има свидетели на сватбата..." Съществува само едно-единствено задоволително обяснение на случилото се. Месалина, виждайки, че Клавдий губи разума си и тронът под него се клати, решава да потърси нов покровител. Сценарият на предполагаемия преврат е достатъчно правдоподобен: Клавдий е свален, Гай Силий става или император, или регент на непълнолетния Британик, а Месалина си остава там, където е - бракът е гаранция за това. Всъщност много историци смятат, че малко преди повторната сватба Месалина се развежда с първия си мъж. Процедурата е много проста - римлянката връчва на своя съпруг уведомително писмо, подписано от седем граждани. От разказа на Тацит става ясно, че Клавдий смята развода за фиктивен, понеже Месалина прилага хитрост, разказвайки му поредното си  нощно видение: "сънувах как съпругът ми умира. Нека временно се разведем, а аз ще се омъжа за някой друг, за да отклоня опасността от теб..."
Уви, императрицата не включва в плановете си своя постоянен съучастник Нарцис. Той обаче веднага осъзнава възможните последствия за себе си и започва да действа. И докато цял Рим се диви на пищната сватба, докато Месалина, забравила елементарната предпазливост, танцува начело на вакханките, докато Гай Силий, изобразяващ самия Бакхус, слага венец от бръшлян на главата си и сяда на някакво подобие на императорския трон, докато един от гостите, качил се на дърво в градината крещи, че вижда как от Остия приближава буря, Нарцис пришпорва коня си в посока на същата тази Остия, за да разкаже на своя господар какви безобразия се вършат в столицата на великия Рим.
Клавдий отказва да повярва на чутото. Но думите на освободения роб се потвърждават от Калпурния, любимата наложница на императора, на която той безусловно вярва. И дамоклевият меч, висящ цели осем години над главата на невярната жена, най-после се спуска безмилостно. На сутринта самият Гай Силий и няколкостотин препили гости са арестувани и осъдени на смърт по бързата процедура. На Нарцис е възложено да състави списък с всички любовници на императрицата, а той не пропуска да се възползва от ситуацията, включвайки повечето си врагове, след което в него се оказват сто и шейсет човека. Сигурно митът за ненаситността на Месалина тръгва именно тук.
Докато падат главите на Силий и другите прегрешили, Месалина се скрива заедно с майка си в градините на Лукул, които ще станат нейния последен пристан. Тя се опитва да говори с мъжа си, изпраща му децата, пише му отчаяни писма. Но Нарцис, опасявайки се не без основания, че императорът може да размисли, не допуска тяхната среща. Нещо повече, той лично, на свой риск и от името на Клавдий заповядва на преторианците да умъртвят императрицата. И печели, тъй като познава добре господаря си - Клавдий посреща съобщението за смъртта на любимата си съпруга с поразяващо равнодушие. На Месалина обаче не й достига кураж да умре красиво, тоест да се прониже с кинжал, а нейните последни думи са: "Мамо, страх ме е..." Един от преторианците забива три пъти меча си в корема на ридаещата красавица и чак тогава вечността - нежно и грижливо, като най-добрия от всички любовници, я приема в обятията си...